Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мартин Христов за нашия павилион: Има потенциал да се превърне в българската точка във Венеция

Архитектурата като лаборатория на бъдещето

България се завръща на Венецианското биенале на архитектурата след 15-годишно отсъствие

Снимката е илюстративна
Снимка: Георги Узунов

След 15-годишно отсъствие България се завръща на Венецианското биенале на архитектурата. То ще се проведе от 20 май до 26 ноември, но трескавата подготовка за нашето участие започна в края на 2022-ра. На 16 януари изтича крайният срок за български кураторски проект. Кой може да участва в конкурса и защо е важно страната ни отново да се появи на световната архитектурна карта?

Венецианското биенале на архитектурата датира от 1980-а, предстои 18-ото му издание. През това време България е участвала един-единствен път - през 2008-а.

Отсъствието на България създава много въпроси – ние сме единствената европейска страна, която я няма, казва Мартин Христов, заместник-председател на Камарата на архитектите в България.

Нашият павилион ще си има куратор, отделно има комисар, който организира участието ни, а към него работи и консултативен съвет.

"С проект може да участва всеки един архитект – или самостоятелно, или в обединение. В обединението могат да участват всякакви артисти, сценографи, които имат отношение към архитектурата."

Биеналето не е просто демонстрация на архитектурно творчество, а по-скоро на архитектурните тенденции, подчертава Христов.

"Идеята на биеналето не е да си покажеш проектите. На него се събират архитекти, които обсъждат бъдещето."

"Лаборатория на бъдещето" е темата на предстоящото Венецианско биенале на архитектурата.

"Ще се фокусира върху архитектурата като лаборатория в проектиране и създаване на населени места и сгради, в които са вложени всички съвременни архитектурни прийоми и нови технологии, замислени да улесняват ежедневието на хората. Всичко това трябва да се вписва много хармонично в околната среда, която няма да бъде изтласкана като фон."

Мартин Христов  Снимка: Лора Търколева

Вдъхновение за биеналето е Африка - континент, който преживява невиждана досега урбанизация. Континент с голямо население и тепърва изграждащи се сгради и пътища на места, където преди ги е нямало. Това буквално е строителната площадка на бъдещето, на която е добре да не допускаме стари грешки.

Куратор на биеналето е ганайско-шотландска архитектка, която е и преподавател, но и писател фантаст. Много от кураторите на отделните държави вече представят своята визия за лаборатория на бъдещето. Те могат да послужат за вдъхновение на българските кандидати, смята Мартин Христов. Той дава и мотивиращи примери от биеналето през 2021-ва, което е посетил лично.

"Примерно една конструкция изцяло от карбонови нишки, с много големи еркери, абсолютно съвременни технологии. Имаше сгради, които са изцяло принтирани – това тепърва навлиза в архитектурата."

Днес вече се 3D-принтират еднофамилни къщи на два етажа. Сложността на формата няма значение, уточнява Христов.

"Японският павилион представя темата за рециклирането. Те бяха донесли цяла стара демонтирана сграда. Датският павилион беше представил темата за използването на ресурсите – бяха направили циклична система, която използва дъждовната вода. От едни резервоари, които събират вода от покрива, водата течеше и напояваше едни растения…"

Всяка държава избира тема и фокус. На 17 януари всяка държава ще представи своя куратор и визията на националния павилион.  

"Българският павилион е в една локация, която е много наситена с галерии, много културна зона, на няколко минути от "Сан Марко". Представлява пространство, което е в един манастир. Освен зоната за павилиона, има и открит двор – много красив, много спокоен, който също може да се ползва за експозиция."

Министерството на културата е сключило договор за три години, така че това ще бъде нашият павилион до 2025 г.

Според Мартин Христов "има потенциал да се превърне в българската точка във Венеция."

Защо България отсъства толкова дълго от тази архитектурна световна карта?

"Това е свързано първо с политическо решение – да бъде осигурен бюджет, и второ – с желание", смята Христов. За него причината е най-вече липсата на мотивация, защото пари се намират.

Още любопитни примери от архитектурното настояще, българското участие на биеналето през 2008-а и връзката между минало и бъдеще, претворени в света около нас слушайте и тази вечер в предаването "Изотопия" след 22 часа.

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Изложба "АлтерЕго" в галерия "Багрена" в Чикаго

В галерия "Багрена" към българския културен център "Българика" край Чикаго бе открита съвместна художествена изложба на Даниела Зекина и Петър Бояджиев. Даниела Зекина и Петър Бояджиев, български емигранти от Канада, са озаглавили изложбата си "АлтерЕго" или Другото Аз. Художниците, които живеят и работят в Монреал повече от 30 години,..

публикувано на 02.11.25 в 13:38
Милен Митев, Константин Илиевски и Марио Ангелов с наградите

Наградите "Кристална лира" бяха връчени за 28-и път

В Деня на народните будители Съюзът на българските музикални и танцови дейци и "Кантус Фирмус" АД раздадоха за 28-и пореден път наградите "Кристална лира" за върхови постижения в областта на музикалното и танцовото изкуство. Домакин на церемонията беше Националният музикален театър "Стефан Македонски". В три от категориите призове получиха представители..

публикувано на 02.11.25 в 00:37

Спомен за проф. Христо Бръмбаров

На 15 октомври се навършиха 120 г. от рождението на един от големите артисти на българската оперна сцена и легендарен педагог - проф. Христо Бръмбаров. Ученикът му Асен Селимски споделя: "Никога няма да забравя неговите огромни очи, които приковаваха цялата зала… бях потресен от този чародеец на сцената - с неговите изключителни пианисими,..

публикувано на 31.10.25 в 16:12
Джордже Денис

Банатски българин претворява фолклорни песни в симфонична сюита

На 2 ноември в зала "България" от 19:00 часа столичната публика ще има шанса да види и чуе музикалния проект "Глас: Симфонична интерпретация на българската музика".  Под диригентството на Константин Илиевски - главния диригент на Симфоничния оркестър на БНР, Софийската филхармония ще представи оригинална симфонична интерпретация на емблематични..

публикувано на 31.10.25 в 14:26
Сградата на Софийската опера и балет

Мюзикълът "Звукът на музиката" на сцената на Софийската опера и балет

Мюзикълът "Звукът на музиката" се завръща на сцената на Софийската опера и балет.  "Това е изключителен мюзикъл. Той ще бъде на 31 октомври и 1 ноември ", анонсира Весела Делчева от Софийската опера. "Изключително сме щастливи, че точно тази класика стъпва на сцената на Софийската опера и балет. Това е много популярен мюзикъл навън, с..

публикувано на 31.10.25 в 11:24

Проф. Минчо Минчев започва есенен майсторски клас в София

След успешния старт през пролетта, сътрудничеството на големия български цигулар и педагог проф. Минчо Минчев и Софийската филхармония ще продължи с есенна поредица от три майсторски класа по цигулка, които започват на 31 октомври. Следващите дати са 28-30 ноември и 19-21 декември. Избраните след прослушване кандидати ще имат уроци в Студио "Музика" на..

публикувано на 30.10.25 в 17:40
Дорис Петер

Дорис Петер и един поглед към София в началото на 90-те

Между 1990 и 2001 г. швейцарската фотографка Дорис Петер документира промените в българската столица. "София на дневна светлина 1990 - 2001" предлага съпричастен поглед към София и нейните жители. Триезичната фотокнига се състои от черно-бели снимки, разкази и текстове за хората и града, както и хроника на политическите и социални събития...

публикувано на 30.10.25 в 13:45