Планинското обиталище като дом, творческо ателие и местопрестъпление

Зареждащо и с енергия, така в предаването "Изотопия" Емил описва първата среща със зрителите при откриването на експозицията. Съжалява, че един от най-колоритните хора, с които се е запознал, снимайки в планината, не е бил сред гостите. Бай Иван е от онези герои на обиталищата, чиято порода личи през всяка от фотографиите. "Един от най-известните, отговорен за една трета от сътворенията там", уточнява Емо. Голяма къща, малка къща за гости, няколко каравани, скулптури, картини... Наследството на бай Иван е впечатляващо.

"И е малко сюрреалистичен, на някои от прозорците има пластмасови бебета, облечени в плюшени костюми", допълва Надежда Павлова. Тя, заедно с Никола Михов, курират изложбата.

"Съвсем целенасочено обиколих някои от обиталищата през топлите месеци, за да се запозная с обитателите, тъй като това, което разкривах и виждах зимно време, беше твърде интересно и колоритно, твърде креативно. Стана ми много интересно какви хора живеят там. Всъщност бай Иван беше един от тях. Гостувах му няколко дни.

Той дори има специална палатка за гости, където настанява хора от по-далечния му приятелски кръг. Много добре си прекарах с него. Има много забавно куче Петьо. Първоначално не те допуска до себе си, трябва да спечелиш доверието му дълго време. С жена му седят от май до октомври non-stop", разказва Емил.

Дали бивакуващите са като кучето Петьо – допускат ли непознатите трудно?

Хората са различни, отбелязва Емо. Вярва, че с бай Иван е извадил късмет, защото е гостоприемен и отворен. Да не се доверяват много-много бивакуващите имат причина:

"Незаконни са постройките според властимащите, според институциите, всичко това е незаконно или някак си полузаконно, както много често в нашата държава се случва, но е търпимо и си седи там. Постройките са на по 20-30 години, заварено положение. Постоянно от държавното ловно стопанство обикалят патрули, които обследват какво се случва, слагат предписания по стените на постройките, че това е незаконно, че трябва да се премахнат, че ще има санкции и т. н.“, разказва Емил.

До санкции обаче видимо не се е стигнало, защото бивак културата и нейните материални следи процъфтяват, а бай Иван все така посреща гости, деца, внуци и правнуци.

Къмпингът като задруга

"Къмпингът сред природата – на морския бряг или край язовир или в гора, е място, където много лесно можеш да намериш приятели“, обяснява кураторът Надежда, която е и фотограф, и къмпингар. „Ако отидеш в урбанизиран курорт, можеш да прекараш и месец без да се заговориш с нито един човек. На къмпинг това е невъзможно. Още с пристигането вече си неприятен, заемаш място, всички започват да те обикалят и до два-три дни, до седмица вече сте първи приятели. На следващата година ти вече не заемаш място, ти си техен приятел, който пристига там и споделяте малкото място, което може да се сподели."

Всеки нов предизвиква временно напрежение, докато не стане част от задругата. Тя не се вълнува от битови подробности като например къде и какво работиш, какъв е телефонният ти номер, защото е ясно, че всяка година ще се засичате на вашето споделено място.

Според Надежда зимната обиколка на обиталищата, която Емо прави, изчиства част от негативната емоция, която те биха могли да предизвикат.

"Много от българските такива места сред природата често пъти се обитават от доста агресивни компании, които вадят скарата, бирата, слушат много високо музика, не се съобразяват със своите съседи. Мисля, че снегът в проекта на Емо изчиства всичко негативно и създава чиста тишина, много приятна за споделяне и гледане. Когато видях за първи път проекта на Емо, ми се стори, че това са много оживени, много шумни места, по някой път доста агресивни, по някой път много приятни, но снегът ги изравнява и остава само тази човешка креативност и обектите, от които хората се нуждаят, за да си създадат комфорт сред природата."

Емил също смята, че, снимайки през зимата, изчиства пейзажа от отпадъците и големите количества пластмаса, от неуредиците и увреждането на дърветата от бивакуващите. Негативните явления намират положителен или поне неосъдителен прочит. "Белият пухкав сняг превръща картинката в много положителна сцена. Всичко мръсно, грозно, сивокафяво изчезва и остава само красивото."

И още: "Освен, че се стремях снегът да елиминира всички негативни неща, съм се фокусирал върху творенията с усмивка и намигване, тъй като за мен това са весели обиталища с много креативни хора, които си прекарват чудесно. Цялата тази еклектика, кич, многообразие за мене е много интересна и забавна. Това е моят прочит."

Никола, другият куратор на изложбата, допълва: "Снегът подхранва нашето любопитство, кара ни да си представяме някои неща. Нещо, което от една страна ни се струва близко, леко раздалечава, от друга страна, акцентира върху креативността, за която споменахме. Цялото нещо е малко трудно да го сложим под един знак дали е положително или отрицателно. За нас беше много любопитно, типично българско."

