Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Да се инвестира в технологични системи, които пазят живота и на граничните служители, и на мигрантите"

Филип Гунев: За да могат да не се допускат мигранти, Фронтекс не е предпочитан партньор

"Съмнявам се, че България е искала помощ, която Фронтекс е отказала"

Филип Гунев
Снимка: Юлияна Корнажева

"Съмнявам се, че България е искала помощ, която Фронтекс (Европейската агенция за гранична и брегова охрана) е отказала. Според мен това изказване на президента Румен Радев не отговаря на реалността, тъй като има много ясно разписан механизъм. Има и в момента служители на Фронтекс, които от години указват подкрепа по различни операции на българските граници. Фронтекс ежедневно наблюдава българската граница и ако "Гранична полиция" поиска такава помощ, тя не може да бъде отказана. По-реалистично е, че българската "Гранична полиция" предпочита сама да охранява границите на държавата по различни причини. Една от водещите причини е, че това недопускане на мигранти - като се види група мигранти, тя бива отблъсквана и недопусната, което в България от години се смята за нормално, по европейските стандарти не може да бъде правено това, води се за недопустимо връщане. За да могат да не се допускат мигранти, Фронтекс не е предпочитан партньор".

Това каза пред БНР Филип Гунев, експерт по гранична и вътрешна сигурност на ЕС, бивш заместник-министър на вътрешните работи.

Според експерта техническите средства - доброто поддържане на оградата, на пътищата, като и системи за видеонаблюдение - биха заместили в много голяма степен липсата на достатъчно служители и биха помогнали за безопасната охрана на границата. 

По думите на Филип Гунев има участъци от българската граница, които се охраняват по най-модерен начин:

"Включва камери, които могат да виждат в дълбочина на турска територия, по оградата има сензори, така че дори и да я среже някой, веднага постъпва сигнал, има камери, които засичат движение на хора, непосредствено до оградата, има хубаво изградени пътища, за да могат бързо да реагират служителите и да стигнат до мястото, където виждат, че ще има пробив, патрулират дронове".

Той подчерта, че през годините "Гранична полиция" не е успяла да убеди политиците, че трябва да се инвестират сериозни средства, за да може този модел на охрана да се разгърне по цялата граница:

"Всичко се прави на парче, като се чакат единствено пари от Европейската комисия. Ежегодно в бюджета на МВР не се отпускат средства, отпускат се едни 2 млн. лева за някакви неща по Шенген. Такива инциденти, като този с убития граничен полицай, се превръщат в политика, а не в политики. Искат се оставките на министъра и на главния секретар на МВР, а никой не казва, че ни трябват още 50 млн. лева на година, за да можем да инвестираме в охрана на границата по един модерен и цялостен начин. ... Трябва да се инвестира в технологични системи, които пазят живота и на граничните служители, и на мигрантите. Защото, ако вдругиден бъде застреляно сирийско бежанско семейство, скандалът ще е не само в България, а още по-голям. Тогава и оставките няма да помогнат".

Интервюто на Диана Янкулова с Филип Гунев в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл. 

По публикацията работи: Наталия Кръстева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Семерджиев

Окончателно: 20 г. затвор за Георги Семерджиев за тежката катастрофа, отнела два живота

Върховният касационен съд сложи точка на делото за тежката катастрофа от лятото на 2022 година, в която на столичния булевард "Черни връх" загинаха две млади жени. Магистратите потвърдиха 20-те години затвор, на които футболистът Георги Семерджиев беше осъден първо от Софийския градски, а след това и от Софийския апелативен съд.  Върховните съдии..

публикувано на 21.05.25 в 15:05

Матури, процедури, подготовка. Знаем ли какво искаме да произведе българското образование?

"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..

публикувано на 21.05.25 в 10:15
Димитър Маринов със студенти

Димитър Маринов: Реализирах се и е време да предам това, което знам, на младите таланти

Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата.  Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..

публикувано на 20.05.25 в 11:45
Венци и майка му Галя

Как изглежда животът на глухите деца, след като навлязат в света на звуците?

Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците?  За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..

публикувано на 20.05.25 в 10:40

Александър Чакмаков: Училището все повече изглежда като социална услуга за отглеждане на деца

На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР  Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма".  Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..

публикувано на 20.05.25 в 10:20

След влизането ни в ЕС: Още ли ни липсва европейският заряд?

След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие?   България,..

публикувано на 19.05.25 в 11:54

Мадарският конник, Иван Рилски и Паисий Хилендарски ще красят българските евромонети

Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата)  ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..

публикувано на 19.05.25 в 07:04