Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Политически и бюрократични спънки пречат на Германия да развие икономическия си потенциал във военна година след руското нашествие в Украйна

Гунтрам Волф: За Европа американската закрила не е достатъчна

Снимка: БГНЕС

Дългоочакваната руска офанзива в Източна Украйна вече е в ход, обявиха вчера от Киев. Край Бахмут наемниците на „Путиновия шеф“ Евгени Пригожин са напреднали през последните три дни с 3 километра и вече застрашават главния път, по който се снабдяват бранителите на града, твърдят от британското военно министерство. Руснаците напредват и край Вугледар, макар и с огромни загуби.

Украинците също понасят тежки загуби. От месеци вече войските им са подложени на жесток натиск. И войниците на фронта, и политиците в Киев говорят за тревожен недостиг на снаряди и за морално остаряла съветска бойна техника. Западните съюзници на Киев имат несравнимо по-голям промишлен капацитет от Русия, но явно не го използват в пълна степен, за да помогнат на съюзника си.

Европа ще задмине решително руските разходи за войната само като повиши с малко дела от БВП, който отделя за отбрана. Сред нещата, които й пречат да го стори досега, са политически и бюрократични спънки в най-голямата европейска икономика – Германия.

По-малко от месец след като зае поста, новият германски министър на отбраната Борис Писториус има шанс да обърне тази тенденция, смята Гунтрам Волф, директор на Германския съвет за международни отношения.

Инициативата на Писториус за надграждане на европейската отбранителна индустрия не е случайна. За Европа не е достатъчно да разчита на американската закрила, изтъкна Волф в предаването „Събота 150“.

Д-р Волф, в коментар за „Ню Йорк Таймс“ казвате, че Германия е пропиляла цяла година, без да превъоръжи собствената си армия, камо ли украинската. Кои са причините за това видимо бездействие?

Що се отнася до засилването на германските въоръжени сили, правителството в Берлин наистина пропиля до голяма степен цяла година. През тази година не бе постигнат забележим напредък в поръчването на боеприпаси и оръжейни системи. Много неща се изприказваха, но липсваше фокус върху задачи като подобряване на снабдяването на Бундесвера, премахване на бюрократичните пречки и предоставяне на ясна перспектива на отбранителната индустрия за оръжията, които ще бъдат закупени от държавата, така че индустрията да може да увеличи производствения си капацитет. Захващаме се с това едва сега, въпреки огромната несигурност, която произтича от руската агресия. Годината бе пропиляна най-вече по политически, бюрократични и процедурни причини.

Що се отнася до въоръжаването на Украйна, Германия, разбира се, е третият по значение доставчик на оръжие за Киев след Съединените щати и Великобритания. Доставките от Берлин са наистина значителни и важни за Украйна. По въпроси като този за танковете обаче германското правителство се колебаеше твърде дълго и едва преди две седмици склони да достави „Леопард“. Не знаем на какво се дължаха тези колебания на германския канцлер. Предполагам, на желанието му да действа в този случай в тандем със Съединените щати, поради опасения от възможни последици за сигурността на Германия.

Да, но в крайна сметка Германия е член на НАТО, както и Съединените щати. Има го и член 5-ти от Североатлантическия пакт и канцлерът би трябвало много добре да го знае …

Да, вярно е, всички натовски страни са защитени с член 5-ти. Но реалността е, че дори при такава гаранция не е същото, ако не действаш заедно с основния ти партньор, Съединените щати. Така си осигуряваш допълнителен слой защита. Дори ако рискът от, да речем, хибридна атака нарасне само с 1 процент, това пак не е малко, ако носиш политическата отговорност като канцлер.

Съгласен съм, че целият процес отне твърде много време. Германският канцлер не биваше да протака, а още отрано да даде на американския президент да разбере, че е нужно да действат заедно. Двамата можеха да вземат решението (за танковете) още миналата година. Още по-лошото е това, че не беше предприета необходимата подготовка. Едно е да протакаш решението си, съвсем друго е да не се подготвиш за случай, че ти се наложи да го вземеш. Можеха да кажат на германската военна индустрия да поне подготви стоте танка “Леопард 1”, които съхранява, за случай че се наложи да бъдат използвани. Разходите за ремонта им нямаше да са чак толкова големи (за възможностите на Германия) - доколкото разбирам, говорим за по-малко от 1 милиард евро. Тези пари щяха да бъдат добре похарчени в подготовка за възможни решения в посока (засилване на Киев).

