Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Вкусът на спомените за един врачански именик

"Ако погледнем евростандартите, на баба ми баницата няма да бъде допусната по никакъв начин до трапезата"

Днес, в третия ден на Рождество Христово, православната църква чества и паметта на първия мъченик за християнската вяра - архидякон Стефан. На Стефановден по-личен празник имат и имениците, който у нас са малко над 243 хиляди души.

В хоризонта отвъд видимото и практичното е очарованието на празничните дни. Необяснимото овкусява живота, спомените и поводите ни. На Стефановден, своята необяснима история споделя един врачански именик - Стефан Стаменов, който е горд, че носи името на първия мъченик на Христовата вяра.

"Аз съм роден на датата на Св. Спиридон – покровител на занаятчиите. Преди много години, още не бях кръстен – аз се кръстих по убеждение на 33 години, сънувам една нощ много странен сън. Някакъв много силен глас, който ми извика: Спиридоне! Този глас казва: Спиридон си, но още не го знаеш. След години, когато се покръстих, открих, че моята дата – 12 декември, е денят на Св. Спиридон."

Така за Стефан Стаменов денят на светеца се оказва особен и много личен, защото освен че съвпада с рождения му ден, е празник на занаятчиите, а самият той е тапицер и член на врачанската задруга на майсторите.

Днес той ще посрещне имения си ден подобаващо. 

"Баница ще има задължително. Може би пържоли със сметанов сос. Задължително трябва да се сложат дафинови листа, защото са листа от венец. Името Стефан, от гръцки преведено, е венец. Другото – може би ще бъде содена питка, но понеже не е пости, мога да си позволя и питка с мая, която мога да правя и то твърде добре. У дома аз съм по-добър готвач."

И тъй като срещата ни с врачанския именик е история за очарованието отвъд хоризонта, продължаваме да я разказваме през невидимото пред нас и сега, през вдъхновяващите спомени и аромати, които вълнуват и до днес и плетат с прозрачни, но здрави нишки платното на живота ни. 

"Другото, което си спомням за Коледата е миризмата на баницата – нещо велико. Тази баница от спомените ми не мирише на нищо от сега, което правят. Сега ако погледнем евростандартите, на баба ми баницата няма да бъде допусната по никакъв начин до трапезата."

И за да е пълнокръвна картината на празничните дни, допълваме я с един култов за това време на годината етюд - с традиционния сюжет за коледното прасе.

"Когато колехме прасето, беше страхотия. Идваше цялата махала да го изведем от кочината. Първото нещо, което правеше дядо ми, беше за разтупа жаравата. Понеже в равнината не се горят дървета, а по-скоро какалашки, деда ми нахвъргваше какалашки, които ставаха на жарчица и мръвката още както течеше кръв от нея, се хвърляше върху тази жаравина доректно, без скара, без нищо. Миризмата на това месо никога повече не съм усетил при всякакви опити да направя нещо подобно. И с жарава, и с барбекю, и с дървени въглища. Дедо ми изкарваше едно шишенце ракийка и едно котленце винце и колачите, и държачите добре се почерпваха в ранния предобед. Ароматът на това нещо повдига настроението и създава една еуфория."

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Елица Минчева

Елица Минчева: Обичам да рисувам неща, които дават усещане за уют

Изложба с акварели на русенката Елица Минчева събра българи и белгийци в една малка, но уютна галерия в Брюксел, в квартала с поетично име "Птича песен" .  Това е четвъртата поред изложба на нашата сънародничка. Преди време младата художничка е правила две изложби в България, а сега за втори път показва творбите си в белгийската столица ...

публикувано на 20.09.25 в 07:15

Със 120 автентични килими от Котленския край е обагрена планината в Медвен

От петък планината в Медвен е обагрена с цветна палитра и причудливи форми, но не защото идва есента, а защото е застлана с над 120 автентични килими от Котленския край. Изложбата на открито си поставя амбициозната цел да разкрие пред посетителите най-красивите образци на ръчно тъканите килими, минали през вековете и стигнали до наши дни без повреди..

публикувано на 20.09.25 в 06:15
Адам Бейджър и Елена Панайотова

Документалният филм "Артисти за деца" - театър от Родопите до Африка

В неделя в читалище "Екзарх Стефан" в Широка лъка ще има прожекция на документалния филм "Артисти за деца", посветен на една от каузите на театралния режисьор Елена Панайотова – да работи с уязвими деца и младежи от България, Кения и Танзания. На прожекцията ще присъства и английският меценат Адам Бейджър, с когото Панайотова работи. "Всичко..

публикувано на 19.09.25 в 10:06

В Берковица не си дават местното ВиК, обявиха се срещу ликвидацията на общинските дружества

В Берковица са против общинското ВиК дружество да бъде ликвидирано и активите да бъдат прехвърлени към асоциацията по ВиК в Монтана. Държавата подготвя законопроект за окрупняване на общинските дружества. Ръководството на Община Берковица е против готвените промени за национализация на местното ВиК. Законопроектът на Министерския съвет..

публикувано на 18.09.25 в 10:35
Снимката е илюстративна

Да "хванеш" вода от селската чешма - как в Крагулево се отърваха от безводието

Добричкото село Крагулево от години страда от безводие. Там обаче са намерили начин да се справят с проблема, изграждайки каптаж от селската, над 200-годишна чешма . "Това се осъществи с много трудности и най-накрая нещата се разрешиха. Каптирахме едната курна за селото и сега сме добре, има вода постоянно. От 3-4 години ползваме каптажа",..

публикувано на 16.09.25 в 09:25

В монтанското село Якимово си спомнят за благодетеля отец Иван

В монтанското село Якимово скърбят след кончината на благодетеля отец Иван. В населеното място приживе покойният свещеник е осигурил дом на десетки нуждаещи се . Отец Иван е роден в монтанското село Благово. През 1981 година започва църковното си служение като дякон в Лопушанския манастир. През 1987 година става свещеник в храма "Света..

публикувано на 16.09.25 в 06:33

В края на ученическата ваканция: Светлана и нейната флейта

В последния ден от ваканцията и на прага на новата учебна година в репортажа на Ива Антонова разказваме за настроението през отминалите, безгрижни за учениците дни и с поглед напред към училищните ангажименти с историята на едно 10 годишно момиче и неговите таланти. Тя учи в музикално училище с флейта, тренира лека атлетика и плуване, пее солово..

публикувано на 14.09.25 в 05:15