Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Да се инвестира в технологични системи, които пазят живота и на граничните служители, и на мигрантите"

Филип Гунев: За да могат да не се допускат мигранти, Фронтекс не е предпочитан партньор

"Съмнявам се, че България е искала помощ, която Фронтекс е отказала"

Филип Гунев
Снимка: Юлияна Корнажева

"Съмнявам се, че България е искала помощ, която Фронтекс (Европейската агенция за гранична и брегова охрана) е отказала. Според мен това изказване на президента Румен Радев не отговаря на реалността, тъй като има много ясно разписан механизъм. Има и в момента служители на Фронтекс, които от години указват подкрепа по различни операции на българските граници. Фронтекс ежедневно наблюдава българската граница и ако "Гранична полиция" поиска такава помощ, тя не може да бъде отказана. По-реалистично е, че българската "Гранична полиция" предпочита сама да охранява границите на държавата по различни причини. Една от водещите причини е, че това недопускане на мигранти - като се види група мигранти, тя бива отблъсквана и недопусната, което в България от години се смята за нормално, по европейските стандарти не може да бъде правено това, води се за недопустимо връщане. За да могат да не се допускат мигранти, Фронтекс не е предпочитан партньор".

Това каза пред БНР Филип Гунев, експерт по гранична и вътрешна сигурност на ЕС, бивш заместник-министър на вътрешните работи.

Според експерта техническите средства - доброто поддържане на оградата, на пътищата, като и системи за видеонаблюдение - биха заместили в много голяма степен липсата на достатъчно служители и биха помогнали за безопасната охрана на границата. 

По думите на Филип Гунев има участъци от българската граница, които се охраняват по най-модерен начин:

"Включва камери, които могат да виждат в дълбочина на турска територия, по оградата има сензори, така че дори и да я среже някой, веднага постъпва сигнал, има камери, които засичат движение на хора, непосредствено до оградата, има хубаво изградени пътища, за да могат бързо да реагират служителите и да стигнат до мястото, където виждат, че ще има пробив, патрулират дронове".

Той подчерта, че през годините "Гранична полиция" не е успяла да убеди политиците, че трябва да се инвестират сериозни средства, за да може този модел на охрана да се разгърне по цялата граница:

"Всичко се прави на парче, като се чакат единствено пари от Европейската комисия. Ежегодно в бюджета на МВР не се отпускат средства, отпускат се едни 2 млн. лева за някакви неща по Шенген. Такива инциденти, като този с убития граничен полицай, се превръщат в политика, а не в политики. Искат се оставките на министъра и на главния секретар на МВР, а никой не казва, че ни трябват още 50 млн. лева на година, за да можем да инвестираме в охрана на границата по един модерен и цялостен начин. ... Трябва да се инвестира в технологични системи, които пазят живота и на граничните служители, и на мигрантите. Защото, ако вдругиден бъде застреляно сирийско бежанско семейство, скандалът ще е не само в България, а още по-голям. Тогава и оставките няма да помогнат".

Интервюто на Диана Янкулова с Филип Гунев в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл. 

По публикацията работи: Наталия Кръстева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мирослав Цеков

Мирослав Цеков: Доверието в изборния процес вече е близо до кота нула

Ситуацията около конституционното дело за изборите активира някаква енергия не само сред младите, а въобще сред гражданите.   Това каза пред БНР Мирослав Цеков от Форум "Гражданско участие" - бивш председател на Националния младежки форум.  Според него има объркване в обществото за това какво точно се случва и какви точно са исканията в един..

публикувано на 14.03.25 в 11:26
Над 17 000 души са се подписали в подписката за категорична позиция на България в подкрепа на Украйна

Захари Карабашлиев: Всеки несправедлив мир е клокочеща нова война

Интелектуалци и общественици поискаха България ясно и недвусмислено да подкрепи Украйна в борбата ѝ срещу руската военна агресия. Това става ясно от отворено писмо, подписано от 17 000 души и адресирано до президента, председателя на парламента и министър - председателя. Автор на текста е писателят Захари Карабашлиев...

публикувано на 13.03.25 в 18:48
Румен Радев говори пред студенти в Пловдивския университет.

Румен Радев: Начинът на гласуване и неговото отчитане трябва кардинално да се променят

Начинът на гласуване трябва кардинално да бъде променен, каза президентът Румен Радев по повод случилото се в отделни секции с изборните резултати по време на последните парламентарни избори и последвалото дело в Конституционния съд за законността на вота: "Аз затова и призовах отново внимателно, без бързане, да се обмисли изборното..

публикувано на 13.03.25 в 13:17

Възможно ли е и у нас да има роботизирана рехабилитация за хора с инсулт?

Роботизираната рехабилитация извежда авангардни технологии на преден план в грижата за пациентите и вече се предлага в редица болнични заведения и специализирани центрове и у нас. Роботизирана рехабилитация е най-съвременният подход, който заедно с широките възможности за приложение на конвенциаоналните рехабилитационни методи, предлага..

публикувано на 13.03.25 в 11:31

Доц. Полина Михова: Трябва да има единен регистър за децата с комуникативни нарушения

Връчването на таблет на деца още на 6-месечна възраст меко казано е тревожен факт , заяви пред БНР доц. Полина Михова, ръководител на Департамент "Здравеопазване и социална работа" в НБУ. Тя напомни препоръките на СЗО, според които това е изцяло забранено до 3-годишна възраст, между 3 и 6 години максимумът е 15 мин., а за 10-годишните – половин..

публикувано на 12.03.25 в 11:43

Здравната грижа като супермаркет – защо пациентът е последният, за когото се мисли?

Пациентът е последният, за когото се мисли в здравната система . Този коментар направи пред БНР специалистът по медицинско право адвокат Мария Шаркова. "Често отношението е изключително патерналистично, без да се търси неговото мнение . Често чувам една мантра – защо пациентите имат толкова много права", посочи тя и обясни, че за..

публикувано на 12.03.25 в 10:35
Снимката е илюстративна

Има ли нормативни пречки пред бъбречните трансплантации у нас?

По една или две бъбречни трансплантации от жив донор се правят в България годишно, показва статистиката на здравното министерство за последните три години. При донорството от хора в мозъчна смърт данните варират от 11 до 25 трансплантации. В същото време над 770 българи чакат за присаждане на бъбрек, а десетки заминават да се трансплантират в..

публикувано на 12.03.25 в 09:23