„Леопард 2 А6”

И тези пари нямаше да са само от германската хазна - видяхме тази седмица, че Нидерландия и Дания поеха част от разходите за въпросните сто танка. Берлин най-сетне започна да доставя не чисто отбранително оръжие, а и нападателно – такова, каквото ще позволи на Киев да изтласка руснаците от земите си. Можем ли да твърдим, че решението за танковете „Леопард“ отразява промяна във визията на германското правителство за войната, за това как трябва да се води тя и до какво да доведе? Т.е., че приоритетът вече не е само да се държи конфликтът под контрол, а се измества към отвоюване на временно окупираните територии? 

Германия достави на Украйна много повече от противовъздушни системи – например гаубици. Така че когато говорим за доставките от Берлин за Киев, не бих откроил така рязък преход от отбранителни от нападателни оръжия. Решението за изпращане на (50 бойни машини на пехотата) „Мардер“ – които могат да бъдат използвани и за отбрана, и за нападение – също бе взето по-рано. Но изпращането на „Леопард“, разбира се, е допълнителна стъпка, защото става дума за доста по-мощно оръжие.

Не съм сигурен, че става дума за голяма промяна (в отношението на федералното правителство към войната). Промяната е по-скоро постепенна. Войната се затегна и усложни, залозите и от двете страни нарастват. В този ред на мисли, изпращането на по-тежко въоръжение (за Киев) е логична стъпка. Но не мисля, че е налице фундаментално преосмисляне (на войната). Според мен винаги е било ясно, че Русия трябва да бъде изтласкана. Не мисля, че се води дискусия, нито пък е постигнато съгласие върху някакви конкретни географски координати, на които бойните действия да бъдат спрени. Засега това е въпрос, който се оставя на Украйна да реши. Такова решение би било твърде противоречиво“.

Борис Писториус, новият министър на отбраната, издаде пред „Зюддойче Цайтунг“ големите си амбиции: увеличение на военния фонд от 100 милиарда евро, който бе обявен от канцлера Шолц миналата година, а също така и на 50-милиардния годишен бюджет на Бундесвера. Мислите ли, че ще получи достатъчно подкрепа от колегите си във федералното правителство и в Бундестага? 

В Бундестага имаше доста широко съгласие, че предишният министър на отбраната (социалдемократката Кристине Ламбрехт) не се справя със задачите си. Така че, да, мисля че Писториус има възможност да направи доста повече от предшественичката си – както поради обективната необходимост, така и поради политическата подкрепа, която има като току-що назначен на този пост. Засега политическият импулс е на негова страна.

Министърът на отбраната на Германия Борис Писториус (на преден план)

Писториус изказа идеята и за надграждане на европейската отбранителна индустрия. Мислите ли, че Германия ще намери достатъчно привърженици на тази идея в Европа? 

Изграждането на т.нар. отбранителен, наред с фискалния, стълб е изначална мечта на Европейския съюз като основа за интеграцията на държавите на континента. За това мечтаем, но реалността от последната година показва обратното. Путиновата война, вместо да ни накара да задълбочим сътрудничеството си в отбраната, направи точно обратното – всички европейци, и особено източноевропейците и Германия, се обърнаха за подкрепа към Съединените щати.

Предвид непосредствената опасност от войната в Украйна тази стъпка бе необходима, понеже европейците няма как да засилят армиите си от днес за утре. Много хубаво е, че сега Писториус се фокусира върху изграждане на европейски структури, защото за Европа в крайна сметка просто няма да е достатъчно да разчита за отбраната си единствено на Съединените щати. Международното положенние е такова, че САЩ могат да бъдат ангажирани в други части на света и, по-конкретно, в Азия. В политическо отношение също – сега сме в благоприятна ситуация, защото Джо Байдън е президент, който е държи здраво на трансатлантическите връзки. Но това може да се промени. Затова е важно да се пристъпи по-решително към изграждане на европейски отбранителни структури, въпреки инстинкта да се подслоним под ядрения „чадър“ на американците.

Ще следим с тревога президентските избори догодина, предполагам. Ако приемем, че заплахата от Путин най-накрая е осъзната напълно от германските, българските и другите европейски политици, колко време ще отнеме на германската и като цяло на европейската оръжейна индустрия да бъдат мобилизирани напълно и да изпреварят руската военна машина? 

