Юридическият факултет на СУ навършва 130 години

"Юридическото образование едно от първите нетеологични образования още при създаването на университетите от 11 век. насетне. Не е чудно, че освен специализирани знания в областта на правото, то дава и една широка хуманитарна основа", убеден е деканът, който споменава имената на бележити възпитаници като Димчо Дебелянов, Христо Смирненски, Йордан Йовков, Антон Дончев, Владимир Свинтила, оперният певец Борис Христов...

Как стои юридическото образование у нас на Европейския терен

„За разлика от дейности като химията, физиката, математиката, където има пълна съизмеримост, в правото това не е възможно и то, за добро или за лошо, в някаква степен остава  преимуществено национално. Българските юридически факултети, според мен, стоят сравнително добре. Големият въпрос не идва от това дали те имат някакво специално по-високо или по-ниско качество, а по-скоро идва от това, че самото университетско образование в рамките на постмодерните общества е в някаква степен разколебано. При създаването на университета някак си е било ясно за българите, че, ако човек иска да успее, той трябва да прати децата в училище, гимназия, да минат през университета и ще бъдат успешни. Като че ли през последните десетилетия твърде много станаха начините човек да успее в обществото и те далеч не винаги преминават през дипломата. За съжаление, в нашето общество се настани и разбирането, че всеки би могъл да прави всичко, че няма някакви специални изисквания, че не е нужно да тежиш в своята професионална общност, за да управляваш някаква система. Самият правен ред търпи проблемите на този тип кадрови подбор. В България се правят между 800 и 1000 промени в правния ред годишно. Това значи, че един човек, който е започнал сега да учи право в нашия факултет, на 1 октомври, докато завърши, ще има някъде Между 4 и 5000 промени в правния ред“.

Кодексът за социалното осигуряване е приет през 2000 година и към момента има 159 изменения и допълнения. Законът за ДДС е изменен и допълнен 3 пъти преди да влезе в сила още 6 пъти в годината, в която е влязъл в сила, даде примери Вълчев. Заради промени в Наказателния кодекс например, шофьор, ударил минувач на пешеходна пътека, ще бъде наказан по-тежко от друг, който с колата си е излязъл на тротоара и помел спирка.

„Има много случаи, в които всъщност умишлени престъпления се наказват по-леко, отколкото престъпления, извършени при непредпазливост“.

Според Вълчев е необходима цялостна реформа в системата на наказанията, но няма обществен натиск за такава. Той обаче е оптимист, че промени в НПК ще има, защото там има политическа воля и интереси.

„Проблемът за персонализацията на прокуратурата, според мен, неправилно се интерпретира. Големият въпрос, според мен, е: "Ние, при тези правомощия на прокурорите, които в момента имат по НПК, искаме ли наистина да децентрализираме системата?" Аз лично не съм убеден, че е добра идея! Ако се децентрализира, ще създадем много силни феодални владения“.

Според Вълчев обществото е много чувствително към мерките за неотклонение на обвиняемите, но при дълги предварителни производства, а у нас те са „много дълги“, е възможно някой да се възползва от смекчаването или утежняването на тези мерки.

„Хората сякаш не разбират, че задържането под стража е мярка, не е наказание. Този човек още не е осъден. Сериозно трябва да се работи хората да разберат какво трябва да се случи. Човек се задържа под стража, не за да бъде наказан, а за да може да протече нормално наказателното преследване и той да не се отклони“.

Съдът трябва да бъде разтоварен от наказателни функции. Върви се обаче в обратна посока, коментира деканът на Юридическия факултет:

„Ако прокурорът бил откажел да образува, съдът да го задължи?! Ама ти как ще задължиш един човек да спечели дело? Нали си давате сметка за абсурдността! Съдът е арбитър, него не трябва да го бъркаме с тая работа. Ако трябва, да създадем паралелни органи по повдигане на обвинение, ако трябва - ще дадем възможност на пострадалия да повдигне…“.