"Много е удобно всяка власт, когато дойде, да си измие ръцете с предишната и след това да не направи нищо. Нещата са комплексни и за да има лошо състояние на подвижния състав на БДЖ, има лошо управление, некомпетентно управление с партийни кадри. Само през последната година 4 пъти се сменя Бордът на БДЖ. Да не говорим, че няма собствена програма за развитие на БДЖ като превозвач. ... Не трябва да спасяваме БДЖ, трябва да правим железница за хората!".
Това каза пред БНР проф. Симеон Ананиев, експерт, участвал в разследванията на инциденти с влакове през годините.
По думите му в БДЖ има много добри служители и професионалисти:
"Кадрите няма да паднат от небето. Жалко ще е, ако някой пак започне да спасява. Няма спасение, има развити е и напред. Да се мисли от какви железници имат нужда хората".
Според него, ако "БДЖ - Пътнически превози" спре работа, държавата няма да почувства, че няма жп-превозвач, "тъй като с БДЖ пътуват по-малко от 2% от хората":
"Всичко това е от управленски решения. От много години, от много правителства. Въртене на кадри и целта е да се усвоят едни пари".
Проф. Ананиев подчерта, че не се ли премине към либерализация в пътническите превози, както е в много страни:
"По подобие на автобусните превози - линиите да се дават на фирми, не само български, които да предоставят точно определена услуга - брой влакове, ще имаме тази ситуация".
Той подчерта, че при товарните превози има 40% ръст, защото има либерализация - 16 превозвача.
Експертът коментира, че при провеждане на конкурс за извършване на пътническите превози в регион София, ще има фирми, които в рамките на субсидията ще дадат качествена услуга:
"Ще интегрират железопътния транспорт с градския транспорт. Познавам фирми, които ще имат интерес".
Интервюто на Диана Янкулова със Симеон Ананиев и репортаж на Мила Младенова в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковите файлове.
Живеем в историческо време, защото трябва да се избере позиция. Това е историзмът на днешния момент, че не може България вече да мине с номера със снишаването. Това каза пред БНР журналистката и политически анализатор Емилия Милчева. "Нищо не печелим от снишаване и от това, че не намираме сили да вдигнем глава и да се наредим там, където би..
- Защо това бързане, според вас, да се влезе в еврозоната, господин Ханке? - Това галопиране идва от политиците. Те го искат, но желанието им е подплатено с нездрави намерения. Това е грешна политика. Защото и голяма част от българите са се обявявали за запазване на лева. Но политиците вървят в противоположната посока. Възмутително е, че го..
" В други държави децата придобиват много повече социални и житейски умения на много по-ранна възраст, които са полезни и практични, а тук липсват. Българското училище не ги учи децата на тези неща. Не ги учи какво ги очаква в живота . Не ги учи на това, което след 10 години ще е реалност за тях". Това коментира пред БНР Красимира Хаджииванова от..
Пчеларски организации, сдружения с нестопанска цел и зърнопроизводители се обявяват срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаици върху земеделска земя. През последните няколко месеца с увеличаването на инвестиционните намерения за построяването на нови ветропаркове, в Добруджа нараства и недоволството срещу тях . Някои от общинските съвети..
Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..
Днес е новият бойкот на търговските вериги, който този път обхваща и банките. Призивът днес е освен да бъдат бойкотирани хипермаркетите, хората да не плащат и с банкови карти. В 18 часа пред БНБ организаторите ще изнесат допълнителна информация, свързана с банковите такси, както и ефекта от днешния бойкот. "Погледнато назад във времето, към..
Бойко Борисов в момента е в най-трудната ситуация, защото трябва да задоволи всички желаещи страни с техните неформални и неофициални искания. Това коментира пред БНР Пламена Игнатова от Клуб Z. " От една страна трябва да задоволи Ахмед Доган и неговите хора , защото мнозинството не е стабилно. Трябва да задоволи и неформалното влияние на..
" КС е представил едни данни, а манипулациите в България са много по-големи. Тези данни дали ще бъдат признати от "Информационно обслужване", или отново..
Неизвестни факти от руските военни архиви сочат, че през 1878 година Кърджали е освободен след тежко сражение, разказва за БНР Станчо Станчев,..
Цялото интервю на Снежана Иванова с Радан Кънев в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.