Доц. Вяра Ангелова представи "Социалистическото българско радио (1944-1989)"

"Струва ми се, че вече е време да започнем да си обясняваме някои процеси, които текат и днес в медиите, не само в радиото, като се поразровим малко в социалистическия период. Процесите, които само преди две-три години се случиха с Националното радио, може би, също се коренят в едни дългогодишно отглеждани, поливани и торени взаимоотношения между властта и медията".

"На мен ми се искаше с тази книга да сваля известно напрежение от самите журналисти и известна критика, че не са били свободни тогава, че не са правили журналистика. Всъщност не е имало особено голям избор за журналистите тогава и те са правили същото, което са правили и останалите членове на същото общество", категорична е тя. 

„Радиото е една от първите институции, която се превръща в социалистическа преди да има социализъм. На 9 септември властта е завзета от Отечествения фронт и още в началото са поставени начело на Радиото комунистически дейци. В края на периода Радиото се оказва изключително модерна и, на фона на останалите, доста прогресивна медия, в която вече могат да се чуят слушатели и да се говори малко по-свободно по теми, които другите медии пренебрегват“.

Ангелова съжалява, че в архивите има твърде малко звуци от ежедневността на миналото, за да се изследва промяната в звученето на самото радио.

Превръщането на говорителите в журналисти е тема, която е дълбоко засегната в книгата.

„Много дълго време радиожурналистите са подготвили материалите, новините и репортажите, но не са се появявали пред микрофон. Основните звезди, разбира се, са говорителите. Когато започва да се модернизира звученето, не без въздействието на европейските радиостанции, започва една съпротива от страна на говорителите, които казват: „Вие не сте достатъчно добри, нямате достатъчно артикулационни възможности“.

"Радиото всъщност е огледало на случващото се в обществото. И в обществото текат толкова много процеси, някои от които са напълно отречени после. Много от днешните неща, които се случват, ми се струват плод на това време, в което живеем".

„Мисля си, че стоим с широко затворени очи и не виждаме, че аудиторията вече не е в традиционните медии“, коментира Ангелова, според която най-доброто време за медиите у нас са били първите пет години след промените заради все още активно поколение на социалистическите журналисти и идващите нови млади гласове.

БНР и БНТ остават с високо доверие сред хората, защото „хората интуитивно усещат разликата между комерсиалните и обществените медии“.

Цензурата, автоцензура и съпротива срещу нея, съществуват и в социализма, и днес. Често у един и същи човек:

"Оценявайки цялостната медийна обстановка, виждаме, че цензурата просто придоби друг облик - не е вече от държавата, не е от една партия, но може би е от много партии, от други институции, от търговските предприятия, особено в частните медии, особено в регионалните медии. Цензурата не е понятие от миналото, както, впрочем, и пропагандата".