Печатът на 2022-ра: Оцеляване на земеделието!

публикувано на 29.12.22 в 13:26

Снимка: Шевкие Чакър

Репортаж на Веселина Миланова и интервю с Анета Божидарова и Александра Гинева за предаването ''Преди всички''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Интервю с Анета Божидарова и Александра Гинева - част 2

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

След дълго очакване България вече има своята рамкова програма за местни традиционни и регионални продукти, което е знак, че институциите са готови да вземат страната на производителите на местни продукти, да ги подкрепят и да създадат условия тези продукти да стигнат до ценителите. Зам.-министърът на земеделието Георги Събев отдавна е приел това като своя лична кауза, защото в Европа отдавна знаят, че традиционното е актуално и че все по-рядко има модерен туристически продукт, който може да се осъществи без местните общности и без местните традиции, включително местната храна.

Наличието на рамкова програма все още не значи наличие на нормативна уредба, която да позволява продажбата на традиционни местни храни, напомня Цветан Димитров - пазителят на производството на зеленото сирене от Черни вит.

Производителите на традиционни храни имат мисията да бъдат и пазители на правилата, по които тези храни се произвеждат.

Анета Божидарова: Субсидиите много разглезиха българските фермери

Субсидиите много разглезиха българските фермери, каза в интервю за предаването "Преди всички" на БНР Анета Божидарова от Агро тв.

"Самият факт, че януари искаме да се отвори т.нар. Стратегически план - означава, че пак говорим за пари. А самият Стратегически план някак - много баби хилаво бебе - оправда се отвсякъде тази поговорка. /.../ Аз бих го нарекла Стратегически план за политическа употреба".

За кардинални промени не може да се говори, подчерта Божидарова относно общата селскостопанска политика.

"Има базови проблеми в българското земеделие, които в последните 15 години нямат решение, във всеки един от секторите", каза още тя.

Според нея браншът трябва да се самоконтролира. Не вярвам, че това могат да го правят институциите, смята журналистът:

"Когато браншът сам се контролира на пазарен принцип, тогава нещата ще се променят".

По думите й обаче в момента браншът е много разединен.

"Българският производител, докато не проумее, че трябва да е пазарно ориентиран и че вътре той самият трябва да си изработи правилата, няма как да има устойчиви и успешни стопанства", категорична е Божидарова.

Александра Гинева: Печатът на 2022 г. беше оцеляване на сектора

"В последната година Министерството не прави политики, а гаси пожари", изказа мнението си Александра Гинева от Дарик радио.

"Докато говорим за субсидии, а не говорим за пазари - генерално имаме проблем в сектора, т.е. ти не произвеждаш храна, за да получиш субсидия, ти я произвеждаш, за да правиш бизнес. Бизнесът в земеделието е скъп и отговорен бизнес. Прекалено тъжно е, ако говорим за земеделие и хранително-вкусова промишленост, подчинена само и единствено на субсидиите. В нормалния развит свят не е така", коментира тя в предаването "Преди всички".

Политика в земеделието се прави в дългосрочен план, категорична е журналистката. По думите й дългосрочното мислене означава да правиш политика, подчинена на реализиране на продукцията и на пазари.

Гинева подчерта, че земеделските производители не са запознати със Стратегическия план:

"От 1 януари те трябва да изпълняват изискванията, а те не са запознати. Връзката се скъса с факта, че ние сред последните внесохме този стратегически план, т.е. до последно се правиха промени. Ние внесохме плана през ноември. Ние сме изтървали нещата. Ние отново догонваме ситуацията, което за пореден път ще покаже една грешка в политическите решения, грешка и на всички останали, които писаха този план. Това трябваше да се случи много по-рано".

Пак с Брюксел ще се оправдаваме, прогнозира тя и добави, че не можем да натоварваме с очаквания, че Стратегическият план ще промени нещо. Това са просто едни европейски пари, които трябва да отидат за инвестиции в селското стопанство, но те не могат да решат вътрешните ни проблеми, подчерта журналистът.

"Печатът на 2022 г. беше оцеляване на сектора въпреки политиците, политиканстването, пиара и липсата на ясни правила по отношение на браншовите организации. Герои са хората, които успяха да изведат бизнесите си през тази тежка година. Важно е обаче да отчетем грешките и да вземем поуките. За 2023 г. ключови ще бъдат думите "ред, правила, справедливо разпределение на субсидии, коопериране и обединение. Мисленето трябва да се промени", коментира още Александра Гинева.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Анастасия Крушева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Печатът на 2022-ра: Оцеляване на земеделието!

В Германия ХДС и ГСДП са договорили фонд от половин трилион евро за инфраструктура

Благотворителен концерт в Плевен под надслов "Да опазим нашите деца"

Стармър e приветствал предложението на Зеленски да работи с Тръмп по мирно споразумение за Украйна

Марин льо Пен нарече "осъдително" решението на Тръмп да спре помощта за Украйна

Трюдо отговори на Тръмп за митата

Националната литературна награда "Николай Хайтов" беше връчена на Васил Венински и Николай Табаков

Комисията по регионална политика на НС прие на първо четене проектобюджета за 2025-а

Проф. Пламен Павлов: Без краен шовинизъм идеята за целокупна България трябва да ни води и днес

Станимир Трифонов: Изпитвам респект и поклон пред личността на Цветан Радославов

147 г. от Освобождението на България

Предавания

За БНР

Програми

Радио България