В руините на бедствието - свидетелски разкази от земетръсните райони

Това каза пред БНР Деница Иибююкюджу от Газиантеп.

"Много хора спят в колите си. Има организирани палаткови лагери. Много от обществените сгради са отворени – джамиите, училищата, спортните салони."

Продължават да се усещат последващи трусове, уточни тя. По думите ѝ местни болници се нуждаят от отоплителни уреди и одеяла.

"Времето е много студено. Всяка една помощ е добре дошла."

Иибююкюджу определи организацията в Газиантеп като добра, но изтъкна, че в Кахраманмараш и Хатай, както и в околностите им, положението е много критично.

• Доц. Илкер Чолту: Няма човек в района на земетресението, който да не е загубил близък

Създава се паника, има и много дезинформация, допълни тя и разказа, че много хора са получили съобщение, че предстои друг голям трус, а впоследствие се оказало, че е лъжа, разпространена от младеж.

"Масово напускат Газиантеп. Много хора още след първия трус тръгнаха, заминаха възможно по-далече оттук."

Температурите са под нулата. Много хора нощуват в палаткови лагери, други спят директно под звездите в мразовитите февруарски нощи.

За огромен брой хора няма никаква информация, отбеляза тя.

Друг град – Нурдагъ, е напълно сринат със земята.

"Хората казаха, че все още до тях не достига помощ. Казват, че това е най-тежкият катакрлизъм в страната за последните 100 години", каза още Чолакова. По думите ѝ местните жители вярват, че държавата е зад тях, но е въпрос на време да им помогнат.

Няма ток, няма вода. Хотелите не приемат гости, защото сградите са високи и има притеснения от нови трусовете. В ниските им части обаче са приютени хора, допълни картината журналистът.