В Адъяман се оплакват от закъсняла помощ на спасителите

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Севда Дюкянджи с Рамазан Дилбашъ

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

• Спасителите продължават да откриват оцелели под развалините след трусовете в Турция и Сирия

Но не толкова щастливци се оказаха хилядите други хора след разрухата на града. Адъяман и селата там са планинска област и придвижването на спасителните екипи в първия ден беше трудно.  

"Нищо не остана от Адъяман", каза за БНР Рамазан Дилбашъ, екскурзовод от града. 

"Трудно е да се каже, че съм в Адъяман. Много ми се искаше да кажа, че се намирам там. Но около мен сега е един чужд, непознат град с опустошени сгради и плачещи хора. Сградите, които не са разрушени, не се обитават, защото има опасност да се срутят. 

Господ стовари целия си гняв върху нас. Природата се стовари с цялата си немилост тук. Днес е четвърти ден и за съжаление половината от затиснатите хора още са под руините. Първите два дни не се направи достатъчно. В града ни дойдоха много малко спасителни екипи, а и пътищата бяха затрупани от сняг. Трудно беше придвижването до града. Може би държавните власти трябваше да призоват за по-навременна помощ и спасители в тези планински части, засегнати от това бедствие. Тогава нямаше да има толкова жертви и съкрушителни гледки. Много хора починаха и от коварния студ в района".

• Броят на жертвите от земетресенията в Турция и Сирия продължава да расте, има заплаха за живота и на оцелелите

Как си обяснявате липсата на достатъчно екипи в Адъяман?

"Земетресението в един и същ час удари всички области. Може би поради това, спасителните екипи за нас закъсняха. Първият ден в Адъяман почти нямаше спасителни групи. Предполагам, че те се опитваха да спасяват в Кахраманмараш, Урфа, Диярбакър, Малатия, Хатай, които също бяха в епицентъра на труса. Екипите може би се пренасочваха към тях. Вторият ден пристигнаха, а сега вече е много късно".  

Каква е равносметката на неговото семейство - гняв и безсилие има в думите на Раазан:

"Аз загубих чичо си в тази трагедия. Дъщеря му на 17 години и съпругата му също починаха. Само малкият син от това 4-членно семейство беше изваден жив изпод развалините на дома им. Загубихме ги, отиде си и 17-годишното им момиче. Вчера ги закарахме на гробищата, там гъмжи от хора. На цялото това страдание мобилни групи искат да се прави аутопсия на мъртвите. То се знае как и от какво са починали. Нямам думи!".  

Чувам сирени, какво се случва? 

"Продължават спасителните работи. Търсят се хора под руините. В центъра на Адъяман всяка сграда е 7-8 етажна. Във всеки блок живеят поне по 20 семейства. Тази сутрин от съседната ни сграда стигнаха до четирима човека".  

Как така дали са живи? Не, разбира се… Безжизнени бяха телата им. А и от четири дни насам повече от затиснатите хора биха умрели от студ. И ние от четири дни не се прибираме и спим навън".