Няколко души в Добрич продължават традициите в производството на стъклени коледни играчки

Сръчните ръце на няколко души в Добрич продължават традициите в производството на познатите за всички от детството ни стъклени коледни играчки. В малкия цех, разположен в един от крайните квартали на града, в малка къщичка се творят истински коледни вълшебства. Асортиментът е добре познат – снежни човеци, топки, мечета, гъбки, патенца, котета и още много други форми оживяват пред очите на всеки посетител, който с удивление може да проследи как от една стъклена пръчка накрая заблестява красива, цветна, ръчно изрисувана украса за коледните ни дръвчета у дома.

През 2021 година в интервю за БНР собственикът на цеха за стъклени играчки Георги Керанов заяви, че мечтае  дъщеря му и зет му да се завърнат от Германия, за да поемат скромния, но толкова сантиментален бизнес. Но по Коледа наистина се случват чудеса и ето, че цехът не само работи, но и обогатява асортимента си, защото следващото поколение е тук и е поело цялата работа. Зетят е Мирослав Димитров и е убеден, че най-добре човек се чувства близо до корените си.

"Бях дълго време в чужбина беше "много добре", но България си остава България. Винаги се вълнувам, когато говоря за България. Когато разбрах, че бащата на съпругата ми се отказва, ние решихме да се върнем, за да не изчезне бизнеса".

Мирослав Димитров е категоричен, че тези играчки имат едно основно предназначение, а именно да радват децата. Затова се опитва сам да намира пазар за тях и да не разчита на прекупвачи, които по наблюденията му слагат твърде големи надценки и играчките стават прекалено скъпи за българския клиент. Обогатява производството с няколко позабравени в годините модела и така то вече е от 37 вида елхови играчки.

В цеха от около 10 години с извайването на формите от стъкло се занимава Димка Петрова. За нея това не е просто занаят, а удоволствие. Не спира да издухва стъклото.

"В момента правя малко сърце, има голяма сърце. Формите са доста отдавна. Разнообразие има".

Иванка Стефанова е в цеха от няколко месеца, но занаята си го знае и практикува от години.  

"Занаятът е труден за научаване, но с времето може да се постигне. Има фигури, които се изработват на две ръце. Трябва да усетиш кога е готово стъклото за работа, кога трябва да спреш да нагряваш. Да направиш фигура, да излезе нещо от ръцете ти и да се радват децата и родителите е голямо удоволствие".

След като формите от стъкло са готови, идва ред и на таланта на художничката Ася Минчева. Нейната задача е да оцвети играчките, да ги нарисува и да им вдъхне с четките си живот.

"За мен предизвикателството беше да рисувам върху неравна повърхност и върху стъкло. Много ми допадна това, харесва ми работата, харесва ми, че хората ни се радват".

Мирослав Димитров има желанието не само да възстанови всички модели от едно време, но и постепенно да дообогати асортимента, защото това ще зарадва хората още повече пред цветните му щандове.  

"Това е животът. Това е нашият живот и затова дойдохме тук - да върнем повече усмивки".