Христо Христев: Ако и след петите за 2 г. избори няма мнозинство, да се помисли за промяна в избирателната система

Това заяви пред БНР юристът Христо Христев, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

По думите му тази промяна трябва както да гарантира достатъчно широко представителство на различните гледни точки в обществото, така и възможност за стабилно управление.

"Има различни решения. Но ако класическите и новите политически партии искат да запазят политическите партии като основни субекти на политическия процес, те трябва да изменят правната рамка на политическия процес, защото очевидно в момента имаме много съществен проблем."

• Проф. Димитър Вацов: Радев даде мандата на себе си, Гешев се ползва от ситуацията

• Ралица Симеонова: Радев предпочете да реализира собствените си цели и да навреди на БСП

"Ние нямаме силни политически партии. Отиваме към N-ти поредни избори в рамките на две години, пети. В една или друга степен всички основни политически субекти показват неособено висока степен на политическа зрялост", изтъкна Христев.

По думите му политическата криза се изразява от една страна в делегитимация на класическите политически партии, а от друга – в недостатъчно подкрепа за агентите на промяната, на фона на класическа пропорционална система, която разпилява вота и "постоянното провеждане на избори не може по естествен начин да излъчи ефективно управление".

Според Христев сме попаднали "в спирала на политическа деградация".

"В държава като нашата е възможно да се създават социални конструкции, да се поддържа социална реалност, която е доста далече от това, което правото предписва", отбеляза Христев относно лансираните предложения да се обсъди формата на държавно управление и от парламентарна, България да стане президентска република.

"Ние на практика в момента донякъде се придвижваме към президентска република поради състоянието, в което се намират политическата система и парламентарно представените политически партии."

• Калоян Велчев: Президентът играе двойна игра

• Ружа Смилова: Не е немислимо да видим постоянно управление от служебни кабинети

• Людмил Илиев: По-дълго управление на Радев означава катастрофален провал за политическата класа

• Емил Соколов: Президентът изгради вредния навик да се меси в управлението

"Имаме естествена криза. Политическите субекти не правят необходимото, за да я преодолеят и съвсем логично другият основен политически субект – президентът, се възползва от тази ситуация, центърът на тежестта да отиде към него", коментира Христо Христев в предаването "Преди всички".

По думите му през последните години наблюдаваме съществена промяна – служебни правителства проявяват коренно различен подход на публично присъствие, на комуникация на своята работа, което не се вписва в начина, по който функционираха по-ранни служебни кабинети.

• Осман Октай: Президентът може да продължи да управлява със служебни правителства до местните избори

• Слави Василев: Най-правдоподобният вариант е президентът да продължи да управлява

"Категорично очевидно зад тази промяна на модела на публично поведение седи цел да бъде изместен центърът на тежестта в публичния живот по посока на президентската институция."

"Замисълът на конституционния законодател е служебният кабинет да действа като техническа спасителна служба" до възможността да се излъчи редовно правителство, поясни юристът, но същевременно очерта рамката на правомощията на служебното правителство:

"Служебното разполага с всички предвидени в Конституцията правомощия, които има редовното правителство. В Конституцията не е предписано някакво особено ограничение на това, което едно служебно правителство може да прави, или не, независимо че не е излъчено от парламентарно мнозинство, а е назначено от президента."

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.