Людмил Веселинов: Впечатлиха ме очите на Сашко, криещи жажда за живот

Чудото, което чакаше с тревога цяла България, се случи в събота. Сашко от Перник, който изчезна, беше открит жив и здрав. Той все още се намира в Детската клиника в Пирогов и е в стабилно състояние. 12-годишното дете и двама достойни делтапланеристи, които го намериха, успяха да разчувстват цяла България.

Сред първите хора, които виждат детето след намирането му, е областният управител на Перник Людмил Веселинов.

„Най-силно ме впечатлиха очите на Сашко – дълбоки и тъмни. Те криеха жажда за живот. Това дете оцеля почти 9 дена при нечовешки условия. Господ ни показа, че за да стигнем до добрата новина, трябва да преминем през тръни и гори, и много да желаем доброто. Гражданите на България се обединиха в една кауза“.

Детето изглеждаше в кондиция, отбеляза още той пред БНР.

„Доброволците са го завили, когато са го намерили. Имаше драскотини, но общото му състояние беше будно и витално“.

• Три дни след чудото: Как е Сашко? Отговарят лекарите от "Пирогов"!

„Повярва кметът на Перник, повярва и вътрешният министър, който осигури огромен ресурс за спасяването му – хеликоптери, термо камери, планински спасители, кучета“.

Той настоява за внасяне и неотложно разглеждане на инициатива в Закона за хората с увреждания и правилника за прилагането му.

„Целта е безвъзмездно предоставяне на проследяващи устройства за деца и младежи със специални образователни потребности. В тази категория попадат такива, които имат емоционални и поведенчески разстройства, както и комуникативни нарушения. Това е една отправна точка. Нека депутатите бъдат обединени поне в тази кауза“.

Веселинов обясни, че Столичният общински съвет е подел такава инициатива за предоставяне на проследяващи устройва.

„Трябва това да стане държавна политика. Да не се допуска да се случи отново“.

Весела Банова, която е клиничен психолог и психоаналитик, обясни в ефира на БНР, че понякога децата с аутизъм не изпитват чувство за болка и имат качества да оцеляват.

„Те не се страхуват от традиционните нещата, от които се страхуват другите деца – че нещо ще се появи и ще ги заплаши. Възприемат по друг начин това, което ги заобикаля. Надявам се да остане отворен разговора за децата с аутизъм. Има неразбиране на спецификата на състоянието им. Важно е да не се сещаме за тях само, когато им се случи нещастие или инцидент“.

Той не изглежда ужасен, посочи тя. 

„Няма вид на дете, което е преживяло насилие“.