Театралното семейство на Първомайци - заедно и на Бъдни вечер

„Винаги е имало театрално семейство и в Сергьовец, и в Темниско, а от 1965-а година двете семейства са се обединили в едно – народно читалище „Иван Вазов“, настоящото читалище. Кое ни държи – любовта към театъра, традиционната дума магия“. 

Стотици са пиесите, поставени на театралната сцена в Пъвромайци, а малки и големи дълго ръкопляскат на магията, която пресъздават доайените Стефан Бочуков, който е пред публиката от 35 години, и Ганка Попиванова, изявяваща се на сцената повече от половин век: 

„Всеки иска да провери себе си и да излезе от анонимност. Това е малко като родолюбие, като патриотизъм. Както едно време революционерите са се изявявали, ние също театралните дейци сме по този път. Вече малцина се хващат на истинско читалищно революционно дело и аз се считам за един от тях“, казва Стефан Бочуков.  

„В далечната 1966 година като дойдох и започнах, и всеки сезон, 50 и горница има. На сцената ме държи духът и тръпката, защото единствената ми мечта е било да стана артистка и така започнах с театралната самодейност. Иска ми се да сипя в паничките на театралите на Бъдни вечер любов към театъра, любов и никога да не се отказват от това“, споделя Ганка Попиванова. 

Стиляна Янкова е душата на театралното семейство в Първомайци. 78-годишната жена с неизчерпаемата си енергия и чувство за хумор увлича и млади, и стари. На Бъдни вечер тя разказва за традициите: 

„На Бъдни вечер се кладе бъдникът, научени са, че се слагат, седем, девет или единадесет постни ястия. Винаги се сварява бобче, житце, леща, сърмички, чушчици, туршийка и всичко, каквото е производно в дома, се реди на масата“.  

Отскоро в театралното семейство в Първомайци са студентката Габриела Иванова и гимназистът Денислав Марков. 

„С изключително желание идвам и го намирам като голямо разтоварване. Интересно е. виждаш разликата в поколенията и същевременно виждаш разбирането между младите и старите“, разказва Габриела Иванова. 

„Нещото, което ме доведе в този театър, явно е била съдбата, тъй като явно ми е било предписано, за щастие, да играя. Аз успях да се запозная с този театрален екип и реално да стана част от него“, споделя Денислав Марков. 

Традицията повелява на Бъдни вечер да се замеси погача с късмети. Според вярванията на българите хлябът е безкръвна жертва и с него можем да умилостивим по-висшите от човека сили. Формата на питата е винаги кръгла, за да символизира безконечността, цикличността в живота и се украсява с форми от тесто, символизиращи благополучие и плодородие. Своята ритуална пита за театралното семейство на Първомайци има Пенка Станчева: 

„Искам да омеся такава пита, която да е пълна със знания, в която да има частица любопитство, да има частица предизвикателство за всички роли, които предстои на младите да изиграят. Да имате много късмет, да ви се паднат винаги ролите, които искате да изиграете да изиграете. Бих замесила много здраве, защото здравето е преди всичко“. 

На Бъдни вечер се нарича да е живот и здраве на дома и семейството. Домът е жив, когато в него има светлинка, така е и в нашето театрално семейство, споделя Росица Михайлова: 

„Първо искам любовта към това читалище никога да не угасва. Както гори огънят, така да гори желанието да идват, да пристъпват и тези прозорци никога да не угасват. Много любов и много желание да има. На Бъдни вечер да си пожелая най-вече здраве и много любов“. 

И както бъдникът не трябва да изгасва в огнището на Бъдни вечер, така в душите на младите да не угасва искрицата към театъра, пожелават доайените от театралното семейство на Първомайци. По това как гори бъдникът предците ни са правили предсказания - например ако от него излизали искри това означавало изобилие. И в душите на младите искри, споделят Денислав Марков и Габриела Иванова: 

„Искри на увереност да пребориш сам себе си и да не се спираш, въпреки страховете си“, споделя Габриела Иванова.  

„Като бъдник при младите трябва да искри най-много смелостта да излезеш на сцената да се представиш добре, да имаш кураж за цялата работа. Да сме здрави, да сме щастливи и най-вече да сме като едно истинско семейство с много обич и щастие“, казва Денислав Марков. 

Да е здраве и благоденствие, наричат в празничната вечер Стефан Бочуков и Стиляна Янкова: 

„На Бъдни вечер наричам най-вече любов, здраве, радост и веселие, приятелство между всички. Ние сме един колектив, идваме тук с радост, радваме се на общуването по между си“, казва Стефан Бочуков. 

„За всички наричам добро, берекет, късмет, много усмивки, много любов и от здраве да се не отърват. Добри бъдни дни!“, пожела Стиляна Янкова.