Екатерина Шулман: Няма предопределени за диктатура народи

За Русия 2022 г. година премина под знака на това, което хората в страната са задължени със закон да наричат “специална военна операция”. Замислена като краткотрайна и победоносна “операцията” се превърна в тежка и кръвопролитна война с неясен край. Мнозинството руснаци искат не война, а победа. Въпросът е дали президентът Путин ще успее да им я осигури и каква политическа цена ще трябва да плати, ако не успее.

За десетте месеца от началото на въоръжения конфликт в Украйна в Русия така и не се създаде масово антивоенно движение. Същевременно в обществото се натрупа тревожност, умора и разочарование от липсата на категорични успехи на фронта. Ще се окаже ли достатъчно устойчива изградената през последните 22 години около фигурата на Владимир Путин политическа система? Какво може да предложи президентът на избирателите си, ако реши да се кандидатира за нов мандат идната година? И възможно ли е изобщо Русия да съществува под някаква форма на политическо устройство, различна от автокрацията?

Миналата година не се състояха трите големи събития с участието на президента: годишното послание към Федералното събрание, “Пряката линия”, по време на която президентът отговаря на въпросите на гражданите и голямата пресконференция. Какво е значението на тези формати за политическата система и защо бяха отменени? 

"За политическата система, която се нарича персонализирана автокрация, разбира се, всички действия на автократа имат особено значение. Както символично, така и същностно-политическо. В този смисъл съвременната персонализирана автокрация е някаква пародия на монархията. Защо пародия? Защото монархията съществува извън физическото тяло на монарха. Тя е традиция, която надживява или трябва да надживее физическите си носители. 

Персонализираната автокрация изобретява традицията от нулата със задна дата. Приписва си продължаването на някакви ритуали и традиции от древни времена, които може би никога не са съществували. Често пъти тези ритуали изчезват с изчерпването на ресурса на личността, около която се създава автокрацията. 

Ритуалът беше създаден и имаше ясни функции. Колективната бюрокрация трябваше да чуе определени указания за следващата година и определени изводи за миналата. Това е функцията на годишното послание на президента към Федералното събрание. Това също така се смята за документ - основа на стратегическото планиране. Записано е в закона и самото послание е споменато в конституцията. Затова липсата му привлича вниманието на първо място на онези, които наблюдават битието на държавния апарат. 

Имаше и два ритуални формата за народа: “Пряката линия”, когато президентът отговаря на въпросите на гражданите и раздава подаръци. Това е типично предновогодишно мероприятие, по време на което президентът влиза в ролята на добрия баща на нацията, колективния Дядо Мраз, който награждава онези, които са се държали добре през годината. 

И голямата пресконференция - отговори на въпросите предимно на руски журналисти, но също така и на чуждестранни. Това също е един вид раздаване на подаръци. Особено през последните години, когато регионалните журналисти използваха случая, за да подадат някакво оплакване, а не за да зададат въпрос. 

В края на 2022 година всички спазвани от десетилетия ритуали бяха отменени. Запази се единствено новогодишното обръщение на президента, и то в нова форма. Както визуална, така и съдържателна. Всичко това трябваше да покаже на аудиторията в страната и в чужбина, на гражданите и на управляващата класа, че животът се е променил. В същото време не беше обяснено как се е променил, колко време ще продължава промяната, каква е целта и как трябва да приключи." 

Тази година Владимир Путин направи новогодишното си обръщение не на фона на Кремъл, както обикновено, а на фона на строени зад гърба му хора във военни униформи, за които беше съобщено, че са участници в така наречената “специална военна операция”. Какво всъщност иска да ни каже или покаже президентът? 

"Това е съобщение, че се води война. Струва ми се, че това е най-новото и най-важното. В същото време системата остава вярна на себе си и на своята хибридна природа и това не може да се каже в прав текст. Подава се сигнал, че нещо се е променило, но не се казва какво, защо, доколко и с каква цел."

Тази година е предизборна за Путин. Догодина изтича четвъртият му президентски мандат. Какво може да предложи на избирателите или няма нужда да предлага нищо, защото така или иначе мнозинството руснаци ще гласуват за него, ако реши да се кандидатира отново? 

"С въвеждането на инструментите на електронното гласуване и на практиките с многодневното гласуване поведението на избирателите почти изгуби значението си за крайния резултат. Не трябва да се безпокоим за това, но тук трябва да си припомним какво е значението на изборите в недемократичните страни. 

