Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Хумел-Шунич: Шенген не трябва да е инструмент за управление на миграцията

Снимка: архив

Миграционният натиск по границите на ЕС отново е осезаем и вкара темата в дневния ред на Брюксел. Но съвсем няма изгледи за скорошно споразумение за обща европейска миграционна политика. И една от причините е, че темата миграция обхваща много и различни политики: сигурност, икономика, човешки права, геополитика. След кризата от 2015 година разнобоят между 27-те страни-членки е само приспан, но не и преодолян. Отношението на европейците към бягащите от войната в Украйна вдъхна временна надежда, но тя отново беше помрачена при новата вълна мигранти от Африка и Близкия изток. Между Франция и Италия тлее конфликт заради спасените в Средиземно море, Унгария и Полша не са размислили за отношението си към солидарното разпределение на мигрантите, а Нидерландия и Австрия, и вероятно Швеция блокират разширяването на Шенгенското пространство именно заради миграционния натиск.

"Шенген трябва да се върне към първоначалната си идея, а не да се превръща в инструмент за управление на миграцията", категорично заяви в интервю за предаването "Събота 150" на БНР д-р Мелита Хумел-Шунич, австрийски миграционен експерт, дългогодишен бивш говорител на Върховния комисариат на ООН за бежанците.

"Първоначално Шенгенското споразумение нямаше нищо общо с миграционната политика. Това беше споразумение за сигурност, за охрана и контрол на външните граници. Сега обаче отново има граничен контрол между Шенгенски държави, защото всички затварят границите си, за да държат нелегалните мигранти далеч", казва д-р Мелита Хумел-Шунич.

За очакваната нова вълна бежанци от Украйна тя коментира:

"Всеки европеец разбира защо бягат украинците. Войната е близо до нас. Но когато пристигат хора от далечни страни, където също има конфликти - от Еритрея, Северен Ирак или дори Сирия - готовността на европейците да ги приемат е много по-малка.

ЕС задейства Директивата за временна закрила, която предвижда бягащите от войната в Украйна автоматично да получат правата на бежанци. Тази Директива е резултат от опита ни от времето на югославските войни. Бягащите от война хора не преминават през обичайната тежка процедура и получават веднага, макар и временна закрила.

За останалите случаи по проверка и евентуално предоставяне на убежище европейските институции не са добре подготвени".

Вицепрезидентът на Европейската комисия Маргаритис Схинас, който в комисията отговаря за миграцията, алармира наскоро, че тази година през Средиземно море са регистрирани 90 хиляди нелегални мигранти или 50 процента повече в сравнение с миналата година. Същото важи и за така наречения "Балкански маршрут". И припомни, че вече две години отлежава решението, според него - пакет от мерки в така наречения миграционен пакт. Има и нови предложения. Това ли е решението, д-р Шунич?

"Запознах се с предложенията и бих казала, че това не е пакет от мерки, а по-скоро пакетче. В него страните-членки се разделят на желаещи да приемат бежанци и нежелаещи, които за сметка на това да отговарят за връщането на онези мигранти, които нямат право на закрила. Практиката обаче показа, че това не работи. Връщането в страните по произход не функционира.

Затова мисля, че трябва съвършено друг подход. Според мен процедурата по проверка и предоставяне или отказ на статут трябва да се извършва още на външната граница на ЕС. Пристигащите трябва да се настаняват в приемни центрове, където да се извършва бърза процедура не според националното законодателство на съответната държава, а според европейско законодателство.

Ето конкретен пример. В момента Гърция провежда процедурата според гръцките закони. Но Гърция не е в състояние да подържа толкова голям брой служители, които да поемат огромния миграционен натиск към Европа.

Ако обаче в Гърция има европейски приемателен център, в който работят служители от всички страни-членки на ЕС и които могат да разглеждат и решават молбите за закрила според европейско законодателство, тогава процесът ще е много по-бърз. Освен това ще решим и друг ключов проблем - ще разделим бежанците от икономическите мигранти, които в момента преминават през едни и същи тежки процедури".

Въпросът е - кой ще провежда процедурата - страните по външната граница като България, или служители на нова институция на ЕС?

"Моето предложение включва както национални, така и европейски служители. Условието е да има обща европейска процедура, за да се избегне натоварването на държавите, които са на външната граница на съюза. И в момента по външната граница работят смесени екипи, но те са неефективни, защото например в Гърция процедурата е според гръцкото законодателство и се води на гръцки език".

Ще има съпротива, нали знаете?

"Съпротива има и сега, никой не е доволен от сегашното положение. Опазването на външната граница в смисъл „пиле да не прехвръкне“, се превърна в рефлекс, който според мен ни води към задънена улица. Като европейска гражданка не искам да живея оградена от бодлива тел.

Външната граница на ЕС е по-дълга от Екватора! Чисто технически е невъзможно да се оградим така, че пиле да не може да прехвръкне. Продължаваме да се въртим в затворен кръг. Мине не мине месец и в Европа започваме да се караме за миграцията. Едни и същи хора повтарят едни и същи тези, и не нищо не се променя".

Как може да се организира смесената миграция, т.е. разделянето между трудовата миграция и бежанския поток от хора, търсещи убежище, д-р Шунич?

"И сега в ЕС напълно легално пристигат трудови мигранти. Всички страни-членки имат програми за привличане на граждани от трети страни за работа в различни сектори - медицина, земеделие и т.н. Но не те са проблемът, а нелегално пристигащите икономически мигранти. Тези хора се опитват да останат в Европа, като се стремят да получат статут на бежанци.

