Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Няколко археолози събраха данни за проучвания в книгата „Свищовската крепост“

Книгата „Свищовската крепост“
Снимка: Здравка Маслянкова

След три години археологически проучвания проф. Николай Овчаров в съавторство с археолога Марин Маринов и експерта по нумизматика професор Константин Дочев издадоха книгата „Свищовската крепост“, която връща Свищов на историческата сцена. Изданието и археологическите открития са в основата и на проект, с който Община Свищов ще търси европейско финансиране за над 1 милион лева за социализация на парка „Калето“, част от който е Свищовската крепост, и за развитие на културния туризъм.

След сондажните археологически проучвания на Въло Вълов през 1961-а година в крепостта Калето в центъра на Свищов не са

правени задълбочени археологически разкопки. В последните три сезона с близо 100 хиляди лева от бюджета на Свищов и малка подкрепа от Министерството на културата екипът на проф. Николай Овчаров направи детайлно проучване на Свищовската крепост и върна крайдунавския град на историческата сцена от античността, през Средновековието до Възраждането с нов прочит, благодарение на откритията, които вече са описани в книгата „Свищовската крепост“. 

В различни метаморфози крепостта и градът около нея са съществували от времето на траките преди Новата ера до средата на 19-и век. За любопитните детайли от историята на града през пети-шести век, когато е носил името на императрица, и последващите периоди на крепостта проф. Николай Овчаров разказа:  

Става дума за града Теодоропол, който в шести век е споменат и е кръстен на Теодора, жената на Юстиниан Велики. Ние доказваме в доста голяма степен на сигурност това нещо. Този град продължава да функционира през Средновековието. Находките, които излизат, включително и многобройните монети, ни показват, че той няма прекъсване. Стигаме до създаването на цитаделата. Според нашите разкопки това става по времето на цар Иван Асен Втори, големият разцвет. Тя има две кули, като главната порта е от изток. Едната кула е привратна, пази портата. Другата е голямата кула. Вътре е имало и дом на коменданта на крепостта, подземието е оформено като цистерна за водата. Нагоре имаме до осмия, деветия метър запазеност. Вътрешността, това, което е запазено, е една-единствена сграда, която е долепена до северната страна. Това е казармата“.

Марин Маринов, проф. Николай Овчаров, проф. Константин Дочев  Снимка: Здравка Маслянкова

Точно казармата се оказва изключително ценна за археолозите, защото е запазила поне три метра в дълбочина културен пласт. 

Свищовската крепост е разрушавана много пъти – в средата на 13-и век при татарското нашествие, следва османската обсада в края на 14-и век. В средата на 15-и век крепостта на два пъти е превземана от Влад Цепеш, по-известен като Дракула. През 1810 година крепостта е била минирана и стигаме до Кримската война, когато крепостта е взривена.

Трите сезона археологически разкопки и описването им в книга с богати илюстрации дават широко обяснение на обществеността за Свищовската крепост, коментира археологът д-р Марин Маринов от Историческия музей в Свищов: 

Тя е популярна с названието си Калето. Хората до скоро я смятаха за турска крепост. Никой нямаше представа какъв е този паметник, кога е построен, какво е представлявал, какви функции е изпълнявал. Смятам, че в това отношение нашите разкопки бяха изключително полезни, защото тази информация, която има за обекта, до скоро беше позната единствено на специалистите“. 

Особено ценни се оказват 150-е монети, разкрити при разкопките на Свищовската крепост, посочи експертът по нумизматика и археология проф. Константин Дочев:  

Монетите, макар и малко от разкопките – 150, но и от околността. Сега са намерени над 1500-2000 монети, дават една хронологична рамка от близо 1800 години – от времето на Октавиан Август, 14-а година след Христа, имаме монети до края на 19-и век. Някой път и аз хлъцвам от изненада и се учудвам. Когато колегата Овчаров ми изпрати снимка и на Маринов му поисках допълнителни, на една бронзова монета на тракийския цар Ремиталк Втори, той е с много точна датировка от края на управлението на Август и началото на Тиберий, т.е. около 10-14-а година след Христа. Необичайно е за Северна България тракийските монети“.

Книгата „Свищовската крепост“  Снимка: Здравка Маслянкова

Най-вероятно монетата е на тракийски войн от Римската войска и потвърждава историческата хипотеза, че след войниците идват цивилното население, лихварите и сарафите, коментира проф. Дочев.  

