Броени дни след началото на войната в Украйна миналата година британският професор по международно право в лондонския Университетски колеж Филип Сандс лансира в статия във "Файненшъл таймс" идеята за създаване на специален трибунал за военната агресия, за да бъде осъден руския президент Владимир Путин. Такъв трибунал е нужен, защото съществуващият Международен наказателен съд в Хага, макар и да може да търси отговорност на Путин за други видове престъпления, няма юрисдикция да го преследва за акт на агресия. Казусът е юридически изключително сложен, още повече, че дори Съединените щати и Русия не са се присъединили към Международния наказателен съд. И така, на хартия Владимир Путин, неговите най-близки сподвижници и генерали могат да бъдат изправени пред съд. Но доколко това е реалистично? С този въпрос нашият кореспондент в Лондон Веселин Паунов се обърна към Ариф Ейбрахам, специалист по международно право от екипа на проф. Сандс.
"Когато говорим за съдебно преследване на високопоставени лидери, става дума за четири основни престъпления: военни престъпления, престъпления срещу човечеството, геноцид и военна агресия. Международният наказателен съд, както и местни съдилища, имат юрисдикция за първите три вида престъпления, но нямат юрисдикция за престъпления срещу мира. Така че ако Съветът за сигурност на ООН сезира Международния наказателен съд, Русия ще се възползва от правото си на вето. Съдилищата на отделните държави като цяло нямат право да се занимават с дела за престъпления срещу мира, извършени от политически лидери като държавни глави, правителствени ръководители и външни министри, заради проблема с техния имунитет.
Така че Путин и близкият му кръг, както и президентът на Беларус Александър Лукашенко, който също се свързва с престъпления срещу мира, не могат да бъдат изправени пред който и да било международен съд или трибунал. Затова е и тази кампания, предвождана и започната в голяма степен от проф. Филип Сандс след публикуваната от него статия във "Файненшъл таймс". Става дума за идеята за създаване на специален трибунал, който да съди висшето ръководство на Русия и Беларус за предполагаеми престъпления срещу мира, защото няма друг международен съд или орган, който да има правомощията за това. А причината за тази кампания е, че трябва да се търси отговорност за страданията в резултат на агресията срещу Украйна."
"Всъщност, вероятно е по-лесно да бъдат повдигнати обвинения за престъпленията срещу мира от гледна точка на събирането на доказателствен материал, отколкото за останалите международни престъпления, защото това са престъпления на лидери на най-високо политическо равнище. И, разбира се, защото те вече са определени за акт на агресия от Общото събрание на ООН и други международни институции, в това число нахлуване, окупиране, бомбардировки, изпращане на наемници в Украйна и де факто и де юре анексиране на територии. Нека да допълня, че причината, поради която е много трудно да бъдат съдени много политически лидери за военни престъпления и геноцид е, защото е нужен огромен доказателствен материал.
На практика трябва да успеете да свържете висшите военни и политическите лидери с престъпленията, които са извършени от войските на терен. По същество въпросът е следният: Ако някой убие друг на бойното поле, дали това е било наредено от някого от по-висшия ешелон или е било просто инициатива на войника? Ето защо в англо-саксонското право има така наречените "доказателства за връзка": множество свързващи елементи между отделните военни престъпления, които доказват, че те са координирани и направлявани. Това, разбира се, изисква много голямо разследване и дела с много доказателствен материал и много свидетели", изтъква Ариф Ейбрахам.
Очевидно създаването на такъв трибунал се сблъсква с доста пречки. Добре известно е, че дори страни като Съединените щати не са много склонни на това...
"Разбира се, има политически съображения, когато става дума за учредяване на нов трибунал. Предполагам, че някои държави – без да ги посочвам, защото позициите се сменят доста често в зависимост от това дали подкрепят такъв трибунал или не – са загрижени за това, откъде ще произтича юрисдикцията на трибунала, как ще бъде учреден той – с многостранен договор или с договор между Общото събрание на ООН и Украйна, за да бъде създаден международен трибунал при отсъствието на одобрение на Съвета за сигурност на ООН. Дали това ще бъде договореност между Украйна и ЕС или между Украйна и Съвета на Европа. Има най-различни модели на учредяване.