За Никола любимите на бивакуващите места в началото са били непопулярни. "Не е имало жив човек. Предполагам, че в началото са ходили 5-10 души, в някакъв момент са станали хиляди. Това е интересно да се изследва от гледна точка на обществото на привичките, които имаме."

Привичките в природата често повеляват: пластмасата и винилът, които в града бързо се превръщат в боклук, да се ползват оптимално и да бъдат по-дълго полезни. Така рекламен билборд на верига супермаркети се превръща във вдъхновение за името на изложбата "ЗДРАВЕЙ, ЛЯТО!". "Много приятно се е натъкнал Емо на това заглавие „Здравей, лято“ насред зимата, а нашата дизайнерка Никол Дечева много хитро вплете логотипа от това заглавие със същия шрифт и дори с гънката на билборда по начина, по който го е снимал Емо, и той се превърна в логотипа на изложбата", обяснява Никола.

За хората, които ще разгледат изложбата, са подготвени и картички с обръщението. Посетителите могат да напишат послание до лятото и да го закачат по стените на изложбената зала с тиксо. Така, както биха направили на къмпинг например.

Надежда чете едно от вече написаните послания:

"Здравей, лято! Мразя като стане така... Задникът ме сърби, целият съм в пясък, няма топла вода, няма и студена, няма и такава за пиене. Поне ядене има, и приятели. И няма нужда да правим нищо, а само каквото искаме. Седим и си говорим за живота, за всичко. Обичам като стане така!"

Днес от 18.00 часа в столичната галерия "Синтезис" ще има среща с Емил Рашковски, а на 25 февруари – работилница за деца, по време на която ще се твори с подръчни материали. Така, както творят къмпингарите. „Ще има отпадъчни опаковки, бутилки, найлонови торбички, цветни копчета, мотиви. Също така децата ще могат да работят с изрезки от снимки от самата изложба. Нашата идея е да си направят хубава картичка, която да нарекат "Здравей, лято!", допълва Емил.

"Здравей, минало!"

Снимането на места за почивка има своята история в българската фотография.

След 1944 г., обяснява Надежда, пейзажът се е смятал за формалистично изкуство и всички фотографи, които са го практикували преди това, е трябвало да се преквалифицират в документалисти и фоторепортери, работещи в стилистиката на социалистическия реализъм.

"Някъде около 60-те властимащите решават да превърнат България в туристическа дестинация, но за да се превърне една страна в туристическа дестинация, има нужда от рекламни материали. Оказва се, че няма достатъчно пейзажи, които да се използват за създаването на албуми, картички и брошури, с които да пътуват из цяла Европа и да канят туристи да идват в България. Тогава на българските фотографи е създадена нова задача. Те са започнали да пътуват по българското Черноморие, планини, минерални бани и т. н. Буквално във всеки по-голям град е имало група фотографи, натоварени със задачата да документират местата за почивка и то да ги документират по много естетически начин."

Въпреки рекламната цел на тези фотографии, Надежда смята, че добре заснетата природа винаги показва красиво място, на което би искал да отидеш, като политическите намерения тогава не са развалили смисъла и качествата на снимките.

"Книгите, публикувани тогава, са изключително висококачествени полиграфически издания с текстове на 5 езика и много богати илюстрации, за които са работили едни от най-добрите съставители и фотографи. В тях могат да се открият много интересни фотографии от къмпингите през 60-те, 70-те и 80-те."

Надежда разказва за фотографии от къмпинги, населени с полски и чешки автомобили и палатки. Край Черноморието е имало места, предопределени за легални обиталища. В днешната къмпинг култура се усеща, че има приемственост, въпреки белезите на съвремието. Пример за това е една от палатките, снимани от Емил сега, която е част от тогавашното полско "наследство".

На част от дългогодишните палатки, шатри и бунгала хората добавят с всяка година по нещо, с което да подсигурят удобство и по-дълъг живот на летния си дом. Това много напомня на Никола за задните дворове на българските къщи от социализма, когато с пълна сила се развива културата "от нищо нещо", при която хората дострояваха и променяха имотите си с наличното и с фантазия – как да пригодят малкото материали, с които разполагат, поради липсата на разнообразни стоки.

Същата тази култура се завръща в глобален мащаб по много причини, обобщава Никола.

А при нашите бивакуващи родопчани тя върви ръка за ръка с чувството за хумор, напомня Емил, който снима послания като "Малката ракия е бягство от отговорност".

Как Емил Рашковски, Надежда Павлова и Никола Михов интерпретират бивак културата чрез изкуство, какви детски (но не само) спомени буди фотографията у тях и защо въобще са се захванали с нея? Чуйте от разговора с тях в прикачения файл.

Снимки: Емил Рашковски