Скокът в цената на живота е и сред основните теми на Световния икономически форум в Давос, който тази година се завърна в обичайното си време на провеждане – през януари. Едно от най-големите предизвикателства, пред които е изправено човечеството, е "дълбоката социална фрагментация", която разкъсва страни и народи, заяви основателят и председател на форума Клаус Шваб. Изправени сме пред безпрецедентни и многобройни предизвикателства, предупреди Шваб.
„Нашето поколение достигна повратна точка. Изправено е пред наистина екзистенциални проблеми. Климатични промени, експлоатация на природата, вероятност от ядрени инциденти или дори ядрена война, крайна бедност и насилие.“
По думите му световната икономика претърпява "дълбока трансформация" поради трайните белези от пандемията от COVID-19 и предупреди, че светът може да се превърне в "объркана мозайка от глобални сили“.
В Световния доклад за икономически риск, изготвен за форума, се казва, че в следващите две години по-скъпият живот ще представлява най-голямата заплаха за глобалната икономика.Държавите, които са уязвими от поскъпналия стандарт на живот вече не са само от третия свят и развиващи се икономики, а и много богати страни изпитват затруднения, обяснява икономистът Спирос Фатурос.
„2023-а е много интересна година, светът се изправя пред стари и нови предизвикателства – инфлация, поскъпване на живота, търговски войни, повсеместно социално недоволство, геополитическа конфронтация и за първи път от десетилетия възможността за ядрена война. Бизнес лидерите и политиците на това поколение никога не са се сблъсквали с подобни проблеми, затова най-голямото предизвикателство дори за развитите икономики е как ще ги посрещнат, така че да не задлъжнеят.“
Инфлацията подклажда повишаването на цените, а тя на първо място беше предизвикана от пандемията от ковид-19, сега и от войната в Украйна. В момента няма държави, които са имунизирани срещу скока на цените. А целта на доклада за рисковете е да очертае характера на проблемите и да предложи възможни решения на правителствата и бизнеса.
„Как правителствата и централните банки ще подходят към тези инфлационни проблеми е ключово. Но докладът не казва, че тези рискове ще са актуални след три или пет години, а подчертава, че непосредственият риск за икономиката е в следващите две години и е критично важно как бизнес лидерите и политиците ще реагират.“
Директорът на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева заяви, че прогнозите на институцията за 2023 не са толкова лоши колкото преди няколко месеца, но няма драматична промяна в прогнозата за 2.7 % растеж на световната икономика. Нямаме основание за прекален оптимизъм, предупреди Георгиева.
„Посланието ми е следното: не е толкова зле, колкото се опасявахме преди няколко месеца. Но това далеч не означава добре. Ужасната война в Украйна е риск най-вече за украинския народ, но също така е огромна заплаха за доверието, особено в Европа. „
И наистина на Стария континент вече се говори за множество застъпващи се кризи и почти всички европейци се тревожат за бъдещето на доходите си, сочат последните проучвания на европейската статистическа служба Евростат.
„Говори се за поли-кризисно настроение заради припокриващите се кризи в Европа – руската инвазия в Украйна, недостига на енергийни ресурси и рекордната инфлация. Поскъпващият начин на живот е основна тревога за 93 процента от европейските граждани, следван от бедността, климатичните промени, войната в Украйна и риска от ядрен инцидент.“
Близо 50% от европейците потвърждават, че жизнения им стандарт се е понижил и им е много трудно да обслужват всичките си нужди с доходите, които получават. Най-отчетливо усещат спад в жизнения стандарт в Кипър – 70%, Гърция 66 и Франция – 62 на сто. Жителите на скандинавските страни като Швеция, Дания и Финландия все още са доволни от доходите си, докато в Гърция и България едва 21 % от анкетираните са удовлетворени от заплата, която получават и я смятат за достатъчна.
Пандемията и инфлацията оказват огромен ефект и върху пазара на труда. Около 30% от запитаните европейци казват, че им е трудно да покриват месечните си сметки. Затова и един на всеки четирима работници се хваща на втора работа, за да свърже двата края, сочи изследване на една от най-големите агенции за набор на служители – Рамстад.
