Люк Хардинг: Ако Украйна загуби тази война, Русия ще продължи. Няма перспектива за мир

В края на миналата година във Великобритания излезе от печат нова книга на британския журналист Люк Хардинг със заглавие "Инвазия – Кървавата война на Русия и борбата на Украйна за оцеляване". Забележителното в тази книга, смятана от много съвременни анализатори за "наръчник за съвременна история" е, че разказът е на човек, който е видял войната на самата фронтова линия. Люк Хардинг беше в Украйна преди началото на бойните действия на 24 февруари миналата година, донякъде предугаждайки намеренията на непредвидимия Владимир Путин.

Люк Хардинг е автор на няколко книги за Русия. Сред тях са популярни издания като "Мафията държава", „Досиетата "Сноудън", "Много скъпа отрова" и "Тайното съглашение: Как Русия помогна на Тръмп да спечели Белия дом", както и "Shadow State" с подзаглавие: "Убийства, хаос и руското прекрояване на Запада".

В предишно интервю за БНР на нашия кореспондент в Лондон Веселин Паунов журналистът от "Гардиън" Люк Хардинг, около година преди началото на войната в Украйна, каза следното: "Путин вижда геополитиката през призмата на някаква надпревара, в която Русия е заобиколена от врагове и е ангажирана в нещо като неофициална война. Не пълномащабна война, а полу-война, квази-война, в която противник е Западът, воден от Америка". Година по-късно вече сме свидетели на истинска война. Веселин Паунов имаше отново шанс да разговаря с Люк Хардинг за войната, за Зеленски, за Путин и – разбира се – за новата му книга.

- Г-н Хардинг, има толкова много неща, за които можем да говорим, но да започнем все пак с новата ви книга, която получи изключително добри рецензии от много престижни фигури, които смятат, че тя ще остане важна част от историческото наследство за този конфликт. Но вие, като автор, единствен можете да ни кажете каква е основната цел на книгата?

-В основата си това е опит да разкажа човешката история на това, което се случва в Украйна. Много е лесно като чуеш подобни сложни истории в новините след това просто да престанеш да обръщаш внимание. А всъщност, това, което се случва в Украйна, е нещо, което не сме виждали от 80 години. Това е най-голямата война в Европа след 1945 година. Има милиони тежко въоръжени мъже от двете страни. Фронтова линия по протежение на 1300 километра. Бях там много пъти. Това е огромен терен с танкове, артилерия и свистящи ракети. И хора, които живеят там, при тези изключителни обстоятелства.

И още нещо. Мисля, че до някаква степен това е война на идеи – и двете страни са убедени в това. Ако Русия и Владимир Путин спечелят, ние наистина ще се върнем обратно в мрачната хаотична имперска ера, в 19-ти век, когато големите държави можеха да нахлуват и да поглъщат по-малките. А ако украинците спечелят, това наистина означава световен ред, колкото и да не е съвършен, при който се спазва международното право, зачитат се човешките права и не може просто да изпратиш танковете си през границата, защото така ти се иска. Исках някак си да обясня, че донякъде става дума за битка за световния ред.

А също да обясня какво е мисленето на Владимир Путин. Може би той е по-добре разбиран в България, но със сигурност в Западна Европа много хора трудно разбират замислите му. Да разкажа нещо за историята. За това, че Путин не се интересува от дипломация, от намиране на решения. Той просто иска да унищожи Украйна, защото не смята, че украинската държава, народ и нация имат право на съществуване. Исторически той смята, че това е Русия. И че е предопределено от съдбата той да си върне тази територия. Вероятно това е последният акт на неговото президентство. Така че залогът е огромен. Исках да напиша вълнуваща книга, но също книга, която да породи симпатия и съпричастност към украинците и тяхната съдба.

- Ако се върнем към събитията... Вие споменавате, че изборът на Путин да започне войната на 24 февруари не е случаен.

-Ние наистина не знаем цялата истина. Като начало може да се каже, че Путин е обсебен от Украйна от доста време и аз бях убеден, че когато Русия започна да разполага войски и бойна техника по украинската граница през есента на 2021 година, ще последва широкомащабна военна операция. Бях убеден, че това не е блъф. Това бе по време, когато някои хора в някои европейски столици бяха скептични, че може да има война и смятаха, че преценката на американското разузнаване, публикувано в пресата, е прекалено мрачна, прекалено тревожна, вероятно погрешна. Така се върнах в Украйна – през декември 2021 година бях в Донецк, а през януари 2022 – в Мариупол. Очаквах, че Путин ще направи нещо.

Що се отнася до датата, ние не знаем със сигурност, защо Путин нахлу на 24-ти февруари, но се разказват различни истории. Както ми каза кметът на Лвов, в Кремъл са суеверни, включително министърът на отбраната Сергей Шойгу. И така една от историите, които разказвам в книгата е, че Путин се е срещнал с жрец през пролетта на 2021 година и той му е казал, че има великата задача да си върне украинските земи и че подходящата дата да го стори е 22-ри, втори месец, 2022-ра година. Не мисля, че това е вярно, просто много хора са чули и разказали тази история. Но това, което е ясно е, че застаряващият Путин все повече се откъсва от действителността и живее в някакъв странен, по-скоро фантастичен свят.

-Ако трябва да сравните Владимир Путин и Володимир Зеленски какво бихте казали?