Русия, макар да е огромна по територии и с многолюдно население, е малка страна в икономическо отношение. Разбирам, че в България е малко трудно да се изрече подобно нещо. Но руският брутен вътрешен продукт е горе-долу колкото италианския. А икономиката на Германия е много по-голяма, също така и икономиките на Франция и на Великобритания. От тази гледна точка, проблемът не е финансов. Ако Европа увеличи разходите си за отбрана дори със съвсем малка част от брутния си вътрешен продукт, тя с лекота ще надмине 90-те милиарда долара, които Русия сега харчи (за войната и армията си).

Основният проблем на Европа е в липсата на интеграция на отбранителните системи и силната зависимост от американската система. Така че, да, трябва да увеличим разходите във всяка страна от ЕС и това увеличение няма да е чак толкова голямо спрямо БВП. Но това, което наистина трябва да направим, е да интегрираме системите си“.


По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Фонд "Земеделие": 71 млн. лв. преходна национална помощ за тютюнопроизводителите

Близо 71 милиона лева е сумата, която тази година ще получат тютюнопроизводителите като преходна национална помощ. Това реши Управителният съвет на Фонд "Земеделие". Съгласно европейските правила право на такова подпомагане имат земеделски стопани, които са отглеждали тютюн през която и да е година от референтния период 2016 - 2018 г. За да получат..

публикувано на 10.03.25 в 22:08
Марк Рюте

Марк Рюте се срещна с тричленното колективно президентство на Босна и Херцеговина

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте предупреди днес в Сараево, че нарушаването на Дейтънското мирно споразумение за Босна и Херцеговина, застрашаването на конституционния ред в страната и подкопаването на институциите ѝ са неприемливи. Рюте се срещна с тричленното колективно президентство (председателство) на Босна и ги призова да поеме..

публикувано на 10.03.25 в 22:00

Телата на двама възрастни мъже са открити в петричкото село Камена

Телата на двама възрастни мъже са открити  в петричкото село Камена, съобщиха от Полицията в Благоевград.  Сигнал  за починал в двора на дома си 64-годишен  мъж е подаден от съседи около 17:00 часа. Пристигналите на място служители на полицията са установили самоличността на мъжа, но проверили и къщата. В една от стаите е открито тялото на..

публикувано на 10.03.25 в 21:48

Как "Информационно обслужване" не успя да преизчисли резултатите от вота навреме

Държавната фирма "Информационно обслужване" не успя да преизчисли резултатите от последните парламентарни избори навреме и да предаде днес на ЦИК данните, тъй като самата фирма подаде сигнал до Софийска градска прокуратура, където са предадени и материалите от преизчисляването. Това стана ясно от извънредното заседание на ЦИК тази вечер. Комисията даде..

публикувано на 10.03.25 в 21:26
Момент от вчерашните протести в Букурещ - 9 март 2025 г.

Протест пред Конституционния съд на Румъния, който утре гледа жалбата на Джорджеску

Пред Конституционния съд на Румъния тази вечер се събраха привърженици на недопуснатия до вота кандидат за президент Калин Джорджеску, съобщава телевизия Диджи 24, цитирана от БТА. Главната прокуратура на Румъния повдигна обвинения за 6 престъпления на Калин Джорджеску Крайнодесният Калин Джорджеску подаде документите си за президентските..

публикувано на 10.03.25 в 21:13

Онтарио: Налагаме допълнително мито от 25% върху износа на електроенергия за САЩ

Канадската провинция Онтарио обяви, че ще облага с допълнителна ставка от 25 на сто износа на електроенергия за американските щати Ню Йорк, Мичиган и Минесота, предаде Ройтерс. Мярката е в знак на протест срещу тарифите, наложени от президента на САЩ Доналд Тръмп върху вноса на стоки от Канада, заяви днес Дъг Форд, премиер на провинцията. Тръмп..

публикувано на 10.03.25 в 20:55

Контейнеровозът, сблъскал се с американски танкер край британските брегове, е превозвал натриев цианид

Товарният кораб "Солонг" (Solong), който днес се сблъска   с плаващия под американски флаг петролен танкер "Стена Имакюлейт" (MV Stena Immaculate) в Северно море, в близост до източното крайбрежие на Великобритания, е превозвал 15 контейнера с натриев цианид, сочат данни на агенцията за морска информация "Лойдс лист интелиджънс" (Lloyd's List..

публикувано на 10.03.25 в 20:43