Украйна устоява вече година, Западът увеличава помощта, Русия замрази ядрен договор - акцентите от седмицата по света

"Ще победим всички заплахи, обстрели, бомби, ракети, дронове-камикадзе, затъмнение, студ. Ние сме по-силни от всички тези неща. Това бе година на издръжливост, година на състрадание, година на храброст, на болка, надежда и постоянство. Година на единство и непобедимост. 

С тези думи на президента Володимир Зеленски вчера украинците отбелязаха една година от началото на войната за независимост на Украйна. 

Русия напира в Украйна, но се натъкна на неуспехи

И през изминалата седмица руската армия продължи да щурмува без отдих по обширната фронтова линия в Донбас с огромни жертви, ако се вярва на британското военно министерство. Две елитни бригади са били разбити при поредния опит да овладеят Вугледар, писаха от ведомството в понеделник. Руснаците са били съвсем близко до успеха край Кремина, но пробивът им е бил "запушен" навреме, каза в сряда луганският областен управител.  

Като че ли обаче руснаците започват да враждуват все повече помежду си, отколкото с украинците.

Евгений Пригожин, призналият се за началник на наемниците от „Вагнер“, започна ежедневно да помества аудиозаписи с все по-гневни обвинения по адрес на военното командване, че не му предоставя необходимите боеприпаси и огнева поддръжка, в резултат на което дава стотици жертви в боевете около Бахмут. 

"Началникът на генералния щаб и министърът на отбраната раздават наляво и надясно заповеди не само да не се предоставят боеприпаси на ЧВК "Вагнер", ами даже и да не я подкрепят с въздушен транспорт. … Налице е пряка съпротива и опит да се унищожи ЧВК "Вагнер", докато бойците се бият за Бахмут. Това може да се приравни на измяна на Родината!" 

Подкрепа от Запада за Украйна

Ежегодната Мюнхенска конференция по сигурността се проведе в края на миналата седмица без руски представители. Във видеообръщение украинският президент Володимир Зеленски призова лидерите на съюзническите държави да ускорят доставките за оръжие за отпор срещу руската офанзива. Премиерът на Великобритания, канцлерът на Германия и президентът на Франция го подкрепиха.

"Трябва да удвоим усилията си, за да провалим Путиновия империализъм", каза от своя страна Урсула фон дер Лайен. Към председателя на Европейската комисия своя призив добави и върховният представител за външната политика и сигурността:  

"Най-належащият въпрос днес е на украинската армия да бъде осигурено постоянно снабдяване със 155-мм снаряди. Руската артилерия изстрелва по 50 000 снаряда на ден и Украйна трябва да разполага със същия капацитет. Имат оръдията, но нямат муниции. Това е най-спешният проблем. Ако се провалим тук е застрашен изходът от войната", каза първият европейски дипломат Жозеп Борел в понеделник преди срещата на външните министри.

Министрите обсъдиха естонския план за осигуряване на 1 милион снаряда за украинската артилерия, чрез обща мащабна поръчка за европейската отбранителна индустрия. бюрокрацията означава, че реализацията на това предложение ще се забави със седмици. Борел изтъкна необходимостта Украйна да получи помощ още сега.

Къде е България

В четвъртък служебният министър на отбраната Димитър Стоянов потвърди, че е получил писмо от Борел с призив към страната ни да осигури оръжие и боеприпаси за Киев. Стоянов даде да се разбере, че София няма да предостави нито снаряди, нито зенитно-ракетни комплекси, ако не получи възможност да ги замени с други. 

"Ние изпълнихме решението на НС. Няма как да подкопая устоите на българската армия. Ние имаме нормативна уредба, която казва ясно с каква техника трябва да разполагаме, няма да падаме под минимума. Няма как да бъдат нарушени тези документи нито от моя страна, нито от военното командване.

Президентът Румен Радев наблегна на необходимостта от дипломатическо решение: 

"Подкрепяме Украйна в борбата ѝ за суверенитет, независимост и териториална цялост, споделяме нашето притеснение от продължаващия конфликт и сме на мнение, че трябва да бъдат положени всички дипломатически усилия, така че на войната да се сложи край възможно най-скоро, за да можем да избегнем риска не само за нашия регион, а и в световен мащаб", каза президентът в понеделник, когато прие в София черногорския си колега Мило Джуканович.

В сряда Радев бе във Варшава, където лидерите на девет държави от източния фланг на НАТО се срещнаха с президента на САЩ Джо Байдън.

В общата си декларация те осъдиха руската агресия и анонсираха засилване на отбранителните позиции на алианса през следващите месеци. Но в изявленията преди и непосредствено след срещата си пролича, че в т.нар. Букурещка девятка няма единство в подхода към конфликта на прага.

Като един от "ястребите" се показа румънският президент Клаус Йоханис.

"За да сме сигурни, че тази брутална война срещу Украйна е последната, която Русия ще води, ние трябва да бъдем решителни във възпирането на всяка следваща агресия и в изтласкването на сегашната."

Българският президент не бе единственият, който призоваваше за "рационален баланс между военни, икономически и дипломатически инструменти".

