Освобождението на Херсон, сръбски бойкот в Косово, оспорвани избори в САЩ и други акценти от седмицата

"По магистралата към климатичния ад"

Светът се приближава все по-бързо до екологично бедствие, предупреди генералният секретар на ООН Антониу Гутериш в Египет при откриването на 27-та международна конференция за климата.

"Светът се бори за живота си и засега губи. Движим се по магистралата към климатичния ад и кракът ни още е на газта. Човечеството има избор - да си сътрудничи или да загине", каза Гутереш.

На конференцията прозвучаха обичайните обещания на основните замърсители от САЩ, Китай, Германия за постепенно изключване на изкопаемите горива от енергийния микс, но и предупреждението, че емисиите на въглероден диоксид през тази година ще бият всички рекорди. Ако не друго, руската война в Украйна прави по-належаща задачата да се освободим зависимостта си от тези горива, посочи американският президент Джо Байдън.

"Отговорността за многохилядните жертви лежи и върху София"

В сряда българското правителство взе решение да се включи - на първо време с инструктори - във военната мисия на Европейския съюз в подкрепа на Украйна. Същия ден, с близо седмица закъснение, говорителката на руското външно министерство намери за нужно да обърне внимание на решението на парламента в София за предоставяне на оръжие за Украйна.

Ето как Мария Захарова се обърна към избраниците на българските гласоподаватели:

"Разглеждаме решението на Народното събрание на Република България за оказване на военна и военно-техническа подкрепа на Украйна като поредния неприятелски акт срещу страната ни, който ще доведе до по-нататъшно влошаване на намиращите се и без това в плачевно състояние двустранни отношения. Сега отговорността за продължаването и ескалацията на конфликта в Украйна, многохилядните жертви сред мирното население, разрушаването на гражданската инфраструктура и подкопаването на сигурността в Европа лежи изцяло и върху София".

Заместник-министърът на външните работи Костадин Коджабашев отговори на следващия ден: всякакво сътрудничество на България с Русия наистина е прекратено, откакто Кремъл прати войските си в Украйна. Но чисто пропагандните изявления на Захарова влошават отношенията ни допълнително.

"Отговорност за тази война има само и единствено Русия. Кой е агресорът и кой е жертвата в тази война е безспорно", заяви заместник-министърът на външните работи в четвъртък.

Ден по-рано Народното събрание взе решение за ускорено доставяне на неруско ядрено гориво за АЕЦ Козлодуй. Това трябва да стане до април 2024 година.

Русия отстъпи Херсон ... по телевизията

Докато обвиняваше София за бомбардировките на украинските градове и избиването на мирни украинци, Москва бе принудена да опровергава твърденията на Вашингтон, че захранва режима на Ким Чен Ун, закупувайки артилерийски снаряди от Северна Корея. Иранският външен министър призна, макар и половинчато, че страната му е доставила на Русия бойни дронове, а в началото на седмицата иранският президент Ибрахим Раиси лично посрещна долетелия в Техеран секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация Николай Патрушев.

Иранските дронове са важен елемент от въздушната кампания през последния месец, при която Русия разруши напълни или частично около 40 процента от украинската енергийна инфраструктура.

Кметът на Киев Виталий Кличко предупреди 3-те милиона свои съграждани да потърсят роднини и приятели в предградията, при които да се преместят, ако токът, парното и водата спрат през зимата.

"Враговете ни правят всичко по силите си да държат града без отопление, без електричество и без водоподаване. Как ще издържим ще зависи от подготовката ни за различни сценарии. От това зависи бъдещето на нашата страна и на всеки един от нас. ... Ние, украинците не сме нужни на Путин. Той се нуждае от земя, нуждае се от Украйна без нас. Затова се случва всичко това и този геноцид. Задачата му е ние да измрем, да измръзнем или да избягаме от нашата страна, така че тя да остане за него."

А в Москва телевизионният водещ Владимир Соловьов обясняваше пред пълна зала и включени камери, че ако Русия не бе започнала военната операция на 24 февруари "всичко щеше да е димящи развалини", застлано с трупове.

