В началото на миналата седмица президентът Александър Вучич информира сръбската общественост, че под неимоверен натиск от Европейския съюз и Съединените щати тези преговори ще трябва да бъдат активизирани и да се предприемат някои болезнени стъпки, защото е получил недвусмислен ултиматум – че ако до март месец не бъде постигнат напредък по френско-германския план за помирение с Прищина, евроинтеграцията на Сърбия ще бъде замразена, както и потокът от евроинвестиции в страната. В такъв случай Сърбия ще бъде изгубена, предупреди Вучич.
Националисти и крайнодесни депутати го оплюха като предател на първото парламентарна заседание по темата завчера. Той пък се зарече, че няма да предаде интересите на държавата си.
Западните дипломати предлагат Сърбия да се съгласи да допусне членство на Косово в ООН и в други международни организации в замяна на изискването да признае бившата си провинция за независима държава.
Косовското правителство също не е пощадено от силен натиск – да изпълни договорното си задължение да допусне основаване на Асоциация на доминираните от сръбско население общини в Косово.
Премиерът Албин Курти обаче продължава да се противи и в четвъртък постави условия, които е ясно, че няма да бъдат приети от Белград. Сред тях са признаване на независимостта на Косово и основаване на реципрочен принцип на подобно сдружение на общини с преобладаващо албанско население в Сърбия.
Интервю с Хелена Иванов - доктор по политология от Лондонското училище по икономика и политически науки.
Какви са перспективите за положителен изход от дипломатическата офанзива на Европейския съюз и Съединените щати?
Мисля, че ще е много трудно нещата да тръгнат в положителна посока. По много причини. Основната от тях е, че поне в Сърбия никой не е запознат в цялост с най-актуалната версия на френско-германския план. Когато всъщност не се знае какво пише в него, е трудно да се прецени доколко той е приемлив за двете страни.
Втората причина е, че след изборите миналата година доста се промени структурата в сръбската Скупщина. В нея влязоха повече крайно дясно ориентирани партии, които не биха приели каквото и да било предложение за Косово извън Сърбия. Така че трябва да видим дали Вучич ще успее да убеди Скупщината, а след нея и сръбските граждани да приемат такова споразумение.
Това, което усложнява още повече проблема, е фактът, че не е ясно дали в крайна сметка ще има Асоциация на сръбските общини в Косово. Сръбската страна категорично настоява тя да бъде създадена, съгласно Брюкселското споразумение. Засега обаче за другата страна – за Курти и косовското правителство – това е неприемливо, защото би било в нарушение на конституцията на Косово.
Трябва да отбележа още, че по принцип каквито и да било преговори между Сърбия и Косово са трудни, защото това са две страни, които имат напълно противоположни политически цели. Сърбия иска Косово да остане нейна съставна част и за нея е неприемливо каквото и да било по-малко. А Прищина иска независимост и пълен суверенитет на Косово.
Разбира се, натискът от международната общност – Европейския съюз и Съединените щати – и върху Сърбия, и върху Косово - може и да помогне накрая да се стигне до някакво решение на спора. Но според мен при всяко положение това ще е в резултат на много труден процес.
Колко големи компромиси се очаква да направи Сърбия? И дали това ще означава непосилно голяма политическа цена за Вучич?
Това, което се очаква от Сърбия, е по никакъв начин да не пречи на приемането на Косово в международните организации. Разбира се, трябва да продължат преговорите, да не се допуска ескалация на напрежението, постоянно да се говори за мир и стабилност и т.н. Но от ключово значение е искането на Запада Сърбия да приеме членството на Косово в международни организации. А това е много тежко за Сърбия.
Що се отнася до президента Вучич – убедена съм, че това е най-тежката ситуация, в която се е оказвал досега. От една страна, както споменах, парламентът е доста по-различен от 2020 година, когато вучичевата партия имаше пълен контрол. А освен това преобладава общественото мнение, че би било поражение за Сърбия, ако Косово бъде прието в ООН.
