Защо Петър Стоянович намира аналог на днешната политическа обстановка с тази от времето на Стефан Стамболов?

В ефира на БНР Петър Стоянович, който е бивш министър на културата, историк и председател на Царското историческо дружество, даде примери от нашата историята, които биха могли да послужат като ориентир в трудната политическа обстановка. Той припомни в предаването „Нещо повече“ как през 1887 година Стефан Стамболов съставя едно от най-успешните български правителства.

 „След скъсването на дипломатическите отношения с Русия той трябва да отвори палитрата максимално и да вкара в този проектокабинет максимален брой от политическите крила. Това е едно от най-успешните  правителства и е съставено от ветрило, което като пъстрота може би отговаря на предложения проектокабинет“.

Напомни и за Григор Начович, който е харесван от много малка част от политическата класа, но е важен фактор до края на 19 век.

Стоянович обясни, че по Конституция княз Фердинанд е имал правото, когато види, че едно правителство е твърде изхабено и не се ползва с нужното доверие, а съществува потенциал за смяната му, да възложи съставянето на нов кабинет. 

„Това е една конституционна рамка на ръба на днешното разбиране за демократичност, но тогава нещата са се решавали по-лесно. Немалка част от онези политици също не са се харесвали, но са влизали в политическо съгласие в името на управлението“.

Петър Стоянович смята, че е смешно човек да очаква, че някъде ще се родят нови експерти, които не са се докоснали до никаква власт и управление.

„Това говори, че ние вече навлизаме в една фаза на тежка маниакалност, която рано или късно ще ни доведе до изчерпване на банката кадри и невъзможност да залагаме на експертен потенциал.“

Илко Семерджиев: Политиката е благородна професия. Слизането на нивото на персоналните битки е пагубно

Той напомни, че правенето на политика е занаят.  

„С напредването на годините политиците свалят своето ниво. Самата ни епоха е по-опростенческа и техническа в правенето на политика. Затова е по-естествено да имаме подобни кризи“.

Стоянович обаче смята, че не става въпрос за детската болест на българската политическа класа, а за форма на инфантилизъм.

„Именно поради избора на гледна точка към кадровата политика, която е обратна на европейската и професионалната, Гърция и Турция са столетия преди нас в налагането на националните си интереси“.

Той обясни шеговито и отсъствието на портрета на Захари Стоянов в президентството.

„Махнат е или защото не е имал висши образование, или защото е писал срещу Русия. А и характерът му е бил тежък“.