В Пернишко празнуват Сурова. Традицията е жива

"Много здраве, късмет и много берекет."

Сурвакарите вярват, че колкото по-страшни са маските, колкото по-силно звънят звънците, толкова по-далеч ще избяга лошото. Традицията е жива, предава се от баща на син, от дядо на внуче. Тук често ще чуете сурвакари да казват, че живеят за Сурова.

"Не мога да живея без Сурва."

"Сурва е нещо уникално."

"Сурва ми е в сърцето."

Многолюдна, зрелищна, колоритна е пернишката Сурова. Костюмите са направени от обърнати наопаки кожи или от нарязани на ленти парчета плат. В част от селата маските са от дърво, кожа и рога, в други са огромни ликове, изработени от дърво и пера. Всяка година те се обновяват.

Сурвакарските дружини се предвождат от болюбашия, във всяка дружина има булка и младоженец, свекър и свекърва, поп, мечкар и мечка, звънчари. Разиграва се обичаят "Сурвакарска сватба". Неизменна част от празника е обхождането на домовете.

"Не е на добре, когато една къща се подмине, а се подминава само при два случая – когато има смъртен случай и когато има родилка", уточнява етнохорологът Милчо Георгиев. За приноса му към обичая и Международния фестивал на маскарадните игри "Сурва" той е сред отличните с учредената на името на бащата на фестивала - Йордан Николов, награда.

В миналото на Сурова са ходили само мъжете.

"Основното е преминаването на юношата в статуса на мъжете. Бидейки сурвакар, той вече може да се жени, да бъде харесван и да замотва пояс", допълва Милчо Георгиев.

В наши дни в сурвакарските дружини масово се включват и жени, в т.ч. и момичета.

Часове преди звънците да възвестят началото на Сурова, в 14 часа днес в Двореца на културата в Перник ще бъде открита изложбата "Изкуството на маската". Тя е част от проекта "Съхраняване и популяризиране на нематериалното културно наследство", партньори по който са пернишкото сдружение "Локално наследство" и фондация "Нишвил" от съседна Сърбия.

Изложбата показва 12 обредни маски от двата типа – с пера и животинска кожа и рога, изработени от естествени материали в работилница за маски, проведена с двама майстори – от едно пернишко и едно брезнишко село, разказва Владимир Русев от сдружение "Локално наследство".

Предстои изложбата да пътува. В Ниш ще отидат и група сурвакари, които ще представят обредното маскиране.

Народният празник Сурова е най-таченият и най-чакан празник в региона, а едно от най-големите му достойнства е неговата приемственост.

"Бил съм още носен на ръце, когато баща ми ме е изнесъл за първи път на Сурова."

"Сурова е най-големият празник. Коледа, Нова година, рождения ден не чакам така, както чакам Сурова."

Заради силата и непреходността на традицията през 2015 година пернишката Сурова бе вписана в представителния списък на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство.