В навечерието на 2023 година обществените очаквания по света са необичайно разнообразни и светът изглежда много по-малко обединен, отколкото при предишни години. Песимизмът преобладава, икономическия просперитет изглежда невъзможен, а страховете от употреба на ядрено оръжие са на безпрецедентни нива. Въпреки че традиционно възприятията за лично щастие преобладават, светът като цяло декларира и по-малко индивидуално щастие. Това са някои от изводите в изследването на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ – изследователската традиция на последните десетилетия, която отново включва и България.
2023 г. идва с по-скоро песимистични очаквания. По-малко от една трета (31%) от респондентите вярват, че 2023 г. ще бъде по-добра от 2022 г. 34% споделят противоположното мнение, а 27% вярват, че 2023 г. ще бъде същата като предишната. Резултатите показват ръст в песимизма в сравнение с последните години, а картината сега много наподобява нагласите през 2008 г. – която беше и годината с най-високи нива на песимизъм по света в новия век.
„Според своите жители, Западът вече не е остров на оптимизъм и просперитет, който беше доскоро. Все повече и повече хора разбират, че войната не е близо до Европа, а е в Европа. Европейската общност е преди всичко проект за мира. Ще оцелее ли през следващата 2023 г. е под сериозен въпрос“, коментира Кънчо Стойчев - президент на Световната асоциация "Галъп интернешнъл".
Най-оптимистични сред запитаните са хората в Нигерия, Пакистан, Казахстан, Филипините и Индия. Топ 5 песимисти включва само държави от Европа: Полша, Чехия, Сърбия, Франция и Италия.
Традиционно Русия е също по-скоро песимистично настроена към бъдещето. Тази година 22% от респондентите там казват, че са оптимисти за бъдещето, 36% обаче са песимисти, а 22% имат неутрални очаквания. Сравнително значим дял от руснаците пък не могат да преценят дали 2023 г. ще бъде по-добра или по-лоша от 2022 г. – 20%. За последните няколко години тези нагласи остават стабилни. За отбелязване е, че в Русия като че ли расте и делът на отговорите „не знам“.
В САЩ от друга страна през последните години се наблюдава драматично отместване на нагласите в посока песимизъм. Оптимистите за по-добра нова година все още са повече от песимистите – 37% очакват 2023 г. да бъде по-добра, но вече 27% са подготвени за по-лоша година. Американците с неутрални нагласи са една трета от респондентите, а 6% не могат да преценят. Миналата година оптимистите в САЩ бяха 40%, а песимистите – 19%. През 2020 пък 59% от американците очакваха по-добра години, а песимисти бяха 16%.
Очакванията за икономиката също отбелязват възходяща тенденция на ръст в песимизма. Сега 21% от хората очакват икономически просперитет за страната си през следващата година, близо половината (48%) са подготвени за икономически трудности и една четвърт мислят, че 2023 г. ще бъде същата като 2022 г. в икономически план. Останалите не могат да преценят.
Този модел продължава негативната тенденция в очакванията за икономически просперитет, която започна преди няколко години – през 2016 г. беше точката на пречупване, а 2020 г., с пандемията от Ковид-19, изглежда беше годината с най-негативни очаквания след кризата от 2008 г. насам. Но сега нагласите са много подобни, а дори и по лоши от тези в края на 2020 г. Все пак светът не е толкова песимистичен за икономиката, колкото беше през 2008 година.
Отново, нации от глобалния Юг и Изток са сред топ 5 оптимисти и за икономическия просперитет: Нигерия, Пакистан, Кения, Азербайджан, Казахстан. Европа пък отново изпъква като най-песимистичен регион по отношение на икономиката: Полша, Сърбия, Австрия, Германия, Босна и Херцеговина, Чехия, Обединеното кралство.
В САЩ и Русия се откриват еднакви дялове респонденти, които очакват икономически трудности през следващата година (47%). В САЩ обаче делът на тези, които очакват просперитет е малко по-голям – 21% от респондентите. Руснаците гледат на икономиката на страната си с малко повече въздържаност – 13% там очакват просперитет за 2023 г. Нагласите към икономиката в Русия остават негативни през последните няколко години. Миналата година руснаците бяха дори малко по-песимистични в това отношение, докато в САЩ има малък ръст в негативизма тази година.
Надеждите за света и икономиката може да са в упадък, но личното щастие по света все още преобладава. Въпреки това, все пак изглежда, че е в продължителна низходяща тенденция през последните години. Мнозинството (54%) от хората от различни нации по света смятат себе си за щастливи или дори много щастливи. Над една десета се смятат са нещастни или много нещастни, а една трета не са нито щастливи, нито нещастни.
Отново, страни на Изток и на Запад са сред топ 5 най-щастливи нации: Филипините, Мексико, Малайзия, Афганистан, Еквадор, Япония и Казахстан. Европа е по-посърнала, но най-нещастните страни са разпръснати из целия свят: Армения, Кения, Хонконг, Аржентина, Турция и Молдова. Това отново потвърждава хипотезата, че възприятията за личното щастие имат различен произход – в зависимост от индивидуалните обстоятелства и националния контекст.
