"Шенген трябва да се върне към първоначалната си идея, а не да се превръща в инструмент за управление на миграцията", категорично заяви в интервю за предаването "Събота 150" на БНР д-р Мелита Хумел-Шунич, австрийски миграционен експерт, дългогодишен бивш говорител на Върховния комисариат на ООН за бежанците.
"Първоначално Шенгенското споразумение нямаше нищо общо с миграционната политика. Това беше споразумение за сигурност, за охрана и контрол на външните граници. Сега обаче отново има граничен контрол между Шенгенски държави, защото всички затварят границите си, за да държат нелегалните мигранти далеч", казва д-р Мелита Хумел-Шунич.
За очакваната нова вълна бежанци от Украйна тя коментира:
"Всеки европеец разбира защо бягат украинците. Войната е близо до нас. Но когато пристигат хора от далечни страни, където също има конфликти - от Еритрея, Северен Ирак или дори Сирия - готовността на европейците да ги приемат е много по-малка.
ЕС задейства Директивата за временна закрила, която предвижда бягащите от войната в Украйна автоматично да получат правата на бежанци. Тази Директива е резултат от опита ни от времето на югославските войни. Бягащите от война хора не преминават през обичайната тежка процедура и получават веднага, макар и временна закрила.
За останалите случаи по проверка и евентуално предоставяне на убежище европейските институции не са добре подготвени".
Вицепрезидентът на Европейската комисия Маргаритис Схинас, който в комисията отговаря за миграцията, алармира наскоро, че тази година през Средиземно море са регистрирани 90 хиляди нелегални мигранти или 50 процента повече в сравнение с миналата година. Същото важи и за така наречения "Балкански маршрут". И припомни, че вече две години отлежава решението, според него - пакет от мерки в така наречения миграционен пакт. Има и нови предложения. Това ли е решението, д-р Шунич?
"Запознах се с предложенията и бих казала, че това не е пакет от мерки, а по-скоро пакетче. В него страните-членки се разделят на желаещи да приемат бежанци и нежелаещи, които за сметка на това да отговарят за връщането на онези мигранти, които нямат право на закрила. Практиката обаче показа, че това не работи. Връщането в страните по произход не функционира.
Затова мисля, че трябва съвършено друг подход. Според мен процедурата по проверка и предоставяне или отказ на статут трябва да се извършва още на външната граница на ЕС. Пристигащите трябва да се настаняват в приемни центрове, където да се извършва бърза процедура не според националното законодателство на съответната държава, а според европейско законодателство.
Ето конкретен пример. В момента Гърция провежда процедурата според гръцките закони. Но Гърция не е в състояние да подържа толкова голям брой служители, които да поемат огромния миграционен натиск към Европа.
Ако обаче в Гърция има европейски приемателен център, в който работят служители от всички страни-членки на ЕС и които могат да разглеждат и решават молбите за закрила според европейско законодателство, тогава процесът ще е много по-бърз. Освен това ще решим и друг ключов проблем - ще разделим бежанците от икономическите мигранти, които в момента преминават през едни и същи тежки процедури".
Въпросът е - кой ще провежда процедурата - страните по външната граница като България, или служители на нова институция на ЕС?
"Моето предложение включва както национални, така и европейски служители. Условието е да има обща европейска процедура, за да се избегне натоварването на държавите, които са на външната граница на съюза. И в момента по външната граница работят смесени екипи, но те са неефективни, защото например в Гърция процедурата е според гръцкото законодателство и се води на гръцки език".
Ще има съпротива, нали знаете?
"Съпротива има и сега, никой не е доволен от сегашното положение. Опазването на външната граница в смисъл „пиле да не прехвръкне“, се превърна в рефлекс, който според мен ни води към задънена улица. Като европейска гражданка не искам да живея оградена от бодлива тел.
Външната граница на ЕС е по-дълга от Екватора! Чисто технически е невъзможно да се оградим така, че пиле да не може да прехвръкне. Продължаваме да се въртим в затворен кръг. Мине не мине месец и в Европа започваме да се караме за миграцията. Едни и същи хора повтарят едни и същи тези, и не нищо не се променя".
Как може да се организира смесената миграция, т.е. разделянето между трудовата миграция и бежанския поток от хора, търсещи убежище, д-р Шунич?
"И сега в ЕС напълно легално пристигат трудови мигранти. Всички страни-членки имат програми за привличане на граждани от трети страни за работа в различни сектори - медицина, земеделие и т.н. Но не те са проблемът, а нелегално пристигащите икономически мигранти. Тези хора се опитват да останат в Европа, като се стремят да получат статут на бежанци.