"Толкова хора загиват там всеки ден. Защо? Защото за тях ненавистта е нещо естествено, а ние просто вършим тежка работа. Лекуваме тежко болния украински народ... И ще го излекуваме! А после ще се заемем да излекуваме и всички онези, които истината за войната може да се изкривява!"

И подкани тийнейджърите сред публиката да бъдат готови:

"Вие, момчета, сте в униформи. Но сега е времето, когато трябва да се готвите. Защото няма да успеете да се огледате и ще дойде моментът, в който вече с реални дела ще трябва да отговаряте за това, което сега ви се струва весела игра. И да застанете в строя заедно с героите, когато навършите необходимата възраст."

Павловка, Маринка, Авдеевка, Соледар, Бахмут, Белогоровка. Тези села и градчета са разположени на фронтовата линия, проточила се на десетки километри в източна Украйна. И тази седмица продължи методичното им превръщане в, по израза на Соловьов, "димящи развалини".

А по израза на Володимир Зеленски:

"Всеки ден гинат стотици. Земята пред украинските позиции е отрупана с телата на окупаторите".

Украинците отбиха десетки атаки северно и южно от Донецк и сами атакуваха по линията Креминна - Сватово в Луганска област.

Но основната промяна настъпи на фронта в Южна Украйна. В сряда следобед милиони руснаци можеха да гледат по телевизията как командващият обединената руска групировка в Украйна обяснява на министъра на отбраната, че положението в Херсон и прилежащите му територии на десния бряг на Днепър е неудържимо. Генерал Сергей Суровикин предложи, а министър Сергей Шойгу нареди, изтегляне на предварително подготвените позиции на левия бряг на реката.

"Ще съхраним най-важното - живота на нашите войници и като цяло боеспособността на войсковата групировка, държането на която на десния бряг (на Днепър) в ограничен район е безперспективно," увери Суровикин и обеща да предприеме настъпление, след като прехвърли херсонската групировка в други участъци на фронта.

Така бе оповестено отстъплението на руснаците от единствения областен център, който завладяха през тази война.

Украинският министър на отбраната Олексий Резников предупреди, че изтеглянето през Днепър ще отнеме поне седмица.

Най-висшият американски военен генерал Марк Мили също се излъга в разчетите си за "дни, ако не и седмици". Не минаха и 48 часа и знамето на Украйна вече се развяваше над Херсон. А руското министерство на отбраната обяви, че над 30 хиляди войници са се изтеглили благополучно през Днепър.

"Всички руски военнослужещи преминаха на левия бряг на река Днепър. Съединенията заеха предварително подготвените отбранителни позиции. Загуби на личния състав и бойна техника не бяха допуснати," подчерта говорителят Игор Конашенков.

Дори и да запази войската си непокътната, загубата за Русия в политически план е огромна.

Само шест седмици минаха от псевдореферендумите, след които Владимир Путин обяви, първо пред няколкостотин сановници, а после през няколко хиляди руснаци на Червения площад, че Херсон, наред със Запорожието, Луганск и Донецк, остават в Русия завинаги.

"Искам да ме чуят киевските власти и техните господари на Запад, нека запомнят: хората, живеещи в Луганск, Донецк, Херсон и Запорожието, стават наши граждани завинаги!", каза тогава Путин.

Върховният главнокомандващ на руските въоръжени сили не участва в телевизионното предаване, на което бе наредено отстъплението от Херсон, а на телефонния брифинг вчера говорителят му Дмитрий Песков отклони журналистическите въпроси със следните думи:

"Знаете, че това бе предложение на командващия Суровикин и решение на министъра на отбраната. Затова моля да се обръщате за коментари към министерството. Аз няма какво да кажа по тази тема".

Песков, а преди него заместник-министрите на външните работи Андрей Руденко и Сергей Рябков, не се умориха да подчертават, че Русия е готова да преговаря без всякакви предварителни условия за прекратяване на конфликта с Украйна.

Броени часове преди Рябков да предложи преговори, руски ракети разрушиха още един жилищен блок в Николаев. Най-малко 6-ма души загинаха. А в Кремъл Песков обяви, че руската страна е готова за преговори с Киев, но за отказ от току-що напуснатия Херсон и дума на може да става.