В недемократичните страни изборите са много важна процедура. Това е масово публично мероприятие по одобряване на предварително взето решение. Одобрението трябва да дойде от две страни. Административната машина, или управляващата класа, за която толкова много говорим, трябва да покаже, че е в състояние да проведе този всенароден празник. Да го проведе така, че той да изглежда красиво, да избегне шумните скандали и протестите след това мероприятие. Гражданите трябва да покажат някаква базова лоялност, която се изразява в това, че отиват и гласуват там, където е необходимо, и така, както е необходимо, и не се възмущават от резултатите."

Може ли да се проведе такова мероприятие през 2024 г.?

"Не знаем в какво състояние ще бъде тогава административната машина. Това е най-важното. Продължавам да съм убедена, че действително специалната военна операция е била замислена като специална военна операция, кратка и успешна, по-мащабно повторение на кримския експеримент. Кримският експеримент сложи край на периода от няколко години, през който рейтингът на президента се понижаваше. 2014-а предизвика кримския консенсус, който продължи три години. Понижаването на рейтинга продължи до 2022-а, включително през двете години на пандемията. 

Същият прийом беше използван, за да предизвика нов консенсус и нова еуфория. Можем да я наречем донбаска, украинска или вследствие на обединението на руския народ, както каза президентът в разговор с няколко журналисти преди Нова година. Там беше казано, че ние сме искали обединението на руския народ. Никой друг обаче не го иска. Не ни се получи. Успяха първо да ни разделят, а след това и да ни скарат. Възможно е това да е било нарочно. И в този смисъл сме претърпели фиаско. 

По описанието на това фиаско можем да си представим какъв е бил първоначалният замисъл. Целта е била обединението на руския народ, който е трябвало да се зарадва и да подкрепи своя президент и обединител. Изглежда това е била идеята. Не се получи. Какъв подарък може да се сложи под елхата през 2024 година? Както разбирате, тук има двама участници в процеса. Кой ръководи тези фалшификации и дава резултата? Онези хора, които трябва да са убедени, че това е в техен интерес и отговаря на техните възможности, че могат да го направят и че ще бъдат възнаградени при успех и наказани при неуспех. Всеки на своето място. Тогава машината работи. 

Трябва да има граждани, които да гласуват и да не протестират срещу резултатите, т.е. не трябва да става като в Беларус. Беларуският пример от 2020 година много добре илюстрира тази особеност на недемократичните избори, която споменах. В демокрациите резултатът е непредсказуем, предсказуеми са само последиците. Не е ясно кой ще спечели, но е ясно какво ще стане, когато спечели. В автокрациите резултатът е предсказуем, а последиците - непредсказуеми. 

В продължение на десетилетия лидерът казва след изборите “получих 80 процента”. Народът отговаря “добре”. Или “може би не 80, но поне 60”. Идва момент, в който той казва, че е получил 80 процента, а хората му казват “не, получил си едва 3”. Тогава настъпва катастрофа, която в случая с Беларус приключи с  формирането на беларуска гражданска нация и изпадането на беларуския политически режим в още по-голяма зависимост от Русия. Т.е. и двата субекта - гражданите и властта - промениха природата си. Такива са последиците от авторитарните избори. Това може да стане и в Русия през 2024 година. Разликата е, че Русия си няма друга Русия, към която да се обърне за помощ срещу собствения си народ."

Може ли изобщо Русия да бъде нещо различно от автокрация с имперски амбиции?

Що се отнася до Русия и до всяка друга страна, няма народи, които са предопределени за диктатура. Диктатурата е безправие и бедност. Няма народи, които генетично са предопределени да бъдат бити и ограбвани. Може да се каже, че цялата история на народите, живеещи на това руско пространство е история на опитите за бягство или защита от държавата. Нашата особеност се състои в това, че в продължение на дълги исторически периоди нашата държава е била враждебно настроена към населението. Управленският апарат е бил враждебен спрямо управляваните. Експлоатирал ги е, убивал ги е и ги е използвал не като цел, а като средство. Човекът, народът и страната не могат да бъдат средство. Хората заслужават да бъдат цел. Те са ценни сами по себе си. Това важи за всеки народ, включително за руския."