Книгата „Свищовската крепост“ не е локално издание, заяви историкът професор Пламен Павлов: 

Имаме възможност да погледнем страшно много върху цялата ни национална история. Така че тази книга не е само за Свищов, тя си е за цялата ни национална история, за ролята на Дунав. Разгадаването на някои загадки около Свищов дават на практика отговор на големи въпроси от националната ни история“. 

Община Свищов е с дългосрочно виждане за развитие на крепостта и района на Калето, които са почти в центъра на града, за развитие на културен туризъм, зави Росен Маринов, директор на общинската дирекция по култура: 

В момента Община Свищов разработва проект за реставриране, консервиране и социализиране на цялото пространство около археологическия обект, защото това в момента е паркова зона – да съчетава в едно и археология, и градска среда“. 

За проекта, който ще възлезе за над един милиона лева, ще се търси или европейско финансиране по програми, или ще се разчита на Плана за възстановяване, поясни Росен Маринов. 

Повече можете да чуете в звуковия файл.
По публикацията работи: Радостина Билярска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Празник на турските обичаи в село Чуковец, община Алфатар

Празник на турските обичаи и кухня събра хората в село Чуковец

С пъстри носии, автентична музика и апетитни аромати село Чуковец, община Алфатар, се превърна в сцена на културно многообразие. Празник на турските обичаи и кухня събра жители и гости от различни етноси, за да отпразнуват заедно богатството на традициите, които съжителстват в малкото, но колоритно добруджанско село. На..

публикувано на 19.06.25 в 17:05

Силистренският театър пред финансов срив. Застрашено ли е бъдещето му?

Драматично-кукленият театър в Силистра изигра последната си постановка за лятото, което тепърва започва. Ситуацията в театъра е критична, след като културната институция се озова с 30% по-малък бюджет за дейността си през настоящата година. Съкратеният от Министерство на културата бюджет, получен преди две седмици, ограничава възможностите за..

публикувано на 19.06.25 в 11:15

В Правдино мобилното покритие е лукс. Чакат бързия интернет

Високоскоростен интернет за повече от 200 населени места в 140 български общини обеща транспортният министър Гроздан Караджов. В началото на юни той подписа договори с трите мобилни оператора, които ще изпълняват дейности, финансирани в по-голямата си част по Плана за възстановяване и устойчивост, на обща стойност над 440 млн. лева...

публикувано на 19.06.25 в 09:25

Проф. Михаел Бар-Зоар: Израел се бие за своето съществуване

В репортажа на Феня и Искра Декало може да чуете повече за готовността на болниците в Израел да приемат ранени.  Целта на Израел е свалянето на режима в Иран Иран: Израел премина нова червена линия с ударите срещу ядрени обекти Целият репортаж може да чуете в звуковия файл.

публикувано на 17.06.25 в 13:55
арх. Мартин Стоянов

Царската вила в Баня - готов туристически продукт. Да я придобие ли държавата?

Държавата да придобие царската вила в град Баня . Затова призовават от Сдружение "Заедно за град Баня" в отворено писмо и подписка. До дни ще бъде пусната и подписка на хартиен носител в Баня, обмисля се вариант и за Карлово, обясни пред БНР Мартин Стоянов, председател на сдружението "Заедно за град Баня" и автор на подписката за сградата...

публикувано на 16.06.25 в 10:59
19-годишният Венци от София

19-годишният Венци живее в света на чуващите чрез кохлеарна имплантация

Той се ражда напълно глух, а днес ходи на метъл концерти . Може да чете по устните, но също така да чува думите и да се изразява с тях.  Днешният герой в "Горещо сърце" е 19-годишният Венци от София, който живее в света на чуващите, благодарение на кохлеарна имплантация . Този път избират майка му Галя и бащата Венцислав. "Честно..

публикувано на 15.06.25 в 07:55
 Иван Тодоров - Горуня - изложба във Враца

Във Враца беше открита изложба, посветена на 60-годишнината от смъртта на Иван Тодоров - Горуня

В Регионалния исторически музей във Враца беше открита документална фото изложба, посветена на 60-та годишнина от смъртта на Иван Тодоров - Горуня .  Той е свързан с най-мащабния опит за преврат срещу Тодор Живков през социализма .  Заговорът на бившите партизани и партийните функционери със солидни управленски позиции в..

публикувано на 15.06.25 в 07:50