- Путин и Зеленски са напълно различни. Има глава в книгата, наречена "Слуга на народа", в която описвам Зеленски такъв, какъвто е. Помня добре, че точно преди инвазията все по-малко украинци одобряваха политиката му. Популярността му беше под резултата, с който спечели изборите през 2019 година. И, разбира се, парадоксално е, че тогава спечели като "кандидат за мир" срещу Петро Порошенко, който определено изглеждаше по-войнствено настроен.

Зеленски се промени. Аз го описвам като Чърчил с айфон. Мисля, че той е състрадателен, че казва истината, той е майстор на общуването в социалните медии. Той използва всичките си умения от актьорската професия за президентската си роля. Мисля, че може спокойно да претендира, че в момента е най-ефективният лидер на планетата, почти лидер на свободния свят, ако щете. Зеленски се представя като цивилен доброволец. Той се облича в армейско зелено, не говори превзето с хората. Представя се като един от многото граждани в тези извънредни ситуации.

За разлика от него Путин е изолиран, изглежда болнав. Руската държава във всичките си проявления е "вертикална". Това е феодално общество с феодални порядки, в което Путин се държи като цар. Това са напълно различни модели – демократичен хоризонтален модел срещу традиционен автократичен модел. И това много ясно си личи, когато сравнявате двете личности.

- Вие казвате, че каквото и да се случи украинците вече са спечелили войната и че Путин е в "цугцванг" , че няма полезни ходове.

- Зависи от начина, по който ще го определите, но проектът на Путин стартира през февруари миналата години и неговите очаквания бяха, че Русия ще спечели твърде лесно. Ще превземе Киев за няколко дни и до лятото на миналата година ще контролира цялата страна. Това бяха неговите очаквания и очакванията на неговите генерали. Станахме свидетели на масирано многопосочно нападение срещу Украйна от север, от юг, от изток. Те мислеха, че ще хванат Зеленски, че вероятно ще го убият, че ще денацифицират Украйна и ще я превърнат в тежко въоръжена руска провинция. А Западът – България, Франция, Германия, Съединените щати, Великобритания – ще бъде принуден да приеме, че това е новата реалност.

Това обаче не се получи. Украинците отвърнаха на удара, защитиха Киев. Те бяха изключително смели и храбри, но се оказаха и хитри, и изобретателни бойци. Путин смяташе, че Западът ще реагира както през 2014 година след анексирането на Крим, но Западната коалиция се обедини по невероятен начин. Видяхме много консултации и дори разширяване на НАТО с присъединяването на Швеция и Финландия. На практика Путин възроди Западния съюз. Той се провали. Не превзе Киев, Зеленски е още там. Украинската армия продължава да се сражава. Украинците са напълно обединени зад президента си.

Руската армия контролираше големи части от Украйна, но за последните 6 месеца наблюдаваме обрат – украинците си върнаха половината от окупираните от Русия територии. Путин се провали, но в същото време неговите цели в Украйна се промениха. От денацификация до демилитаризиране и освобождение на Донбас, до анексиране на територии, които не контролира напълно. Всичко е доста хаотично.

-Как ще коментирате твърденията на Кремъл, че Русия води война не срещу Украйна, а срещу САЩ и Обединеното кралство?

- Това не е вярно. Независимо какво казва руската държавна телевизия, украинците са тези, които се сражават на фронта, умират мирни граждани. В Украйна нахлу Русия и украинците се отбраняват. Вярно е, че те се сражават със западни оръжия и вероятно без западната помощ украинците едва ли биха отвоювали обратно територии. Това е почни невъзможно. Мисля обаче, че дори без западната военна помощ Русия едва ли щеше да превземе Киев.

- Моята най-голяма загриженост по отношение на тази война е - а предполагам, че това се споделя от много други хора – е, че никой не говори за мир. И аз лично не приемам аргументите на която и да е от страните, че край на войната може да има само, ако някой победи. Защото каква ще е цената на тази победа, ако войната продължи още година, две или кой знае колко дълго, с още много жертви и разрушения. Колкото и да звучи цинично, може би единствената полза от пълното изтощение ще бъде пълното изчерпване на оръжията на планетата. Извинете ме за дългата интродукция към следващия ми, всъщност, много кратък въпрос: Виждате ли някакъв шанс за мир?

- Не, наистина не. И въпросът е: мир за кого? Нека теоретично да допуснем, че Зеленски се съгласи да се откаже от някои територии в замяна на мир с Русия. Мислите ли, че Путин ще се съобрази с тази мирна сделка? Че ще я зачита, че ще престане да се сражава? Разбира се, че не. Никой в Киев не е толкова наивен. За Путин това е екзистенциален въпрос. Ако той загуби войната, това вероятно означава рухване на неговия режим.

От друга страна, след близо година на сражения, украинците искат да освободят териториите си. Те не искат повече компромиси. Много хора умряха. 500 деца са убити. 16 хиляди цивилни граждани загинаха при бомбардировките. Къщите им са разрушени. Мирни граждани бяха изтезавани и екзекутирани. Руснаците също не искат компромис. При това положение единственият реалистичен сценарий е Западът да поддържа Украйна и Украйна да спечели войната.

Защото, ако Украйна загуби тази война, Русия ще продължи. Може да посегне на Молдова. Мразят поляците, така че може да се случи нещо и с Полша. Путин може да се опита да направи нещо и в балтийските държави, да свърже Русия директно с Калининград. Той е убеден, че цяла Централна Европа, включително България, са за заграбване. За съжаление той няма да спре. Ако мирът е рационален, Путин, за съжаление, не е рационален. Ето защо няма перспектива за мир.