В Будапеща унгарският министър на външните работи Петер Сиярто призова за незабавно спиране на огъня в Украйна. Сиярто посочи речите, изречени в предходните дни от лидерите на Русия и САЩ, като доказателство, че опасността от разширяване на войната нараства.

Във Варшава Джо Байдън заяви, че няма да допусне руска победа в Украйна, а в Москва Владимир Путин обяви, че спира участието си в последния договор за ограничаване на ядрените арсенали на двете страни.

Годишното послание на Путин

Във вторник, 21 февруари, точно година след като призна за независими отцепническите републики в Източна Украйна, Владимир Путин излезе с годишното си послание до двете камари на руския парламент – Съвета на Федерацията. Руският президент даде да се разбере, че не желае да се откаже нито от Донбас, нито от анексираните южни украински земи, които нарича Новорусия, като огласи планове за възстановяване и доизграждане на пътища, пристанищата на Азовско море и стотици културни учреждения. Повтори познатите тези, че днешна Украйна е антируски проект, посят още през ХІХ в. от Австро-Унгария, че Украйна не е нищо друго, а "исторически територии" на Русия, че днешното управление на страната начело с президента си от еврейски произход представлява "неонацистки режим" и че именно то, заедно със западните си съюзници, е отговорно за хилядите човешки жертви от изтеклата година. 

"Те започнаха войната, а ние използвахме и използваме сила, за да я прекратим."

Путин каза още, че ще направи всичко, така че да се върне "дългоочаквания мир и безопасността на хората да бъде осигурена".

Докато говореше, войските му бомбардираха хора, събрали се на автобусна спирка в Херсон. Шестима души загинаха, а 12 бяха ранени. 

Путин не спести и обвинения към Запада: че е помогнал на Украйна да атакува с дронове бази на руската стратегическа авиация (през декември) и че открито се стреми да нанесе стратегическо поражение на Москва 

"В тази връзка съм принуден да заявя, че Русия преустановява участието си в Договора за стратегическите нападателни оръжия. Повтарям, не излиза от договора! Не! А именно преустановява участието си."

Руското външно министерство побърза да уточни, че макар и да спира по-нататъшни американски инспекции по ядрените си обекти, Москва ще продължи да се придържа към количествените ограничения за ядрените бойни глави.

След това Путин излезе по държавната телевизия, за да обяви, че армията ще развърне през тази година новата междуконтинентална балистична ракета "Сармат", способна да носи до 10 ядрени бойни глави на разстояние от 18 000 km. Осве това „ще продължим серийното производство на хиперзвуковите комплекси с въздушно базиране "Кинжал" и ще започнем масови доставки на хиперзвуковите ракети с морско базиране "Циркон". 

Говорителят на Путин, Песков, остави вратичка за Запада: инспекциите на ядрените обекти ще бъдат възобновени, „когато видим желание да се зачетат нашите съображения“. Допълнително условие е включването в бъдещите ограничения и на ядрените арсенали на Франция и Великобритания. 

Отговорът на Запада – още помощ за Киев, нови санкции за Москва

Западът и, по-специално, Вашингтон, не бе разколебан от руското размахване на ракети или поне не го показа. Вчера Пентагонът огласи нови оръжейни доставки за Киев за още 2 милиарда долара. Министерствата на финансите и търговията и Държавния департамент на САЩ оповестиха нови санкции, насочени не само срещу руски компании от отбранителния и ITсектора, а и срещу играчи от трети страни в Европа, Азия и Близкия изток, които помагат на Русия да заобиколи санкционния режим и да финансира армията си. Наред със затягането на експортния контрол беше разпоредено увеличаване на митата за руски метали, минерали и химически продукти за милиарди долари.  

Европа също прие дългоочаквания десети пакет от санкции срещу Руската федерация – на 24 февруари само два часа преди полунощ и изтичането на срока, обещан от Брюксел. Гръмко прокламираните мерки се оказаха насочени срещу руски пропагандисти и доставчици на дронове, както и срещу вноса на каучук и износа на стоки с възможна военна употреба. Санкциите съдържаха толкова много изключения и отлагания, че Полша, най-твърдият привърженик на Киев в ЕС, до последно отказваше да ги подкрепи като напълно неефективни. 

Байдън посети Киев, държа реч във Варшава

Някои предпочитат да се срещат с Путин лично, както китайският висш дипломат Ван И направи тази седмица. Други като Шолц и Макрон предпочитат телефонната дипломация. Трети като Джо Байдън си говорят с Кремъл чрез изявления по митинги и брифинги. 

В началото на тази седмица, точно навръх годишнината от руската агресия, американският лидер се озова изненадващо в Киев. 

"Напомняте ни, че свободата е безценна. Струва си да се бориш за нея толкова дълго, колкото е необходимо. Ето колко дълго ще сме до Вас, господин президент - толкова, колкото е необходимо", каза Байдън на Зеленски.

