Гроздан Стоевски: Нашето желание и способност да вършим добро е отражение на Божия образ в човека

„А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще постави овците от дясната Си страна, а козите - от лявата. Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна; дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира;  защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте;  гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.  Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме?  Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме?  Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме? А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили. Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели; защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте;  странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте.  Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме?  Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили. И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците - в живот вечен.“

Румяна Иванова:  Г-н Стоевски, много хора помагат и вършат добри дела без да изповядват християнска вяра. Добрите дела не са белег на вярата в Иисус Христос. Вероятно Бог е поставил доброто във всяка човешка душа? 

Гроздан Стоевски: Права сте, според Свещеното писание, когато Бог създава човека, Той го създава по свой образ и подобие. Нашето желание и способност да вършим добро е белег, отражение, отпечатък на Божия образ в човека. Свети апостол Павел писал на християните в Рим, че Божият закон е написан на сърцата ни, а съвестта ни свидетелства за това. Когато участваме в добротворство, Божият образ в нас става видим.

Румяна Иванова:  Има християни, които помагат, но се въздържат да споделят добрата вест за Иисус Христос, възкръсналият Божий Син и Месия. Те считат, че делата им са достатъчна проповед. Така ли е? 

Гроздан Стоевски: Да търсим баланс. Истината никога не е в крайностите, а в добрия баланс. Свети Франциск от Асизи казал: "Проповядвай Евангелието на всяко място и ако е необходимо използвай думи." Тази мисъл е цитирана и от майка Тереза. Свети апостол Петър също ни насърчава да бъдем готови винаги да отговорим на всеки, който ни попита за нашата надежда. Така да живеем, да вършим добро, че хората да ни питат за нашата вяра. Но само добрите дела не са достатъчни за християнското ни свидетелство. Трябва да можем и с думи да я споделим. 

Румяна Иванова: Бог няма други ръце освен нашите, няма други устни освен нашите.  В Светото писание четем, че вяра без дела е мъртва. В забързаното ежедневие е лесно да решим, че участието в неделното богослужение е достатъчна жертва и принос към Бога, да приемем, че с това сме изпълнили християския си дълг. Но всъщност Бог очаква средствата, които ще спестим по време на поста да бъдат милостиня. А милостинята не е само финансова, това е време на общение, разговори, духовна и морална подкрепа. Г-н Стоевски, как това може да се осъществи на практика? 

Гроздан Стоевски: Думата милостиня в известен смисъл е архаична и има нюанс на снизхождение, а думата милосърдие предполага дела на любов и загриженост. Нашите дела на милосърдие трябва да бъдат задвижвани, не от снизхождение, а от любов и загриженост. Днес, когато честваме 150 години от гибелта на Левски, да си спомним един от заветите му:"Дела трябват, а не думи." Посещението и участието в богослужението не е достатъчно за нашето християнско свидетелство. То трябва да бъде утвърдено от добрите ни дела. Затова и Свети апостол Яков е писал: "Покажи ми вярата си без твоите дела и аз ще ти покажа вярата си от моите дела." 

Румяна Иванова: Няма централизирана организация на християните в България в помощ за Украйна или за жертвите от земетесенията. Но хората реагират по съвест, всеки както е решил, защото църквата сме ние, всеки от нас. Вероятно не трябва винаги да чакаме инициативата за милостиня да дойде отвън. Достатъчно е да се вслушаме в гласа на съвестта си, Бог ни говори чрез нея, нали?  

Гроздан Стоевски: Сам Господ Иисус Христос е казал когато даваме милостиня, лявата ръка да не знае какво дава лявата. Трябва да има скромност, да не си правим реклама, но от друга страна църквата ни е обучила да бъдем продължители на Христовата мисия. В началото на земното си служение, Спасителят цитирал пророк Исаия: "Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените". (Евангелие от Лука, глава 4, стих 18) В Евангелието от Йоан са записани думите на Иисус Христос:"Както Отец изпрати мен, така аз изпращам вас". Ние сме изпратени да продължим делото на Христос, включително и социалната Му мисия. Затова хората реагират с милосърдни дела. Работата на църквата е да ни насочи по вертикала, във взаимоотношението ни с Бога. Когато нашият вертикал е правилен, тогава се изправя и хоризонтала. Желанието да помагаме идва като естествена проява на Божията любов, която сме приели. Човек не може да дарява любов, ако първо не е приел любов от Бога. Виждаме колко голям е дифицита на любов, взаимно уважение, уважение на достойнството на другия човек. Зловещите битови случаи в обществото ни са червени лампички, която ни показва, че имаме дефицит на вяра, на Божията любов към другия човек. Мисията на цървата е да насочва хората към Бога и любовта Му. Тогава нашата благотворителност няма да е стихийна, само когато има стихийно бедствие. Тя ще бъде постоянна. Около нас винаги има хора в нужда, болни, затворници.  Нашата духовна отговорност пред Бога, като църковни хора е да бъдем продължители на мисията на Христос.

Румяна Иванова: Както Христос е изцелявал и нахранил многохилядно множество, така и ние според възможностите си да съдействаме на хората в нужда, да им помагаме. Това може да стане само, ако пием от живата вода на Божията любов, когато общуваме с Бога и с други християни. Тогава душите ни ще се напълнят с тази жива вода на любовта и ще станат извор на жива вода за другите, за тези които се нуждаят от една добра дума. Дори ако нямаме средства, да сме милостиви с усмивка и любезен поздрав. Една малка любезност може да съживи душата на човек в нужда. Някои казват „църквата нищо не прави“. Ако си забелязал нуждата от помощ някъде, значи ти си отговорен да реагираш, ти си църквата.

Много Ви благодаря за този разговор! Спасителят се идентифицира с най-бедните, с отхвърлените и затворниците.  Тези, които не са показали милост към бедните, болните и затворниците, са пренебрегнали човешкия си дълг и така хвърлили презрение към техия Творец, самия Господ.  Към немилостивите Той не е милостив. С този текст за Страшният съд, Бог ни представя единствените две възможности за бъдещето ни във вечността – блаженство или проклятие, вечен живот или вечно страдание. Докато сме живи има шанс да направим добрия избор и да поемем пътя на спасението, да бъдем овци, а не кози.  

Да се помолим: „Отче наш. Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.“

Нека днес почетем паметта на Апостола на свободата, Йеродякон Игнатий, Васил Левски!

Желая ви благодатна седмица!