НБУ организира конференция "Войната и "борбата за мир" в литературата на НРБ"

публикувано на 18.01.23 в 12:07

Снимка: НБУ

Интервю на Спас Крайнин с проф. Пламен Дойнов за предаването ''Хоризонт до обед''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Изследователи от различни академични институции в България ще разгледат актуалната тема за войната в контекста на нейната връзка с темата за войната в литературата на социализма на научна конференция "Войната и "борбата за мир" в литературата на НРБ". Конференцията ще се проведе в Нов български университет и е част от проект "Литературата на НРБ" на Департамент "Нова българистика" на НБУ.

Това ще е бъде 23-та или 24-та книга в рамките на тази поредица, която ще се появи вероятно през есента на тази година, каза пред БНР ректорът на НБУ проф. Пламен Дойнов. В предаването "Хоризонт до обед" той коментира:

"Войната е в основата на всички комунистически режими. Става дума за едно абсолютно милитаризирано общество, което се изживява в непрекъсната мобилизация. Това идва от специфичния характер на комунистическия режим, защото той се основава върху два основни мита - мита за героя и мита за врага. След като постоянно очакваш от някъде да те нападне някой, за да ти отнеме социалистическата революция, напрекъснато се готвиш за война, въпреки че декларираш, че се готвиш за мир. Имаме една военна машина, която обаче е опакована като машина, която се бори на "фронта на мира". На конференцията в момента обсъждаме тази милитаристка основа на комунистическия режим и социалистическия реализъм".

Тази основа се променя във времето от началото на социализма към края, посочи проф. Дойнов. В началото търсенето на враг и непрекъснатата на бойна готовност е много ярко изявено, каза той и добави:

"Вътрешните врагове са в някакво съглашателство с външните врагове. Това кара и пропагандната машина, и литературата, която се влияе от тази машина, да произвеждат огромно количество текстове срещу западните империалисти, срещу войнолюбците и срещу това, че всъщност именно социалистическите държави са стражи на мира".

По думите му постепенно след 1956 г. се преминава в по-различен режим и в българската литература започват процеси, в които военната риторика остава, но се появяват и друг тип автори с друг тип писане:

"През 70-те и 80-те години се появяват поети, свързани с т.нар. тиха лирика, които предлагат истински антивоенни стихотворения, които са разтревожени не от потъпкването на мира изобщо, а от загубата на човешки животи - една комунистична лирика, която е далече от социалистическия реализъм".

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Анастасия Крушева