Прожекцията на 21 януари от 17 часа в Дома на киното ще бъде последвана от разговор с фотожурналиста Делян Тодоров и Любомира Колчева от Фондация "ЕкоОбщност".
"Филмът представя нещо много симпатично и интересно, което в днешните времена, в които все повече сме изправени пред суша - традиционна местна практика, която помага на хората да се справят с периодите на засушаване. Някои баобаби, понеже те вътре са кухи, позволяват да се оформи такъв тип резервоар, място, пространство. Даже е имало случаи на хора, които са обитавали пространството в ствола на баобаба. Къща-баобаб. Това няма да го видим във филма, но другото ще ни докосне до самата практика, ще ни помогне да видим една страна, която е доста далече от нас – какъв е поминъкът, какво правят хората, как живеят, как пестят вода", разкрива Любомира Колчева от Фондация "ЕкоОбщност" в предаването "Изотопия".
"И те са жертва на глобалното развитие и липса на интерес към такъв тип традиционни практики, които да се предават. Това е замиращо предаващо се занятие, занимание, което местните практикуват", допълва тя.
В Гана, недалеч от столицата Акра, има сметище за електронни отпадъци, което се е превърнало в дом и препитание за десетки хиляди души. То се е оформяло в продължение на няколко десетилетия, разказва фотографът Делян Тодоров.
"То е наречено сметище, но на практика е буквално град, със собствени правила, със собствена визия за живота. То е изключително видимо и влияе изключително много на самия град. Въздухът мирише на комбинация от тежки метали, на изгорели кабели, изгорели гуми, фреон, всички тежки, специфични миризми, които можем да си представим. Това се пропива в самата почва, от почвата в подпочвените води, които се използват след това в целия град за битови и общи нужди. Неслучайно всички медицински изследвания на деца и възрастни в този район показват извънредно високи нива на химикали в организма, които надвишават многократно нормалните граници."
Отпадъците там се разглобяват на ценните им елементи, а останалото се изгаря. Огромен процент от хората, обитаващи гигантското сметище, признават, че са дошли за малко, но остават, продължава историята Делян.
"Създават семейство, живеят в скалъпени къщи от подръчни материали, кой каквото е успял да намери, в които става безумно горещо лятото. Там идва техника от целия свят. Най-големите "доставчици" са Европа, САЩ, Южна Корея и Китай."
Базелската конвенция забранява на развитите държави да изпращат електронния си боклук на развиващите се държави, обаче вратичка в нея позволява това да се случва под формата на дарения, уточнява фотографът. По думите му на въпросното сметище "усещането е като за постапокалиптичен свят, човек се разхожда по огромни планини от боклук, в които вижда всякакви неща, произведени преди десетилетия".
Никой от нас няма представа как се развива пътят на боклука му, отбелязва Делян Тодоров.
Университетът в Болоня прави изследване в Сенегал, Кения, Камбоджа и Еквадор, което проучва начина на живот на местните хора, включително с изработването на климатични дневници, казва Любомира Колчева. Според Тодоров климатичните промени водят като домино до събития, които създават миграция, особено на фона на бурния демографски подем в някои от африканските държави.
Да си албинос в Африка е тежка участ. В Сенегал например има 20 000 албиноси. В някои държави агресията към тях е много голяма, става ясно от думите на Делян Тодоров.
"В Сенегал специално съществуват няколко вида суеверия, свързани с албиносите и всички те са във вреда на албиносите. Има много популярен мит, че ако даден човек е болен от СПИН, ако има сексуален контакт с човек от албиноската общност, ще се излекува. Това води до много сериозни нива на сексуално насилие. Сенегал чак 2020 г. криминализира изнасилването, преди това беше административна санкция – глоба. Албиносите много рано, още в първите години на живота си, развиват сериозни проблеми с очите, много рано отпадат от образователната система, над 90% от албиносите в Сенегал са неграмотни. Много често семействата нямат финансова възможност за медицинска интервенция и дори за очила. Това създава мит сред останалата част от населението, че албиносите са умствено изостанали, което капсулира тази общност още повече. Самата албиноска общност се опитва малко като барон Мюнхаузен сама да се изтегли за косите си. В момента се строи първото училище за деца със зрителни проблеми. В Малави, доста малка африканска държава, наскоро избраха първия депутат албинос и това беше голямо събитие."
Целия разговор чуйте в звуковия файл.
Снимки: Делян Тодоров
Снимка от студиото на "Хоризонт": Лора Търколева
12 август е ден, който Даниела Христова никога няма да забрави. Пожар изпепелява къщата на семейството и с двете деца остават без дома си в плевенското село Горна Митрополия. Приятели, познати и непознати и помагат да се справи с трудностите и да се върне към нормален живот. Открита е и дарителска сметка за подкрепа на Даниела Христова..
В "Закуска на тревата" ви срещаме с една млада австрийка, която е запленена от красотата на българския език и това не е мимолетно увлечение. Бетина Филипс учи българска филология и германистика в един от най - престижните университети в Европа - Виенския университет . По - известен сред австрийците като "Главният университет"...
Какво е написала на страницата си в социалните мрежи на Лияна Панделиева : " Беше огромна чест години наред да бъда в ролята на Недялка Шилева , надживяла с десетилетия ролята на жените в обществото ни. Беше огромно вълнение да нося знамето на спектакъла. Зад нас стояха политиците, които и да бяха те, пред нас беше строена армията и в центъра на..
Роксана Кирилова – носителка на титлата Мисис България 2018 и основател на Фондация „С любов към теб“ – изкачи най-високия връх в Западна Европа, Монблан (4810 м). Тя посвети постижението си на благородна кауза – подкрепа за едно смело момиче, което се бори с тежка диагноза. „Монблан беше мечта, която носех в себе си много дълго време – след..
В Силистренското село Смилец времето сякаш е спряло върху една сладка и топла традиция – варенето на динен маджун. Тази година тя бе отбелязана по особен начин – с десетото, юбилейно издание на Фестивала на маджуна. Диненият маджун е спомен, запазен от предците, пренесен през поколенията и възроден в съвремието. През 2015 година идеята за..
В силистренско село Попина за трета поредна година кипна аромат и веселие – празникът на рибената чорба събра жители и гости от близо и далеч. На самия бряг на Дунава майстори приготвяха прочутата чорба, подправена не само с тайните на добруджанската кухня, но и с много настроение и народна музика. Фестивалът не е само за вкусната рибена..
Прeз сeдмицатa сe състоя прeдставянeто нa идeйния проeкт зa обновяване нa парк ,,Акадeмик”. Слeд мeсeци работа, срeщи с институции и доброволчeски акции, Инициативният комитeт за спасяване на парка показa своятa визия зa модeрно, зeлeно и достъпно пространство зa спорт, отдих и културни събития. Каузатa e подкрeпeнa от над 4000 подписa срeщу..
Протестът на 13 септември е само началото , обеща пред БНР лидерът на партия "Възраждане" Костадин Костадинов. "На 13 септември организираме..
Проблем е, че има много версии за бития директор на ОДМВР на Русе. Този проблем се дължи до голяма степен на реакцията на ръководството на МВР,..
Цялото интервю на Снежана Иванова с проф. Даниел Вълчев в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.
Разкъсана облачност
Предимно облачно