„Най-общо хората, които търсят или започват втора работа са били на почасова длъжност или на половин работен ден. Хубаво е, че много работодатели вече предлагат гъвкаво работно време.“
Една от страните в Европа, където най-остро усещат скока на цените е Хърватия, след като Загреб прие общата европейска валута от 1 януари. Според правителството и бизнеса виновни за това са търговците, които закръгляват нагоре новите цени в евро.
„Всички усетихме повишаването на цените, със сигурност е 30% повече на всичко.“
Властите дори заплашиха със санкции, ако цените не бъдат намалени, но търговците на дребно обвиняват инфлацията. Игор Вуйович е председател на хърватската Асоциация на потребителите.
„От първи януари, когато минахме към еврото, следим лудия растеж на цените. Петрол, газ, ток, вода не се бяха променяли от два месеца преди това, но когато минахме към еврото скочиха с между 5 и 20 на сто. И с всичко е така.“
На теория и Полша, Румъния, Швеция и Чехия са задължени да приемат общата европейска валута, но засега нито една от тях не е обявила планове да го направи. Унгария имаше план да се откаже от форинта през 2007, но ето че и днес, 16 години по-късно, остава твърдо извън еврозоната. Така от страните членки на Европейския съюз, които все още са със собствена валута, само България изглежда решена да приеме еврото догодина.
Лекарите в Гърция приканват за особено внимание при контакти с много хора. Причината е в увеличаване на броя на случаите на респираторни заболявания и на Covid-19. В последната седмица от вируса са починали 22-ма пациенти, а в болниците са хоспитализирани 538 души с по-тежка форма, някои са интубирани. Това съобщава министерството на..
Премахването на нерегламентирани сметища в района на Ямбол продължава и през новата година. За пореден път от местната власт призоваха гражданите да изхвърлят както битовите, така и строителните си отпадъци на законните депа. Въпреки усилията на администрацията борбата с нерегламентираните сметища засега остава без положителен резултат,..
Депутати, експерти по пътна безопасност и представители на институции и неправителствени организации обсъдиха в Народното събрание законови промени, свързани с безопасността по пътищата. Председателката на Народното събрание Наталия Киселова увери, че ще направи всичко възможно да започне гледане на поправките в парламентарните комисии. Превантивни..
В Гърция очакват сериозно застудяване, придружено със снеговалеж и силен вятър. Гражданската защита в южната ни съседка с извънредна информация предупреждава, че предстои рязко понижение на температурите и циклон с дъжд, сняг и силен вятър. Снежна покривка над 20 сантиметра се очаква по високите места на страната. Сняг ще вали и по местата с ниска..
След тричасово заседание в Народното събрание Временната парламентарна комисия, която трябва да установи всички факти, свързани с чумата по дребните преживни животни, не стигна до никакво решение за това как държавата може да се справи с проблема, заради който ЕК може да наложи тежки санкции на България. Какво стана ясно на заседанието на..
Агенция "Пътна инфраструктура" ще обжалва решението на Окръжния съд в Перник за катастрофата на магистрала "Струма" през ноември 2021 година, при която загинаха 45-има граждани на Република Северна Македония. Обжалването пред Апелативния съд-София ще бъде направено след като агенцията получи съдебното решение от Перник. Според него АПИ носи частична..
Жители на Лом затвориха пътя за Козлодуй за един час днес следобед. Те протестираха срещу лошото състояние на пътната настилка и поискаха държавата спешно да се ангажира, за да бъде направен основен ремонт. Протестното автомобилно шествие тръгна от Дунавския парк и се насочи към изхода на града в посока Козлодуй под охраната на полиция...
Предложеният бюджет за 2025 г. не трябва да минава, но в същото време не трябва и да стои в неизвестността. Това заяви пред БНР Георги Кадиев от..
КНСБ предупреди, че ако бюджетът за тази година не бъде приет, може да се очаква вълна от протести. "Струва ми се, че за пореден път бюджетът..
Има реална опасност професията на акушерката да изчезне у нас. Това обясни пред БНР Ралица Янева, член на УС на Алианса на българските акушерки. Тя..