Две трети от тях нямат право на закрила и получават отказ. Тези хора всъщност не искат нищо друго, освен да работят в Европа. Те не искат бежански статут. Така че трябва да направим процедурата по проверка и предоставяне на статут по-бърза, така че още при влизане в Европа да се знае дали даден човек има право на закрила или не, и ако не - дали трудовият пазар има нужда от него като работна ръка. В противен случай хората с отхвърлени молби за статут ще продължат нелегално да се придвижват из Европа. Това е проблем както за ЕС, така и за самите хора".
Тези, които не са нито бежанци, нито гастарбайтери, ако позволите този термин, трябва да бъдат върнати в страните, от които произхождат. Някои европейски държави вече са сключили споразумения за връщане. Вие настоявате за споразумения на ниво ЕС. Не предпочитат ли обаче страните, от които в Европа пристигат нелегални мигранти, двустранни споразумения, за да си издействат някакви предимства?
"Точно това е проблемът. От една страна всички страни-членки обвиняват Брюксел, че няма напредък в изработването на обща миграционна политика. А в същото време не са съгласни да преотстъпят права на ЕС. Едва ли отделните страни-членки имат по-голяма тежест от ЕС в преговори със страните, от които идват най-много мигранти. ЕС има повече лостове, може да наложи ограничения в търговията, визовата политика и т.н.
Да не забравяме и един друг ефект - дидактическия. Какво става сега - ако един млад мъж например от Судан реши да дойде в Европа, трябва да плати огромна сума на каналджиите в Либия. След дълги перипетии и много пари успява да стигне до Европа. Започва мъчителна процедура за убежище, която продължава години. И накрая го връщат обратно, защото няма право на закрила.
Ако обаче процедурата е по-бърза и този млад мъж бъде върнат не след години, а след няколко месеца, за останалите в Судан, които обмислят да тръгнат към Европа, това ще има възпиращ ефект. Защото ще е ясно, че е безсмислено да изхарчат огромни суми и да рискуват живота си при нелегалното преминаване на Средиземно море или сухопътната граница".
Интервюто можете да чуете в звуковия файл.Националната агенция за оценяване и акредитация организира Национален форум на тема "Наука - висше образование - Бизнес и общество". Той ще се проведе в Техническия университет в София. Събитието е част от инициативите по повод 30-ата годишнина на Агенцията. Целта е висшите училища, научните институти, бизнесът и държавните институции да..
В Министерския съвет днес се подписва Меморандум за сътрудничество по програмата за ускорено внедряване на ВЕИ върху обществени сгради. Документът ще бъде подписан от Българската банка за развитие, Електроенергийния системен оператор, Асоциацията на организациите на българските работодатели и Националното сдружение на общините. Новата..
Тютюнопроизводителите настояват да се удължи с един месец срокът за вписването им в Регистъра за 2025 г. Обявеният към момента срок изтича в края на този месец, но производителите няма да успеят да набавят всички необходими документи. Сред тях са тези, удостоверяващи правно основание за обработка на земеделската земя, предвидена за разсаждане..
Днес Кочани се сбогува с жертвите на трагедията в изгорялата дискотека "Пулс". В Република Северна Македония продължават арестите и проверките, продължава и недоволството на опечалените, протестите и бденията им. Жертвите на пожара в Кочани ще бъдат погребани на 20 март Трагедията в Кочани: 59 жертви и 155 пострадали..
Първите самолети Ф-16 ще кацнат в България на 28 март. До момента се знаеше само, че изтребители ще дойдат в края на март, но без да е ясна точната дата. Датата е била съобщена от заместник-началника на отбраната ген.-лейт. Красимир Кънев, а авиатори казаха за БНР, че вече знаят за събитието. До края на годината ще получим всички..
Русия и Украйна си отправиха взаимни обвинения за атаки с дронове по цивилни обекти през нощта. Междувременно в телефонен разговор президентите на Съединените щати и Украйна Доналд Тръмп и Володимир Зеленски са се споразумели да работят заедно за слагане на край на войната. Американският президент Доналд Тръмп е предложил на колегата си..
Европейските лидери се събират на заседание днес и утре в Брюксел, на което ще обсъждат приоритетно повишаването на отбранителните способности на ЕС и продължаващата военна помощ за Украйна. Срещата ще се проведе само ден, след като Комисията оповести Бяла книга за отбраната, в която като основни лостове за набиране на средства са заложени..
Заведения в цялата страна ще затварят днес за по няколко часа в знак на протест срещу на ДДС за бранша на 20 процента. Те настояват да им бъде..
Има координиране за овладяването на българската храна и оттам за контролиране на вота . Това мнение изказа пред БНР бившият заместник-министър на..
Д-р Юлиян Моллов от Силистра, който работи в чужбина, основа фондация на свое име. 40-годишният анестезиолог и специалист по реанимация има амбицията..