"Този субект на Руската федерация е законодателно утвърден и определен. В това няма и не може да има никакви промени."

За примирие заговориха и някои представители на САЩ. Първо неофициално. Вестник "Вашингтон пост" писа, че Вашингтон внушава на Киев да изрази готовност за преговори. После съвсем открито.

Генерал Марк Мили, председателят на съвета на началник-щабовете, най-висшият военен съветник на президента Байдън, заяви по време на публична дискусия в Ню Йорк, че шанс за диалог между Киев и Москва има и че огромните човешки загуби в крайна сметка ще склонят двете страни да преговарят. В този контекст изчисли, че за по-малко от 9 месеца бойни действия Русия е загубила повече от 100 хиляди убити и ранени, а Украйна - вероятно също някъде толкова, без да се броят 40 хиляди убити цивилни и повече от 15 милиона бежанци.

Отговорът на Киев на всички тези внушения бе еднозначен. Президентът Володимир Зеленски потвърди позицията си, че преговори са възможни едва когато Москва изведе войските си от украинска територия и приеме условията му:

"Още веднъж казвам - възстановяване на териториалната цялост на Украйна, зачитане на Хартата на ООН, компенсация за всички вреди от войната, наказание на всички военнопрестъпници и гаранции, че всичко това няма да се повтори."

Говорителката на Белия дом Карин Жан-Пиер увери украинците, че ще могат и занапред да разчитат на своя най-голям донор на финансова и военна помощ.

"Убедени сме, че подкрепата на Съединените щати за Украйна ще бъде твърда и непоколебима. Членове на Конгреса, републиканци и демократи, се изразиха ясно, че подкрепата ни е дълготрайна. Както и да се развият нещата, президентът Байдън е решен да работи по този въпрос и с двете партии."

В четвъртък Вашингтон огласи поредния пакет от военна помощ за Киев - ракети "земя-въздух", зенитни системи, артилерийски снаряди и боеприпаси за HIMARS на обща стойност 400 милиона долара.

"Червената вълна" не се случи на междинните избори в САЩ

Когато говорителката на Белия дом уверяваше в двупартийна подкрепа за Киев, тя имаше предвид междинните избори за Конгреса, които се състояха във вторник, и предупрежденията на някои републиканци, че тази подкрепа няма да е безгранична във влошаващите се икономически условия в САЩ.

Пет дни след изборите все още не е напълно ясно коя партия печели. Битката за Камарата на представителите клони все повече в полза на републиканците, което ще им позволи да блокират законодателните инициативи на президента Джо Байдън.

Партията на Байдън не е сигурна и в контрола си върху Сената. Съотношението на силите там може да се изясни след няколко дни - след като бъдат преброени гласовете в Невада - или чак на 6 декември, когато в Джорджия ще се проведе балотаж между демократа Рафаел Уорнък и републиканеца Хършъл Уокър.

Въпреки недоволството на избирателите от рекордната инфлация обаче, успехът на Републиканската партия се очертава далеч по-малък от прогнозирания - очакваната "червена вълна" така и не се състоя. За това допринесе и провалът на редица кандидати-републиканци, подкрепени от Доналд Тръмп и разпространяващи тезата му, че предходните президентски избори са били подправени. Открои се най-вече неуспехът на тръмписта Мемет Оз в спора за сенатското място от Пенсилвания.

Може би най-тревожна за Тръмп се оказа убедителната победа, с която Рон ДеСантис спечели втори мандат като губернатор на Флорида. Популярният сред републиканците ДеСантис е потенциален фаворит за номинацията на партията в президентските избори през 2024 година.

Действащият президент Джо Байдън се изсмя, когато бе запитан за шансовете на Тръмп, ако се кандидатира наново.

"Мисля, че това беше добър ден за Америка. Демокрацията ни бе поставена на изпитания през последните години, но с гласовете си американците доказаха, че демокрацията е нашата същност."

Според допитване на Edison Research вторият по значение за американските избиратели проблем след инфлацията - далеч по-важен от имиграцията и престъпността - бе т.нар. "репродуктивна свобода". Проблем, провокиран от решението на Върховния съд през лятото да отмени закрилата на правото на аборт.

