“Животът на друго място не ни е превърнал в чужденци за България. Ние продължаваме да сме българи. По-голямата част от живота ни е минал в България. Там сме родени и сме се образовали, там са приятелите и семействата ни и не можем да се откъснем от това.”
По-младото поколение на българската емиграция възприема по малко по-различен начин живота зад граница. Александър Браянов е на 26 години. От 7 години живее в Манчестър, Великобритания, където се занимава с IT и изкуство. Прави избора си заради по-високия стандарт, който му дава и повече свобода, но когато има възможност се връща за малко на родна земя. Какво според него би направило България по привлекателна за младите - и би ги накарало да се задържат тук:
“Икономическата интеграция с останалия свят, изключвайки IT сектора, е на доста по-забавено ниво и това действително пречи на много хора да се развиват. Освен това е модерно сред младите хора да сменят местоживеенето си и аз също го предпочитам. По мой впечатления това е международен феномен.”
Разхвърлени по света са и българите от историческите диаспори. Само в Одеса те са 50-60000. Въпреки войната продължава дейността си Всеукраинския център на българската култура в Одеса. Да го затвориш не е добре - хората се нуждаят от място, където да се срещат, да поговорят, споделя председателят на центъра Дмитрий Терзи. Как войната в Украйна засегна живота на българите там?
“Войната е много тежка. Бих казал, че не можеш да си представиш в главата, че такова нещо може да бъде, но тя стана и е жестока. Това е тежест, това са загуби - загуби икономически и човешки. Аз искам да организирам младежите и да започнем да събираме снимки на загинали българи - от деца до възрастни хора, в това число естествено и хора, които се намират на фронта. С тях да направим една голяма изложба на загиналите, която да покажем тук, а може би и в България, защото България трябва да знае, че нашият народ участва активно в тази битка - и с пари, и с кръв, и със страдание, с мъки. Много искаме войната да свърши колкото се може по-бързо.”
В България присърце следим проблемите на българското малцинство в Украйна, но българи има и от другата страна на границата - в Крим.След анексирането на полуострова те се оказаха извън фокуса ни. Не сме много, но всички българи тук знаят своя произход, споделя Иван Абажер, председател на регионалната Българска национално-културна автономия в Крим “Паисий Хилендарски”. Но също така посочва:
“От 2014 г. за съжаление българската страна не дава възможност на българите от Крим да посетят своята прародина - почти не се издават визи, това става много трудно. А всъщност има много хора, които искат да посетят България, да видят природата и да могат да общуват със своите сънародници.”
Надежда Стоянова е българка, която живее от години в Бостън, САЩ. България е във всеки един от нас, твърди тя. Постоянно следи живота в страната ни и е една от редовните доброволци при организирането на български избори зад граница. Какви са мечтите й?
“Моите мечти са България да дръпне от този праг на бедността, в който е държана повече от 25-30 години вече. Да се отсеят достойните, почтени, умни, образовани и милеещи за страната държавници и политици и ние да упражняваме като граждани непрекъснат контрол върху това, което те са обещали и върху това, което са изпълнени.”
България е прекрасна държава, но за да се превърне в едно наистина притегателно място за живеене, всеки от нас трябва да даде своя принос, убедена е Емилия Благоева - учител по йога в Торонто, където живее от над 20 години:
“Тази година като бях във Варна направих нещо много символично - отидох да даря кръв. Аз съм принципен кръводарител, но от сега нататък реших да дарявам кръв в България. Докато дарявах кръв се помоли на фино, на духовно ниво, кръвта ми да помогне за по-доброто бъдеще на България.”
Снимки: архив
"Най-впечатляващо беше в Боливия, на соленото езеро Салар де Уюни, където при дъждовния сезон се образува тънък слой вода и чувството е неописуемо – звездите слизат на земята, буквално. Все едно си в открития космос . Там се виждат неща, които не можем да видим от северното полукълбо, от България, и успях да запаметя с камерата си много красоти...
Тази седмица във фоайето на Регионалната библиотека "Любен Каравелов" в Русе бе представен луксозен като изработка и изключително ценен като съдържание албум. Под заглавието "Русе в миналото. Градът във времето между двете световни войни 1920 - 1940 г." притежателите на фото албума имат редкия шанс да видят част от колекциите на съставителите Йовчо..
През тази седмица Монтана бе домакин на Международно полево учение за справяне при наводнение. Към 300 пожарникари, спасители и доброволци от 7 държави показаха възможностите си за реакция при природното бедствие. Това бе второто подобно учение с международен характер. Посланикът на Федерална Република Германия посети учението. Монтана бе..
Историята на 46-и пехотен добрички полк разказва изложба, подредена в Регионалния исторически музей в Добрич. Акцентът на експозицията е върху участието на безстрашните над 2 000 войници в заключителните битки преди края на Втората световна война. Изложбата е съвместна с Регионалния клуб „46-и Пехотен Добрички полк“. „Пътят към победата“ е..
В Плевен с тържествен концерт отбелязаха 35 години от създаването на Държавната финансово - стопанска гимназия „Интелект“. На тази годишнина е посветен и филм, създаден от две момичета в 11 клас - възпитанички на училището. За идеята, мотивите и за гимназия „Интелект“, Латинка Светозарова разговаря с Радинела Павлова и Габриела..
За първи път в историята на националния фестивал на българското кино „Васил Гендов“, Столична община учреди и връчи специална награда за филм със социална значимост. Отличието бе част от церемонията на Съюза на българските филмови дейци – най-престижното признание за родното кино. Наградата беше присъдена на документалния филм „Училище за надежда“ –..
На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София...
Към 19 часа ще излезем с официално решение за прекратяване на блокадата на градския транспорт в София. Нека първо минат комисиите на СОС,..
Ограничено е правото на децата на образование и правото на възрастните на достъп до работното място , пише в позиция Съюзът на ръководителите в..