Въпреки, че са притеснени за бъдещето и икономиката, хората в Щатите декларират в голяма степен, че са щастливи – 54%. Нещастни там твърдят, че са 16% от запитаните. В Русия 44% от респондентите се оценяват като щастливи хора, а 14% казват, че са нещастни. Двете страни показват дялове от около една трета нито щастливи, нито нещастни.
САЩ и Русия обаче се различават по своите нагласи през последните няколко години: в Щатите делът на тези, които се чувстват щастливи, прогресивно се свива през последните години, докато в Русия нагласите се запазват стабилни, макар и на по-ниски нива. Руснаците дори показват малко по-ведри отговори тази година, в сравнение с преди.
Има обаче една нова, тежка сянка надвиснала над целия свят, която дойде с войната от 2022 г. В края на годината 38% виждат висок риск от употреба на ядрено оръжие в нашето съвремие. Други 38% смятат, че има умерен риск от това, а само 14% не виждат риск от употреба на ядрено оръжие скоро.
Хората в Ирак, Нигерия, Филипините, Кения, Малайзия и Северна Македония са най-притеснени от възможността някой да използва ядрена бомба. Отговорите в обществата в по-голяма близост до Украйна са малко по-различни. Най-малко притеснени са Пакистан, Армения, Азербайджан, Корея, Казахстан и Индия.
Страхът от употребата на ядрено оръжие е по-скоро умерен в САЩ – 27% смятат, че рискът е висок, но 55% го оценяват като умерен. 11% не виждат такъв риск в скоро време. В Русия нагласите са подобни, а дори и по-спокойни – една четвърт се страхуват от висок риск от употреба на ядрено оръжие, а 38% смятат, че рискът е умерен. 12% не виждат риск, а останалите не могат да преценят.
Страната ни обикновено е сред по-скоро негативно настроените нации. На фона на като цяло мрачния свят обаче, този път страната ни не се отличава. В последните години България често влизаше в топ 5 на най-песимистично настроените нации, тази година обаче песимизмът на други ни измества. А негативизмът у нас си остава висок, но поне не расте.
20% от българите очакват по-добра 2023 г. Песимисти за бъдещето са 44%, а 27% смятат, че следващата година ще е същата като тази. В сравнение със средното за света българите запазват традиционния си за последните години песимизъм. Продължаващата политическа нестабилност и несигурност в последните години доведе и най-високите нива на негативизъм в последните десетилетия. В тази година обаче негативизмът остава висок, но не поне не продължава своя ръст.
В декларация от парламентарната трибуна депутатът от групата "Демокрация, права и свободи - ДПС" Хюсни Адем изнесе данни за политически уволнения, репресии и натиск срещу служители и специалисти от системата на социалното министерство. По думите му те са направени под натиск на председателя на "ДПС - Ново начало" Делян Пеевски. "Тази престъпна..
В Монтанско се увеличава броят на болните от грип и остри респираторни заболявания, като най-засегнати са малките деца. България е в началото на грипна епидемия. Пикът ѝ – през февруари За последната седмица е отчетена заболеваемост от 79 на 10 000 души население при 57 на 10 000 за предходната. Регистрираните случаи са 29 - с 8 повече от..
Кипър постави нов рекорд по брой пътници, преминали през двете му летища през 2024 г., съобщиха от транспортното министерство. Според властите тези резултати подчертават силното възстановяване на сектора на въздушния транспорт и привлекателността на Кипър като дестинация за туризъм и бизнес. Островната държава постигна през миналата година..
Никозия беше домакин на две срещи на високо ниво - с Израел и Обединените арабски емирства, акцент на които беше поставен на близкоизточната дипломация с фокус Сирия. За двустранни разговори с президента Никос Христодулидис в Кипър бяха президентът на Израел Ицхак Херцог и вицепремиерът и външен министър на Обединените арабски емирства шейх..
Временно движението по пътя Нови хан - Гара Елин Пелин, в района на железния мост, се осъществява в една лента заради катастрофа, съобщават от АПИ. От агенцията напомнят и че шофьорите трябва да се движат с повишено внимание по пътя Кюстендил - Драговищица в участъка от километър Нула до 9-тия километър заради полагането на маркировка.
Върховният съд на Съединените щати постанови, че присъдата на избрания президент Доналд Тръмп по делото "пари срещу мълчание" може да бъде произнесена днес - точно 10 дни, преди отново да встъпи в длъжност като американски президент, предаде БТА. През май миналата година съдът реши, че Тръмп умишлено е прикрил плащане от 130 хиляди долара за..
Очаква се днес да приключи проверката на изборите от 27-ми октомври, която беше назначена от Конституционния съд. Назначената експертиза трябваше да преброи повторно гласовете в 1777 секции и протоколите в 442, предаде БНТ. Резултатите и решението на съда могат да доведат до промяна в разпределението на гласовете при положение, че на партия..
КНСБ предупреди, че ако бюджетът за тази година не бъде приет, може да се очаква вълна от протести. "Струва ми се, че за пореден път бюджетът..
Въпреки пълната политическа неразбория в страната, реалистичен сценарий е от 1 януари догодина да плащаме в евро . Това мнение изрази в интервю за..
Бойко Борисов се чувства силен и иска да наложи своите условия в преговорите за правителство. Това мнение изказа пред БНР политологът доц. Иво Инджов..