Във вторник избирателите във Върмонт, Мичиган и Калифорния утвърдиха това право в щатските конституции. А в силно консервативния Кентъки отхвърлиха предложението за конституционна промяна, с която абортите да бъдат забранени.

Сръбски бойкот на институциите в Косово

Ситуацията в Косово е "тласкана" към пряк сблъсък между албанци и сърби, констатираха през седмицата от министерството на външните работи в Москва. Оттам, разбира се, хвърлиха цялата вина върху Запада и "поредицата провокации" на "радикалите" от Прищина въпреки "конструктивния" подход на Белград.

В наистина рядък за днешно време случай, оценката на Брюксел -- не за причините, а за величината на риска от създалата се ситуация -- съвпадна с тази на Москва.

"През последните дни виждаме много, много опасна ескалация, която поставя под риск години на тежък труд и постижения на дипломатите. Ако (след руско-украинската война) в Европа възникне още една гореща точка между Сърбия и Косово -- защото ако ескалацията продължи никой няма да може да предотврати нежелани инциденти и насилие -- това неизбежно ще има последици за целия регион. Това е нещо, което Европа не може да си позволи," предупреди говорителят на европейската дипломатическа служба Петер Стано.

Какво всъщност се случва в Косово тези дни?

Точно преди седмица - миналата събота - лидерът на местните сърби Горан Ракич обяви бойкот на държавните институции в отговор на заканите от Прищина, че ще глобява, а след няколко месеца ще започне и да конфискува автомобилите на онези сърби, които откажат да ги пререгистрират с косовски номера.

"Решихме да напуснем всички политически институции - парламента, правителството и четири общини в Северно Косово. Също така да прекратим участието на сърбите в органите на правосъдието, полицията и администрацията."

Ходът, с който Косово затъна още повече в политическата криза, не беше изненада.

Миодраг Миличевич от неправителствената организация "Актив" в Косовска Митровица бе един от тези, които я предрекоха. Седмица по-рано в предаването "Събота 150" той обясни защо въпросът с автомобилните номера е толкова болезнен за косовските сърби, които признават за своя държава само Сърбия:

"Немалък брой сърби от Северно Косово не притежават косовски лични карти. А без такива издадени от Прищина документи каквито и да било административни процедури са невъзможни. Освен това тук необходимо условие да регистрираш кола на свое име е и да имаш валидна косовска шофьорска книжка. А огромното мнозинство от сърбите нямат такива - техните са от Сърбия. А да оставим настрана това, че косовските институции, особено на север, нямат капацитет само за 2 месеца да пререгистрират близо 9000 коли."

Ден след като Горан Ракич подаде оставка от косовското правителство, десет хиляди сърби демонстрираха в Косовска Митровица в подкрепа на бойкота. Ден след това, в понеделник, повече от 500 сръбски полицаи не се явиха на работа, както и 10-имата депутати в косовския парламент.

Бойкотът, по думите на Ракич, ще продължи...

"Докато не отменят едностранното и противозаконно решение за пререгистрация на автомобилите. Докато не образува Сдружение на сръбските общини в съответствие със споразуменията по този въпрос."

Косовският премиер Албин Курти обвини Белград:

"Тези дни нарастват опитите на Сърбия и президента на нашия северен съсед да дестабилизира ситуацията в страната ни. Очевидно Сърбия е заинтересована да саботира диалога. Пътят, който е избрала, е да сътрудничи с престъпниците на север, за да застрашава гражданите и сигурността на нашата страна. Това не е път към мир и добросъседски отношения."

Европа и НАТО се намесиха с настоятелни призиви за сдържаност. Йенс Столтенберг проведе телефонни разговори с Александър Вучич и Албин Курти.

"Призовах и двамата да се въздържат от едностранни действия, които могат да предизвикат ескалация," написа в Туитър генералният секретар на НАТО.

Петер Стано от Еврокомисията бе по-критичен към Прищина.

"Косово има ясното задължение да предприеме незабавни стъпки към учредяване на сдружението на сръбските общини. Това е обвързващо правно задължение за косовското правителство. Неизпълнението му подкопава върховенството на закона в Косово, и вреди на доверието към косовските власти."