Модернизацията на армията няма да доведе до навлизане на много нови технологии

Новите проекти за модернизация на армията няма да доведат до така очакваното навлизане на много нови технологии през т.нар. индустриално сътрудничество. Тъжният факт стана известен по време на скорошно изслушване на служебния министър на отбраната Димитър Стоянов в ресорната отбранителна комисия. По същото време, по което самото Министерство на отбраната представи амбициозната си програма за модернизация на армията до 2026-та година, за която, с известни уговорки, ще са нужни над 6,6 милиарда лева. По нея няма проект, в който да няма заложено индустриално сътрудничество. Но проблемите със сега течащите проекти може да покаже какво би било и бъдещето им. От 2019 година проектът по първите осем изтребителя F-16 вече е излязъл от фазата на хартията. Още тогава страната ни плати на куп над 2,2 милиарда лева. Компанията – производител дори наскоро каза, че първият български F-16 е вече на линията за производство. Но индустриалното сътрудничество стои неразвито. Това обясни служебният министър на отбраната Димитър Стоянов пред депутатите от комисията по отбрана. Проекти имало. Движение – не, стана ясно от думите му.

"Предполагам, че всеки един от вас е наясно, че тоя офсет е включен в цената на договора. Във втория договор се цели сваляне на цената на договора. Офсетът не е включен по искане на българската страна. Офсет няма", казва лаконично служебният министър на отбраната Димитър Стоянов. Но обяснение той дава с друг един проект - за Сухопътните войски. Преди време проектът спря на етап две класирани фирми. Заради надвишаване на определената цена. Основно заради индустриалното сътрудничество, което изисквало машините да се произвеждат и сглобяват в България. Това изискване оскъпявало проекта, но и нямало как да се случи у нас, защото фирмите–производителки вече имали съоръжения в съседни държави, отчете служебният отбранителен министър Димитър Стоянов.

С други думи - докато България бави модернизацията на армията, вече е изпуснала шансовете да привлича големи инвестиции за проектите.

"Модернизационните проекти в тези държави се развиват с по-бързи и изпреварващи темпове. И съвсем естествено, мощностите бяха изградени там, където има проект" - това обяснява Константин Зографов, президент на българския клон на международната неправителствена организация за бизнес и научно сътрудничество в областта на отбраната, позната като АФСЕА. И доразвива тезата. Няма икономическа полза за правенето на специфична продукция за малък български пазар:

"Българският пазар е доста ограничен, за да може тези изделия, които са произведат в сътрудничество, много лесно ще наситят българския пазар. А те са доста специфични и за такива малки обеми на поръчките, които имаме, е доста неефективно да се прехвърля част от производството на определени възли, детайли, системи в страната, която примерно си купува 16 самолета F-16. Няма икономически резон. С бойните машини това, което би могло да се прехвърли в България, е производство на отделни компоненти. А също така и на резервни части. Изграждане на мощности за ремонт и поддръжка. Такива мощности се изграждат в страни като Румъния, Полша, които имат значително по-голям обем на поръчките. И има смисъл там да се изградят. И при получаване на синергия между тези доставчици и изградени в по-големи страни мощности, би могло тогава вече да се мисли за прехвърляне на част от това производство в България в коопериране с други страни, които имат сродни поръчки".

Индустриалното сътрудничество е двустранен процес с взаимни интереси, припомня Константин Зографов от АФСЕА. И казва, че бавенето на проектите влияе и на българските фирми:

Последната голяма модернизация е от периода 2004-та- 2006-та година. И тогава имало проблеми с допълнителните инвтиции. Фирмите-кандидати трябвало да търсят допълнителни средства, за да отговорят на специфични параметри от проекта, което го оскъпявал. Повечето инвестиции се случили. Но били в различни платформи, извън отбраната, спомня си военният експерт Тодор Тагарев:

"Отчетоха като офсетно задължение някаква платформа за електронна търговия. Не я знам къде е дали някой я ползва, че била 20 милиона офсетно задължение. Някой си отчете офсет с оранжерии за карамфили някъде из разградско. И ние чакаме икономиката да тръгне. Може! Обаче ако знаете как да го направите. Единственият пример, те пък за него не знам защо не говорят, но покрай Airbus, мисля, че това беше основният стимул той да открият завод до Пловдив с една друга фирма. Имат някъде над 100 души работници. Произвеждат вече чувам, че иска да отворят втори завод. Да наемат още 200 души. Това значи да правиш и инвестиции в отбраната и да очакваш икономически ефект. Ама трябва да може някой да го направи. Със заклинания не става".

"Офсетно споразумение по тези проекти, което да дава действителен тласък на развитие на отбранителната индустрия - за съжаление такива не бяха сключени", обобщава Константин Зографов от българския клон на международната неправителствена организация за бизнес и научно сътрудничество в областта на отбраната. Шанс за трансфер на технологии за армията имало при проекта за изграждането на корвети за ВМС. Но проектът бил спрян. И така към причината мудност или неосъществяване на модернизационните проекти се прибавила и непостоянството. Постоянство, което е важно, за да се поддържа адекватна индустриална база, която в момента липсва, обобщава Константин Зографов:

Съзнателно ли България не иска да има модерни технологии покрай проектите за модернизация? Изпуска ли шанса си да има модерна индустрия? Къде може страната ни да развива способностите? На тези въпроси трябва да се търсят реалистични отговори, казва Константин Зографов от АФСЕА. Шансовете на България не са в големите проекти за модернизация, а в по-малките, обобщава той.

"Нека да бъдем реалисти. От това как ние сме си оценили възможностите, зависи и това къде ще се включим, къде ще участваме. Трансферът на едни високотехнологични тренажори, средства за обучение на F-16, това по същество си е форма точно на такова високотехнологично партньорство. Но очевидно е, че ще бъде пресилено, ако кажем, че нашата отбранителна индустрия е в състояние да произвежда такива средства. Това обаче не е същото за по-ниско технологичните или области, така да ги наречем, на малките проекти, в които нашата индустрия има реална възможност за участие. Това е в екипировката на войниците, на защитната средства, средствата за нощно виждане, комуникационно оборудване и така нататък, където България реално може да участва. Ние не трябва да се фокусираме единствено върху големите, което е един вид погрешно представяне на модернизацията, защото модернизацията не е само в придобиването на самолети или бойни машини".

"Процесът на модернизация на българските въоръжени сили трябва да води до трансфер на технологии и индустриално сътрудничество", каза наскоро и президентът Румен Радев пред генералния мениджър на АФСЕА за Европа Ерик Щаудахер. Българската армия очаква да бъдат осъществени и редица много по-малки като стойност, но значими като ефект, е казал още президентът. Програми за индустриите в рамките на НАТО и ЕС през Европейската отбранителна агенция има, припомня Константин Зографов, председател на софийската секция на АФСЕА. Важно е и директното сътрудничество между фирмите. Но топката е винаги в администратора на процеса -  държавата, казва Зографов.

"Но в никакъв случай не бива проявяваме мудност. Мудност на администрацията, защото администрацията е тази, която участва в официалните разговори, както на НАТО, така и на Европейския съюз. Мудност и на индустрията, защото Министерство на икономиката още от първите години, когато се заговори за офсет, има специална база данни на българските фирми, които имат интерес и в тези области. Доколко тази база се ползва от Министерството на икономиката или Министерство на отбраната и доколко реално предложенията, които може да направи България, отговарят на конкретното състояние, защото може някои да са имали възможности, които са заявили в началото, но те вече да не присъстват, което вече е проблем. Ако се предложи нещо, което вече не съществува, това само компрометира индустриалното партньорство".