Ралица Димитрова: Ще продължавам да пиша, защото това е част от мен

Тя пише, откакто се помни. Началото е детско стихотворение, за едно цвете. Първите й читатели са децата от квартала, с които си разменяли написаното, защото те също са писали. 

„За мен това остана. Ще продължавам, защото е част от мен.“

Завършва специалност „Българска филология“ в Софийския университет, с магистратура „Преводач – редактор“. Работи от 10 години като журналист. Пише за нещата от живота, за всичко човешко, за това, което срещаме в ежедневието си и ни докосва, и ни вдъхновява, и ни окрилява, и ни натъжава, за начина, по който може да се излекува тъгата. Не обича да се препрочита, предпочита да чете други автори, което я обогатява и вдъхновява.

Пише много пътеписи, след това ги е публикувала във вестниците, в които е работила. Пише и разкази, събрани в книгата „10 чужди мечти“.

Детските книжки се появяват благодарение на Симеон и Борис, двамата й малки сина. Иска да им поднесе послание, като ценности, защото чрез книгите децата се възпитават.

Книжките се харесват и на другите деца, които са поискали още истории:

„Затова направих и продължение. Първоначално книгата беше само една и след това децата поискаха още истории и те се появиха.“

Ралица Димитрова разказва за две чудати малки котета, които са по-различни от обикновените, защото правят добрини.

Разказ, който е бил награден, е в основата на появяването на книгата „10 чужди мечти“.

• В книгата "10 чужди мечти" Ралица Димитрова разказва истории, вдъхновени от любовта