Предполагам, че някои държави са загрижени заради възможността, учредяването на такъв трибунал да създаде опасен прецедент. Какво ще стане, ако други страни започнат да правят трибунали, може би дори фалшиви, за да съдят лидери на други държави? Разбира се, има проблем с легитимността, с това кой създава трибунала и как. Ще бъде ли справедлив процесът, какви доказателствени процедури ще има в съответствие с международните норми за човешките права. Колкото по-международен е трибуналът, колкото повече страни са ангажирани с него, толкова по-трудно ще бъде някой да каже, че това е съд по западен тертип и е създаден едва ли не по политически причини за да съди само руските лидери."
"Очевидно, ние се застъпваме за трибунал, който е справедлив и безпристрастен. Обяснимо е, че има известно колебание в някои кръгове, но мисля, че всички тези опасения могат да бъдат изяснени с диспут за трибунала по общоприетите международни принципи и поне аз не знам да има сериозен политик или учен, който отхвърля идеята, че международният закон забранява и осъжда акта на агресия. Въпросът е как да се приложи и, разбира се, при липсата на правомощия от страна на Международния наказателен съд, трябва да се мисли за друг механизъм, който да запълни вакуума в международното право", коментира Ейбрахам за предаването "Събота 150".
Ние говорим за войната в Украйна от военна, политическа, икономическа, финансова и каква ли не друга гледна точна, но много рядко от правен ъгъл, освен изтъкването, че тя е незаконна. Като юрист, г-н Ейбрахам, какво смятате за случилото се?
"Разбира се, този въоръжен конфликт има по-дълга история преди сухопътната и морска инвазия на 24 февруари миналата година. Този конфликт вече беше разпален с нелегалното окупиране и анексиране на Крим през 2014 година и последвалото незаконно анексиране на Донбас, за да се стигне до февруари с широкомащабното нахлуване, с извършването на международни престъпления. За съжаление, ние живеем в свят, в който има въоръжени конфликти, но като юрист моята загриженост идва от факта, че страни в конфликта извършват престъпления по време на военни действия и, разбира се, това е неприемливо от гледна точка на международните закони, защото няма никакво оправдание за извършването на международни престъпления.
За съжаление, във войната в Украйна се извършват десетки хиляди престъпления. Последната информация, с която разполагам, е, че украинската прокуратура води 66 000 дела за възможни международни престъпления. За мен е напълно шокиращо в 21 век да ставаме свидетели на такива престъпления в такъв размер, при положение, че разполагаме с толкова много правни инструменти, съдилища и трибунали и правоприлагащи механизми за предотвратяване на тези престъпления.
Десетки хиляди цивилни са убити. Знаем, че 16 милиона и половина са без дом, половината от тези хора са бежанци. Има много загинали и от двете страни. Това е погубен човешки живот. И, разбира се, ние все още дори не можем да започнем да изчисляваме загубите за гражданската инфраструктура, културните ценности и пропуснатите икономически възможности за Украйна заради тази война."
Какво смятате, че е най-доброто решение на този конфликт. Категорична победа на една от страните на бойното поле, сериозни мирни преговори или като юрист можете да посочите някаква друга формула?
"Винаги е трудно за хора в моята позиция като международен юрист да предрека изход от конфликт или да правя догадки за нещо, което е извън моята експертиза. Не съм нито политически, нито военен експерт, но съм работил по въпроси за намиране на решения на конфликти. Разбира се, в някакъв момент трябва да бъде намерено някакво мирно решение. Очевидно е нужен обвързващ ангажимент за прекратяване на огъня. Не на всяка цена, разбира се, защото трябва да сме сигурни, че примирието ще се спазва и че ще избегнем цивилните жертви, по какъвто и да е начин.