Затова ако Вучич бъде принуден да приеме това условие, ще се стигне до загуба на политически точки. Колко голяма ще е тази загуба и дали би довела до смяна на властта в Сърбия е трудно да се предскаже.
Какъв е според вас проблемът на Албин Курти със създаването на Асоциация на сръбските общини в Косово? Питам за него конкретно, защото имам чувството, че опозицията в Прищина би подкрепила такова нещо в името на запазването на жизненоважната за Косово подкрепа на Съединените щати и Европейския съюз.
Смятам, че Курти има всъщност два големи проблема. За единия говори постоянно – несъответствието между Асоциацията на сръбските общини и косовската конституция. Допълнително обаче се тревожи такова формирование да не се превърне във втора Република Сръбска - до каква степен то ще е свързано със Сърбия, с колко изпълнителни правомощия ще разполагат представителните му органи и т.н.
От това следва генералният му проблем – Косово да не загуби суверенитет над част от територията си. Също както за Сърбия генералният проблем е да не загуби суверенитет над Косово.
Това, което за Сърбия означава влизането на Косово в международните организации, е същото като това, което за Прищина представлява създаването на Асоциация на сръбските общини в Косово, но не само на хартия, а с каквито и да било съществени правомощия и с каквато и да било степен на автономия.
Косовският премиер постави завчера няколко условия, за да приеме това, което се иска от него. Те обаче очевидно не са приемливи за Белград. Смятате ли, че в края на краищата ще отстъпи? Защото това е условието въобще преговорите да бъдат подновени.
Каквото и да предложи Курти, за да е приемливо решение за него, то винаги ще е неприемливо за сръбската страна. Ключовата роля тук се пада на международната общност, и по-конкретно на Европейския съюз и на Съединените щати. Ако успеят да предложат нещо, което не е абсолютно неприемливо за Белград и за Прищина, а също и да упражнят достатъчно натиск, ще има шанс да се стигне до работещо решение.
Реален ли е рискът Западът да се окаже през март в ситуация да изпълни заканите си?
Има риск от прекъсване на сътрудничеството, но не мисля, че той към момента е чак толкова голям, колкото се убеждава публиката, че е. Да, Европейският парламент прие доста критична резолюция. Но да не забравяме, че като всяка друга такава резолюция тя не е обвързваща.
Разбира се, изявленията на президента Вучич за това с какъв натиск се сблъсква напоследък, са сигнал, че Сърбия се е оказала в по-сложна ситуация. И че рискът от прекъсване на отношенията със Запада, или поне от това те да охладнеят, се е повишил. Те определено са по-хладни, отколкото преди 5 години да речем. Това се дължи на желанието на Запада да бъде намерено решение на косовския въпрос, както и на отказа на Сърбия да наложи санкции срещу Русия, с което се отклонява от общата политика на блока, към който иска да се присъедини.
Трудно е да се прогнозират такива неща. Със сигурност може да се каже, че пълен разрив в отношенията не би се отразил добре на Сърбия, но също би имал негативни последици и за Европейския съюз. Защото в такава ситуация на Сърбия ще й се наложи да се намери външнополитически алтернативи - Русия и дори Китай. Представете си една относително голяма балканска държава със силно влияние и в Босна и Херцеговина, и в Черна гора и в известна степен в Косово да обърне гръб на европейската перспектива.
Мислите ли, че Русия е в състояние да се възползва от такова хипотетично засега развитие?
Русия определено има интереси в Сърбия. Но мисля, че повече би трябвало да се занимава с войната, която поведе срещу Украйна, и с последиците от това свое решение, отколкото да се меси тук.
Не мисля, че ситуацията на Западните Балкани е нагоре в списъка на външнополитическите приоритети на Москва. Нападението срещу Украйна напълно изолира Русия политически и ще има дългосрочни последици, включително икономически.