Две трети от тях нямат право на закрила и получават отказ. Тези хора всъщност не искат нищо друго, освен да работят в Европа. Те не искат бежански статут. Така че трябва да направим процедурата по проверка и предоставяне на статут по-бърза, така че още при влизане в Европа да се знае дали даден човек има право на закрила или не, и ако не - дали трудовият пазар има нужда от него като работна ръка. В противен случай хората с отхвърлени молби за статут ще продължат нелегално да се придвижват из Европа. Това е проблем както за ЕС, така и за самите хора".

Тези, които не са нито бежанци, нито гастарбайтери, ако позволите този термин, трябва да бъдат върнати в страните, от които произхождат. Някои европейски държави вече са сключили споразумения за връщане. Вие настоявате за споразумения на ниво ЕС. Не предпочитат ли обаче страните, от които в Европа пристигат нелегални мигранти, двустранни споразумения, за да си издействат някакви предимства?

"Точно това е проблемът. От една страна всички страни-членки обвиняват Брюксел, че няма напредък в изработването на обща миграционна политика. А в същото време не са съгласни да преотстъпят права на ЕС. Едва ли отделните страни-членки имат по-голяма тежест от ЕС в преговори със страните, от които идват най-много мигранти. ЕС има повече лостове, може да наложи ограничения в търговията, визовата политика и т.н.

Да не забравяме и един друг ефект - дидактическия. Какво става сега - ако един млад мъж например от Судан реши да дойде в Европа, трябва да плати огромна сума на каналджиите в Либия. След дълги перипетии и много пари успява да стигне до Европа. Започва мъчителна процедура за убежище, която продължава години. И накрая го връщат обратно, защото няма право на закрила.

Ако обаче процедурата е по-бърза и този млад мъж бъде върнат не след години, а след няколко месеца, за останалите в Судан, които обмислят да тръгнат към Европа, това ще има възпиращ ефект. Защото ще е ясно, че е безсмислено да изхарчат огромни суми и да рискуват живота си при нелегалното преминаване на Средиземно море или сухопътната граница".

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.
По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Медици от психиатричната помощ: Това е протест за бъдещето на здравеопазването!

Работещи в държавните психиатрични болници в Ловеч и село Карлуково протестираха с искания за по-високи заплати и по-добри условия на труд.   Протестът на психиатрите е зов за помощ Психиатрията в криза Психиатриите са “задният двор” на нашето здравеопазване Освен увеличение на работните заплати и по-добри условия на труд работещите в..

публикувано на 19.03.25 в 17:19

Депутатите гледат на второ четене бюджета на НЗОК

Парламентът започна второто четене на проектобюджета на Здравната каса. От "Продължаваме промяната - Демократична България" настояват пациентите да бъдат информирани електронно за всяка процедура, която са използвали и е заплатена изцяло или частично от Касата.  Целта е пациентите да имат възможност да сигнализират, ако се окаже, че има фиктивни..

публикувано на 19.03.25 в 17:12
Николай Николов

Николай Николов: Това в Кочани у нас беше през 90-те години на миналия век

В България има хиляди питейни и увеселителни заведения, а дискотеките са 260 и те подлежат на регулярен и тематичен контрол , обясни в интервю пред БНР бившият директор на ГД ПБЗН ген. Николай Николов. "Регулярният контрол означава, че най-малко веднъж в годината се прави комплексна инспекция, а тематичните са по нареждане на ръководството..

публикувано на 19.03.25 в 17:00

Персида Стояновска: На протеста в Скопие се забелязваше повече апатията в хората отколкото гняв

Бързата реакция на органите в Кочани ме радва като гражданин и адвокат. Вярвам искрено, че ще се намерят истинските виновници и ще отговарят пред закона, каза Персида Стояновска , адвокат от Скопие и активен гражданин, в интервю пред БНР. "Трябва да се спазват основните стандарти и правила. Има виновник и самият народ не вярва в системата,..

публикувано на 19.03.25 в 16:42

Мечка броди край границата над кюстендилското село Гърляно

Мечка се е появила край границата над кюстендилското село Гърляно, разказа за БНР кметът на селото Венелин Енчев. Забелязали са я и граничните патрули, които охраняват в този участък на планината.  Мечката изглежда се е събудила след зимен сън, изтощена и гладна е, затова може да започне набези по селото, опасява се кметът Венелин Енчев, който..

публикувано на 19.03.25 в 16:30
Протест след задържането на Екрем Имамоглу в Истанбул, 19 март 2025 г.

МВнР с предупреждение за пътуващите до Истанбул

От Министерството на външните работи информират българите, които възнамеряват да посетят Истанбул, че от днес турските власти са наложили ограничения за придвижване по определени пътни артерии на града, спирки на градския транспорт и метрото. Екрем Имамоглу: Моят народ ще даде необходимия отговор на лъжите Кметът на Истанбул Екрем..

публикувано на 19.03.25 в 16:10

Държавата отпуска близо 2,5 млн. лв. компенсации за неприети в детски градини деца

Държавата отпуска близо 2 и половина милиона лева, с които да бъдат компенсирани родителите, за чийто деца няма място в общински детски ясли или в яслени групи, както и в държавни и общински детски градини. Сумите са за ноември и декември миналата година.  Те ще бъдат предоставени авансово на общините София, Пловдив, Варна и Родопи, докато бъде приет..

публикувано на 19.03.25 в 16:08