Кутия на доброто 5.3: Никога не изоставяй другар на бойното поле

Към колегите си човек обикновено се обръща за дребни услуги – да му помогнат да пренесе нещо, да му услужат с някакъв инструмент или да му помогнат, ако нещо се е объркало в компютъра. По-рядко молят за пари назаем или да се включат в набиране на средства за лечение, за участие на дете или начинаещ творец или учен в международен конкурс и т.н. Писмото на полицая от специализирано звено в Галилея Алон Леви, адресирано към неговите колеги от цялата страна, обаче, гласяло: “Приятели, умирам. Работя в организацията от 20 години. Всички сме като едно семейство и се обръщам към вас с молитва: спасете ме! Имам нужда от трансплантация на бъбрек. Не знам кой може да ми помогне. За две години и двата ми бъбрека отказват“.

Обикновено такава молба хората отправят към своите близки и роднини. Понякога родители или братя и сестри даряват органи. Има и организации, които доставят бъбреци за трансплантация срещу голяма сума. Продават ги силно нуждаещи се от средства хора. В такива случаи колегите даряват на просителя заплащането, например, за един работен ден. Нещата тук били други. Няколко негови приятели направили тестове, за да проверят дали самите те могат да станат донори на бъбреци, но всички били неподходящи. От болницата съобщили, че изписват полицая като безнадежден.

В деня на заминаването завеждащият отделението го повикал в кабинета си. Съобщил, че е намерен донор. Какво било учудването на полицая, когато в кабинета влязъл вече пенсиониран офицер от същия отряд! Не били близки. Казал, че разбрал за молбата му и също решил да си направи тест. Неговият бъбрек бил подходящ. Операцията минала успешно. Когато полицаят вече бил пред изписване, в болничната стая влязъл офицерът. На благодарностите отговорил, че са ги учили никога да не изоставят другар на бойното поле, затова направил възможното да го спаси.