Правилни ли са тълкуванията на думите на Вучич, че ако не приеме ултиматума на Запада, Сърбия ще бъде загубена като послание, че Белград е на път да се откаже от традиционната си политика на балансирани отношения и със Запада, и с Русия?
По мое мнение това изказване и което и да било друго изказване на Вучич, откакто започна руската инвазия в Украйна през февруари миналата година, е израз на политиката на балансиране. И Вучич, и правителството на Сърбия винаги ясно са осъждали агресията и са категорични, че европейският път е държавен приоритет. Белград подкрепи резолюциите на ООН – и за осъждането на нападението и за нелегитимността на руските референдуми в Украйна. Но от друга страна Сърбия не налага санкции – заради политическите, икономическите и геостратегическите си интереси.
Когато Вучич декларира, че Сърбия е избрала европейския път, той не казва нищо, което да не сме чули вече през последната година. Но въпреки оказвания натиск и дипломатическите офанзиви в Белград, Сърбия все още има пространство за маневриране. И ще продължи с балансирането между Запада и Русия, докато не й се наложи наистина да избира.
Реакцията на ДПС на Доган не може да разклати управляващата коалиция. Това може да стане само при силно противоречие между двете водещи фигури в нея Делян Пеевски и Бойко Борисов. Това прогнозира комуникационният експерт от "БОЕЦ" Весислава Танчева в интервю пред БНР. "Или рязко увеличение на влиянието на третата индиректна фигура в..
Председателят на "ДПС - Ново начало" Делян Пеевски обвини ДПС-ДПС, че рекетират управляващите за постове срещу подкрепа за кабинета. "Безгласни деребеи. Те си избраха тази унизителна роля. Те дори не са патерици, някакви клечици или не знам какво са. Като бяха решили, че после ще изнудват брутално. Явно са се разочаровали, че рекетите не им се..
И през 2024 година продължава тенденцията за масово служебно разпределение на хората в частните пенсионни фондове – близо 100 000 души, сочат данните на Комисията за финансов надзор за миналата година. Това са 90% от общия брой новопостъпващи лица в най-масовите универсални фондове. Служебно разпределение се прави за всички, които не са си..
Брегозащитните съоръжения на залива "Болата" са в силно разрушено състояние, констатира проверка, извършена на 21 февруари. Тя беше назначена от областния управител след поредица от сигнали на местната общност и Сдружение "За туризма на Калиакра". В проверката участие са взели представители на Областна администрация Добрич, Община Каварна,..
Българският лекарски съюз и сдруженията на държавни, общински и частни болници поискаха да отпадне механизмът за контрол върху разходите за болнична помощ, заложен в проекта на бюджета на Здравната каса за тази година и заплашиха с протести. Часове преди първото разглеждане на законопроекта за Бюджета на Касата от Здравната комисия в НС, от..
Комисията за енергийно и водно регулиране задължи трите електроразпределителни дружества да компенсират всички реално засегнати и изрядни битови клиенти заради прекъсването по коледно-новогодишните празници. Това става ясно от съобщение на регулатора до медиите. Неустойките ще се приспадат от общата стойност на бъдещата фактура на..
Мартенски базар организират днес и утре майките на деца със специални образователни потребности в Силистра. Каузата отново е свързана с ремонт на настилката и организация на двора на Центъра за специална образователна подкрепа в града. На провелия се в края на миналата година първи базар бяха събрани над 5000 лева. Като първа стъпка..
" Най-уязвимите области в България, с най-високи енергийни нужди и най-много проблеми от гледна точка на социалната уязвимост са София област, Разград,..
Не подкрепяме и трите бюджета, заяви пред БНР инж. Иоанис Партениотис - вицепрезидент на КТ "Подкрепа". На НСТС вчера всички социални партньори..
"Възраждане" фактически загубиха политическия дебат за еврото, но с агресията показаха несъстоятелност и неадекватност. Това каза пред БНР доц...