На обвиненията на Путин, че Западът е виновник за войната, Байдън отговори от Варшава:

"Съединените щати и европейските страни не искат да контролират или унищожат Русия. Западът не е планирал да напада Русия, както Путин каза днес. Тази война никога не е била необходимост. Тя е трагедия. Президентът Путин избра тази война и продължението ѝ всеки следващ ден е по негов избор. Ако Русия спре да атакува територията на Украйна, войната приключва. Ако Украйна спре да се защитава, Украйна приключва. Заради това ѝ даваме възможност да се защитава".

А на формалния отказ на Москва да изпълнява Договора за стратегическите нападателни оръжия президентът на Съединените щати откликна пред камерата на Ей Би Си:  

"Това е голяма грешка и не е много отговорно. Но не виждам в това замисъл на Путин да използва ядрено оръжие. Смятам, че е грешка, но съм уверен, че ще можем да се справим."

Китай – визита на топ дипломат в Москва  мирен план за Украйна

Председателят на комисията по външни работи на Централния комитет на Китайската комунистическа партия – накратко най-висшият китайски дипломат – Ван Ипрекара близо три дни в Москва тази седмица. И пристигна в руската столица от Мюнхен, където получи предупреждение от американския държавен секретар Антъни Блинкън: ако Пекин дръзне да достави оръжие и боеприпаси на руската армия, ще има (неуточнени публично) последици. Китайският дипломат проведе срещи с Патрушев, Лавров и други руски официални лица, а пред Путин заяви, че Китай желае заякчаване на политическите връзки и „прагматичното сътрудничество“ с Русия. 

"Независимо от промените в международната обстановка, Китай и Русия твърдо и уверено се движат към създаването на многополюсен свят", каза Ван И.

Китай, наред с Индия и Иран, изпъкна между общо 32 държави, чиито представители се въздържаха четвъртък при осъждането на руската агресия в Украйна. В навечерието на първата годишнина огромното мнозинство от 141 страни отхвърли руските териториални претенции и поиска от Руската федерация да изтегли „незабавно, напълно и безусловно“ всичките си войски оттатък международно признатите граници на Украйна. Сред противниците на резолюцията, наред с Русия, се наредиха още 6 държави – Беларус, Сирия, Северна Корея, Мали, Еритрея и Никарагуа.

Генералният секретар на ООН Антонио Гутереш обобщи гледната точка на останалия свят: 

"Годишнината от руското нападение над Украйна изпъква като мрачен отпечатък за украинския народ и за международната общност. Това нашествие е оскърбление за общата ни съвест. То е погазване на хартата на Обединените нации и международното право."

Вчера, след поредицата от срещи на Ван И с Блинкън, Кулеба, Лавров и Путин, министерството на външните работи на Китай публикува 12-точков мирен план. В документа се съдържа недвусмислено предупреждение не само срещу употребата, а и срещу заплахата от употреба на ядрено оръжие. Призовава се за възобновяване на директните преговори между воюващите и постепенна деескалация.  

Михайло Подоляк, съветникът на Зеленски, определи тези предложения като недостатъчни.

"Всеки мирен план, който предвижда нова делимитационна линия и продължаване на окупацията на украинска земя, не цели мир, а замразяване на войната, поражение на Украйна и следващия етап на геноцида", упражняван от Русия, написа Подоляк.

В китайския план липсват важни елементи, като извеждането на руските войски от Украйна, отбеляза от своя страна говорител на германското правителство.

Блинкън в Анкара и Атина

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън посети в края на миналата и началото на тази седмица Анкара и Атина, за да съдейства за изглаждане на турско-гръцкото съперничество в Егейско море и преодоляване на турските възражения срещу приемането на Швеция и Финландия в НАТО. 

"Финландия и Швеция вече направиха конкретни стъпки за изпълняване на поетите ангажименти в тристранния меморандум с Турция от миналата година. Приветстваме тези стъпки и ги смятам за много значими."

В отговор турският първи дипломат Мевлют Чавушоглу изтъкна, че преди годишната среща на върха на НАТО през юли Швеция трябва да положи още усилия по отношение на Кюрдската работническа партия и гюленистите. 

Блинкън обеща, че САЩ ще помагат на Турция, колкото е необходимо, за да се съвземе от земетресението от 6 февруари, което опустоши югоизточната част на страната.  

Загиналите от труса в Турция и Сирия станаха над 50 000

Броят на жертвите от земетресението в Турция и Сирия надхвърли 50 000 – близо 6 000 в Сирия и повече от 44 000 в Турция, според последната равносметка от вчера. Над 1 милион и 500 хиляди остават без дом.

По-малко от три месеца до изборите, президентът Ердоган обеща да възстанови срутените жилища само за 1 година. И властите дадоха ход на възстановяването, но нуждите са грамадни. Трусът срути или повреди сериозно повече от 160 хиляди сгради с над половин милион апартамента. Само на първо време, за построяването на 200 000 апартамента и 70 000 къщи ще са нужни 15 милиарда долара. 

Продължават и мощните вторични трусове, които не просто пречат на възстановяването. Трусът с магнитуд 6,4 в понеделник вечерта край Антакия причини 6 жертви и над 200 ранени.

Целия обзор може да чуете от звуковия файл.