Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"На практика донякъде се придвижваме към президентска република"

Христо Христев: Ако и след петите за 2 г. избори няма мнозинство, да се помисли за промяна в избирателната система

Политическата криза се изразява в делегитимация на класическите партии, но и в недостатъчно подкрепа за агентите на промяната, а избирателната система разпилява вота, посочи юристът

Снимка: БГНЕС

Ако и след петите избори за две години не може да се постигне парламентарно мнозинство, трябва да се помисли за промяна в избирателната система.

Това заяви пред БНР юристът Христо Христев, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

По думите му тази промяна трябва както да гарантира достатъчно широко представителство на различните гледни точки в обществото, така и възможност за стабилно управление.

"Има различни решения. Но ако класическите и новите политически партии искат да запазят политическите партии като основни субекти на политическия процес, те трябва да изменят правната рамка на политическия процес, защото очевидно в момента имаме много съществен проблем."

"Ние нямаме силни политически партии. Отиваме към N-ти поредни избори в рамките на две години, пети. В една или друга степен всички основни политически субекти показват неособено висока степен на политическа зрялост", изтъкна Христев.

По думите му политическата криза се изразява от една страна в делегитимация на класическите политически партии, а от друга – в недостатъчно подкрепа за агентите на промяната, на фона на класическа пропорционална система, която разпилява вота и "постоянното провеждане на избори не може по естествен начин да излъчи ефективно управление".

Според Христев сме попаднали "в спирала на политическа деградация".

"В държава като нашата е възможно да се създават социални конструкции, да се поддържа социална реалност, която е доста далече от това, което правото предписва", отбеляза Христев относно лансираните предложения да се обсъди формата на държавно управление и от парламентарна, България да стане президентска република.

"Ние на практика в момента донякъде се придвижваме към президентска република поради състоянието, в което се намират политическата система и парламентарно представените политически партии."

"Имаме естествена криза. Политическите субекти не правят необходимото, за да я преодолеят и съвсем логично другият основен политически субект – президентът, се възползва от тази ситуация, центърът на тежестта да отиде към него", коментира Христо Христев в предаването "Преди всички".

По думите му през последните години наблюдаваме съществена промяна – служебни правителства проявяват коренно различен подход на публично присъствие, на комуникация на своята работа, което не се вписва в начина, по който функционираха по-ранни служебни кабинети.

"Категорично очевидно зад тази промяна на модела на публично поведение седи цел да бъде изместен центърът на тежестта в публичния живот по посока на президентската институция."

"Замисълът на конституционния законодател е служебният кабинет да действа като техническа спасителна служба" до възможността да се излъчи редовно правителство, поясни юристът, но същевременно очерта рамката на правомощията на служебното правителство:

"Служебното разполага с всички предвидени в Конституцията правомощия, които има редовното правителство. В Конституцията не е предписано някакво особено ограничение на това, което едно служебно правителство може да прави, или не, независимо че не е излъчено от парламентарно мнозинство, а е назначено от президента."

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Алесандро Джованини

Алесандро Джованини от ЕЦБ: Цифровото евро няма да отнема права на гражданите

Цифровото евро няма да отнема права на европейските граждани, а ще им предостави по-голям избор. Това заяви за БНР Алесандро Джованини , съветник на директора за цифровото евро към Европейската централна банка . Още за проекта за цифровото евро и каква е истината за редица фалшиви твърдения, които се разпространяват за него в социалните мрежи,..

публикувано на 25.07.25 в 06:50

Локалите - феномен или дефицити в общуването между родители и деца?

"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..

публикувано на 17.07.25 в 11:23

Без бележка в лева и евро: Как апаратите на такситата се оказаха в нормативен вакуум

Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат.  Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..

публикувано на 17.07.25 в 08:39
Петър Стоянов

Смърт на мъж след трансплантация: Има ли адекватни мерки срещу вътреболничните инфекции?

Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска".  За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър.  В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..

публикувано на 15.07.25 в 09:30

Gen Z задлъжняват по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях

Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..

публикувано на 15.07.25 в 08:41
Методи Методиев

Методи Методиев: Повишаването на кредитния ни рейтинг е оценка, че се движим в правилната посока

Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина.   Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...

публикувано на 14.07.25 в 07:30

Хората в Кресна твърдят, че новите пътни мерки задълбочават проблемите, започнаха подписка

Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години.  Мерки за облекчаване на..

публикувано на 13.07.25 в 16:52