Д-р Максимилиян Гюнтер: Имаме идея да създадем флота от малки и микро сателити

• Доц. Евгени Овчаров: „Джеймс Уеб“ е инженерен подвиг

Примерно, ако нямате пари какво би се случило с тази програма?

"Финансовият въпрос, който вие споменавате, е една от основните на тази среща, която ще направим след няколко седмици в Европейската космическа агенция. А това, което всеки път казваме на нашите членове, на държавите, които са членки, е, че за всяко евро, което се влага в наука, възвръщаемостта е около евро и половина. Това означава, че с науката ти правиш пари. Създаваш приход, работна сила, която е на пазара с всеки, който участва в подобни проекти. Точно това е много добрата инвестиция в науката. По-добра от тази да си купите къща".  

Но това не е някакъв момент се прави с държавни пари. А какво става с частните инвестиции и начинания, които се появиха наскоро?

"Ние също отчитаме този факт в Европейската космическа агенция, че частните предприемачи също имат изключителна роля. Ролята си те защитиха първоначално в големия пробив на космическия туризъм, комерсиализацията на космическите пътувания. Затова и от Европейската космическа агенция гледаме към подобни сътрудничества. Новите мисии, които ще се случат, ще бъдат подпомогнати и от частни инициативи. Работим и с космическите агенции на други държави, на НАСА. Затова мисля, че предстои някаква наистина сериозна промяна в това как подхождаме към научните изследвания на Космоса. И тази промяна ще се случи в рамките на следващите 10 - 20 години".

А вие лично не сте ли се изкушавали да работите за частна компания?

"Да. Докато бях в университетите, в които учих, съм работил с частни предприемачи. Това обаче, което ме привлече в Европейската космическа агенция, е нейният дневен ред и как този дневен ред оказва влияние на изследванията. Можеш да кажеш,  че наистина работиш международно. Защото в проучванията участват дузина държави. Но дългосрочните планове са онези, които държат интереса в дългосрочен план. Перспективата на мисиите, за които говорим, са за 20-30 години напред. И на практика ще се получи, така че в момента, в който ще се пенсионирам, ще се случват тези мисии, за които аз в момента работя като учен. Този план, който може да си направиш, е наистина уникален,  работейки за европейската космическа агенция".

Да кажем как вашите колеги от България могат да се включа, защото България в момента не е член на европейската космическа агенция?

"Да, има много начини, по които може да си сътрудничат, въпреки че не сте членове. Има много данни от нашите изследвания. И цялата информация, която ще публикуваме, тя ще бъде публична, защото така са пожелали инвеститорите. Това означава, че нашите архиви ще бъдат достъпни за цялото научно общество, в целия свят. НАСА, японската космическа агенция имат подобни програми. И това е единият от начините, по които може да се сътрудници. Другия вариант е да бъдете нещо като частни учени към даден проект".

Ако трябва да обобщим защо трябва хората да се занимават с науката?

"Има няколко варианта на отговор на този въпрос. Единият от тях е заради любопитството, което е вградено в човешката природа. Знаете, в първите години на човешката история са строили кораби, плавали са и са откривали. И аз не говоря само за големите открития, които са направени от западния свят, от европейците. А дори и за хавайците, които са си строили лодки и ходили на другите острови, за да ги разучават. Просто искаме да знаем какво е там отвъд. И вторият важен въпрос, на който искаме да отговорим е какво знаем за себе си. Откъде идваме, накъде се сме се запътили. И третият, разбира се споменах го и него - каква ни е ползата от тези знания. Това, че получаваш за всяко инвестирано евро - евро и половина възвръщаемост на инвестицията е доста основателна причина. Те и трите неща, които ви изброих, са доста примамливи и отговарят на вашия въпрос - защо науката се изплаща в някакъв момент. Това не е просто да стоим в една малка стая, да си отговаряме сами на въпроси. Това е фундаментална наука, любопитство и съответно връща пари".  

А може би и привлича достатъчно хора?.

"Аз затова съм и тук, за да разкажа всъщност по някакъв детски начин за начина, по който може да се стартира животът на екзопланети, които обикалят около други звезди. И този потенциален тласък за създаването на живот може и да са тези слънчеви  лъчи, които на практика са като милиарди, милиарди, милиарди ядрени бомби, които избухват и носят енергията. Този спусък е нещото, което ни е нужно, за да създадем живот. Защото в началото ни е нужно да имаме някакъв хаос, да провокираме образуването на сложните молекули. Но в същото време е нужен този кратък момент на спокойствие, така както и в човешкия живот, за да позволи на тези сложни молекули да формират нашето ДНК. И така, както нашата Земя се намира на това прекрасно перфектно място, на което да се случват тези неща, така може и другите планети да са в тези благоприятни орбити около звездите си. Защото е необходимо и достатъчно дълго време тази атмосфера да бъде благоприятна, за да се появи животът. Към момента това, което правим, е да  използваме за тези изследвания космическите  наблюдения, това, което сме видели с телескопите от Земята. Използваме мисията на НАСА, наречена ТЕС. Тя е за търсенето на хиляди екзопланети около близките ярки звезди. Използваме и телескопите на Земята. Наблюдаваме милионите, милионите звезди, които са в нощното небе за тези взривове на енергия, които се получават. И правим нашите сравнения с онова, което учените тук, на Земята вече са създали. В лабораториите учените също се опитват да симулират условията за създаване на живот, имитирайки космическите условия. И така ние сравняваме данните с от космическите наблюдения и онази първична супа, която са „сготвили“. Търсим дали съвпадат данните. Затова ние разчитаме на така нареченото мултидисциплинарно международно сътрудничество. То е от биолози, химици геолози и всякакви други учени".  

И открихте ли дали тези учени от лабораториите са прави?

"Ние вървим по много, много пътища в нашите изследвания. И ако някой наистина успее да намери перфектния път към откриването на произхода на живота, вероятно и ще получи следващите нобелови награди. Но в момента вървим по един много отъпкан път, за който се знае какви са точните, правилните стъпки с потенциалните възможности да бъдат създавани комплексни молекули. Много хубаво е, че има подобни събития, на които може хората да ходят, защото по този начин могат да събудят и своята любопитност, да използват своя природен, вградения в тях мерак да изследват откъде сме дошли, къде отиваме как можем да бъдем заедно".  

Забравих най-важния въпрос. Сами ли сме?  

"Смятам че не сме. Но аз смятам, че не сме там отвъд има толкова много живот. Само вижте шансовете ни - дори и в рамките на нашата Слънчева система има толкова много звезди, около които се въртят планети. Има толкова много луни на планетите. В ледената кора на Марс може да има някакъв микробен живот, който е възможно да открием в бъдеще. Ледените луни на Юпитер - Енцелад и Европа може би също крият живот в топлите океани, скрити от ледените шапки и стоплени от енергията на планетите. Но ето - имаме и дори и хиляди, милиони екзопланети в нашата галактика, имаме хиляди милиони галактики във Вселената и в всяка една от тези галактики е възможно да има една планета с размерите на Земята. И потенциално намираща се в „зоната на възникване на живот. Не очаквам този живот, който бихме открили, да изглежда като някакви зелени човечета, които се разхождат по повърхността на планетата. И си мисля, че тези живи форми може би ще бъдат в повечето случаи прости живи форми. А  в по-малкото - ще бъдат и напреднали живи форми".

• Нобеловият лауреат проф. Кело пред БНР: Рискът е, че всеки момент можем да се унищожим

Повече можете да чуете в звуковия файл.