Спомен за диригентката Радосвета Бояджиева

Навършиха се 100 години от рождението на първата българска жена диригент - Радосвета Бояджиева. Тя е на пулта на Софийската опера 22 години, повече от 15 години е главен художествен ръководител на Врачанската филхармония, а от 2002-ра до края на живота си през 2018 г. дирижира основания от нея камерен оркестър „Враца“. Тя е невероятен пример за всеотдайност към музикалното изкуство. 

Радосвета Бояджиева е родена на 10 януари 1923 г. във Враца. Баща ѝ е известният адвокат Анто Бояджиев, от когото наследява любовта си към музиката и изкуството. В Музикалната академия учи композиция при Панчо Владигеров. 

Първата ѝ изява като диригент е на 31 март 1946 г. - на абсолвентски концерт прозвучават увертюра към операта „Оберон“ на Вебер, Концерт за цигулка и оркестър от Чайковски със солист нейният брат - известният цигулар Радосвет Бояджиев, и Симфония №7 от Бетовен. За първи път нашата публика вижда жена диригент и посреща нейната изява с бурни акламации. 

Изпратена е на специализация в Русия, където е аспирант в Московската консерватория и учи при големия руски диригент Борис Хайкин, а от 1948 г. е асистент-диригент в Московската филхармония, дирижира спектали в Болшой театър и в Мариинския театър в Санкт Петербург. Защитава дисертация и получава титлата кандидат на изкуствознанието.

След завръщането си, от 1950 до 1973 е диригент на Софийската опера. Дебютира със спектакъл на „Евгений Онегин“, а първата ѝ самостоятелна постановка е на “Царска годеница“ от Римски Корсаков. През цялата си кариера Бояджиева дирижира спектакли на операта „Травиата“ - 400 пъти, "Бохеми", "Тоска", "Дама Пика", "Кармен", "Аида", "Борис Годунов", балета "Ромео  и Жулиета" и др. Една нейна способност впечатлява всички - тя дирижира наизуст. Гостувала е като диригент в Полша, Италия, Белгия, Германия, Куба и най-често в Румъния.

Повече от 20 години преподава в Националната музикална академия. През 2008 г. композира творбата си за солисти, хор и оркестър “Молитва за България“. Почина на 95-годишна вързраст, като до последния си ден тя работи и дирижира.

В Златния фонд на БНР се съхранява изказване на Радосвета Бояджиева за работата ѝ и за трудността да бъдеш жена диригент. Интервюто е записано през 2018-а - последната година от живота ѝ. Чуйте в звуковия файл.