Проф. Наджи Гьорюр: Земетресенията са неизбежни, но с планиране могат да се създадат устойчиви за живеене места

Усилват се рисковете за допустимо мощно земетресение по Северноанадолския разлом в региона Мармара, към който спада мегаполисът Истанбул. Това прогнозира известният турски геолог проф. доктор Наджи Гьорюр. През уикенда той беше още по-категоричен в предупрежденията, като алармира, че опасността в Истанбул е нараснала до 80%. Според него Истанбул е заплашван от трус с мощност, по-голяма от 7 по скалата на Рихтер. 

В специално интервю за БНР той изрично подчерта, че не е сеизмолог, а геолог. И даде препоръки на българските власти за противоземетръсните мерки. 

"Двете земетресения в Мараш със сила 7.7 и 7.6 станаха на Източноанадолския разлом и геометрично свързания с него разлом на Мъртво море, или както го наричаме още - разлома под Антакия. Първият трус се случи на разлома на Мъртво море и предизвика раздвижване на тектоничните плочи, което доведе до второто голямо земетресение. Тези два големи труса в порядъка само на 9 часа доведоха до огромни щети в региона. Трусовете бяха разположени върху "разломи на приплъзване", плочите се трият, движейки се една покрай друга, две - ляво ориентирани плочи, и това неизбежно доведе до изтласкване на Анатолийската плоча към юг. Земните пластове се придвижиха на юг".  

Това изместване нормално ли е и до какви последствия може да доведе това движение? 

Нормално Анатолийската плоча се измества с около 5-6 милиметра, най-много с 1 сантиметър на година. Всяка година има движение, което със сигурност е по-малко от сантиметър. При сегашните земетресения движението на плочите създава натиск върху разломните зони по границите им и те се приплъзнаха с около три метра. Това все още не е научно доказано, но е така. Говорим за огромно движение. При приплъзването на юг на Анатолийската плоча предполагам, че това доведе до огромен тектоничен стрес на разломите под Адана и Хатай. Трансферира се значителна тектонична тежест и към тези плочи. В такъв случай ние, геолозите, с основание се притесняваме, че тези движения могат до доведат до нови трусове. Да, има такава вероятност! 

Спомням си в детските ми имаше един нашумял научно-фантастичен филм "7.8 по скалата на Рихтер". Гледах с ужасен поглед и не вярвах, че това днес може да се стовари наистина върху хората. Трябва ли да свикваме с тези бедствия? На какво се дължи тази огромна разрушителна мощ? 

Първото земетресение със сила 7.7 е второто по големина, регистрирано в Турция. Най-голямото земетресение стана в Ерзинджан през 1939 година. Тогава земетресението беше с магнитуд 7.9, а според някои учени силата е достигнала до 8.1-8.2. Да, земетресението беше много мощно. А това, че двата труса бяха непосредствено един след друг, доведе до по-разрушителни последствия. 

Проф. Наджи Гьорюр разясни, че неговите предизвестията и апели за предстоящите трусове не целят да плашат хората, а да се задействат институциите и механизмите да бъдат готови. 

"Ние преди три години бяхме предупредили за евентуално мощно земетресение в Мараш, дори посочихме приблизително силата и епицентъра. Турските специалисти, в сътрудничество с чуждите колеги от 1999 година, насам предупреждаваме за евентуална опасност от трус около Мраморно море. Истанбул се намира под голям риск от земетресение. От 23 години говорим за това, но не се предприемат мерки, които да съответстват на нашите предупреждения. Да, работи се в тази насока, но за тези 22-23 години Истанбул вече трябваше да се е превърнал в град, устойчив на трусове". 

• Щетите от земетресението в Турция се оценяват на над 20 млрд. долара

• Извадиха живи двама братя в Турция близо 200 часа след земетресението

Може да се каже, че София е близо до Истанбул, под страната ни също има сериозни разломи. Какво трябва да се направи в България?  

Препоръките, които давам, са универсални и могат да бъдат приложени и в България. Първо, трябва да се определят населените места, под които минават разломните линии. След това трябва да се направи микрорайониране с анализи на инфраструктурата, геологията, геофизиката, сеизмологията и геодезията. Трябва да се направи оценка на дължина, ширина и дълбочина на разломите, както и на пораженията, които могат да нанесат. Трябва да се изследва евентуалната мощност и опасност от повторения. Учените наричаме този процес "Анализ на опасността". Така вече ще имате яснота какви са опасностите за вашия град или населено място. Въз основа на тези проучвания представители на местната власт, в лицето на кметове, областни управители, трябва да изработят стратегия в отговор на въпроса "Какви са рисковете за населението и града, ако настъпи такова бедствие?". Това се нарича "Анализ на риска". Този доклад трябва да съдържа информация за предполагаем брой жертви, поражения върху сгради и инфраструктура, места с опасност от пожари. Също така трябва да има информация за квартали, които биха били най-засегнати. Важно е да се знае и до каква степен ще се повлияе околната среда, икономиката и жилищния фонд. Така вече знаем каква е опасността, доколко ще сме засегнати. Тогава спретваме ръкави и започваме работа по намаляване на слабите места още преди земетресението. Стъпка по стъпка трябва да се отстраняват всички проблемни точки по вече изготвения анализ. 

Как при липса на градоустройствен план, при стар жилищен фонд и може би недостатъчно строг контрол на ново строителство това би било възможно в България? 

Това не е работа за един ден. Ако българският народ иска да остане по тези земи за вечни времена, той не може да спре земетресенията, но не може и да я изостави. Но с времето може да обособите места, устойчиви на тези природни бедствия. В една страна с население като в България за 15-20 години всички населени места с добро планиране могат да се трансформират в сигурни места за живеене. Това не става за няколко дни, това не е сценарий от филм на ужасите. Това е напълно осъществимо чрез добра държавна стратегия под ръководството на едно министерство в краткосрочен план от 5 години.