Така че основният приоритет е да се спре продължаващото изтребление, което е ужасяващо. Искаме да видим прилагането на международните закони – на законите за човешките права, наказателното право и хуманитарните закони – незабавно от всички страни в конфликта, и разглеждане на обвиненията, отправяни срещу руски официални лица и органи, включително въоръжените сили, за нанесените вреди на украинските граждани. Това изисква дълги преговори. Те могат да започнат утре, стига да има желание и начин. И, разбира се, трябва да се мисли в дългосрочен план - как да се договори такова решение, което да запази абсолютния суверенитет и териториална цялост на Украйна. Това ще изисква тежки преговори", подчертава Ариф Ейбрахам.
"Често виждаме, че мирни споразумения се сключват, когато условията са подходящи. Трябва благоприятна среда и сериозен натиск върху всички страни, за да седнат на масата за преговори. Разбира се, това споразумение ще трябва да отчита какво правим в светлината на извършените зверства. Кой ще бъде съден и как. Какво ще направим за защита на малцинствата, засегнати в Украйна в резултат на тази война. Трябва да видим кой ще прилага условията по договора. Как ще гарантираме, че няма да се стигне до подновяване на конфликта. Това очевидно са големи въпроси, които изискват експертиза и умения от много различни хора. Ще ми се да вярвам, че можем да го постигнем.
В момента условията за това може би не са най-подходящите, защото конфликтът е все още в горещата си фаза. Не трябва да забравяме, че това е конфликт в резултат на агресия и Украйна има право да се отбранява, и го прави доста успешно. Колкото по-успешно украинците защитават територията си, толкова по-добра изходна позиция ще си осигурят в едни бъдещи преговори."
Министър-председателят на Великобритания Киър Стармър и френският президент Еманюел Макрон изразиха безпокойството си относно въздействието на митата, наложени от президента на САЩ Доналд Тръмп, върху икономиката и сигурността, предаде Ройтерс, позовавайки се на изявление на канцеларията на британският премиер. Двамата проведоха телефонен разговор..
Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху се очаква да посети Белия дом в понеделник, за да обсъди новите, по-високи американски мита с президента Доналд Тръмп. Това предаде Ройтерс, като се позова на трима представители на израелските власти и един източник от Белия дом. Ако посещението на Нетаняху стане факт това ще е първото такова на..
С историческа възстановка във великотърновското село Велчево беше отдадена почит на героите, обявили преди 190 години Търновско-Силистренското въстание, останало известно в историята като Велчовата завера. Възстановката на Велчовата завера е част от проявите в почит към героичното дело на Велчо Атанасов-Джамджията и неговите съратници от..
Хиляди граждани на град Кочани в Република Северна Македония днес минаха по централните улици на града, в памет на загиналите при пожара в дискотеката "Пулс" на 16-ти март тази година, предаде БГНЕС. Участниците в марша носеха потрети на загиналите младежи. Повечето от тях са на възраст между 14 и 24 години. В началото на колоната имаше..
Украинското външно министерство отхвърли руските твърдения за предполагаеми военни цели, по които е била изстреляна ракетата, поразила снощи Кривой Рог и ги нарече "лъжи". "Целта на Русия беше планиран терор срещу мирното население. С тази варварска атака срещу цивилни и деца Москва показва пълно презрение към международните мирни усилия под..
Десет седмици след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като президент на САЩ, в събота в Берлин също се проведе демонстрация срещу нападките върху демокрацията в САЩ. Демонстрацията е на американски граждани, живеещи в Германия. Протестът срещу Тръмп и Илън Мъск се провежда срещу американското посолство в центъра на Берлин и е организиран..
За 25-и път студентите и преподавателите по японски език във Великотърновския университет, показаха елементи от древната и съвременната японска култура. Посетителите на Празника на японската култура във ВТУ чуха песни от Страната на изгряващото слънце, видяха традиционен танц с ветрила, запознаха се с еротичното изкуство на връзването шибари...
Недостигът на медицински сестри у нас засяга цялата здравна система. Липсват около 30 000 медицински сестри . Това заяви пред БНР доц. Камелия..
"Очаква се новозеландско, дълбоко замразено агнешко, което вече е влязло в България. Вече е в пещерата на Али Баба, започват да го разфасоват ...
Съдебната система се променя през политиката. Политиката обаче не може да оправи съдебната система, тъй като съдебната система не може да дисциплинира..