Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Основната цел на Путин ще се измести върху продължаващата подкрепа на западния свят за Украйна"

Нериус Малюкевичус: В Прибалтика мислим за Украйна като предизвикателство за нашата собствена сигурност

"Да намалим възможността военният авантюризъм на Путин да се прояви и в друга държава", призовава преподавателят по политически науки във Вилнюс

Американски военноморски сили по време на учение в Естония. Май 2022 г.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Полша, Литва, Латвия, Естония и Финландия са държавите в ЕС, които са готови на най-решителни стъпки в подкрепата за Украйна в борбата й срещу руската военна агресия.  

Комуникационните експерти в цяла Европа, но най-вече в страните с голям брой рускоговорящо население или обща история с Русия, се изправят пред силата на руската пропагандна машина още преди началото на войната.  

Как работи тази машина в страните от Прибалтика – Литва, Латвия и Естония, които първи се отделят от Съветския съюз и без колебание тръгват по пътя към Европейския съюз и НАТО?  

Темата коментира за предаването "Събота 150" на БНР Нериус Малюкевичус, преподавател по политически науки във Вилнюс. Според него руската пропаганда се променя през годините, но с началото на пълномащабната война срещу Украйна дори и проруски настроените групи правят крачка назад в подкрепата си за Москва.  

"Кремъл успя да потопи руснаците в политически сън. Нищо не може да събуди едно общество, което не иска да знае истината. А ако я узнае - не я допуска до себе си", написа руският журналист Константин Егерт, който живее и работи в литовската столица Вилнюс. В публикацията си за "Дойче веле", препечатана и в български медии, журналистът с тъга коментира как руската интелигенция, сред която е бил и самият той, е изградила собствения си свят върху илюзията, че все пак ще запази малко от свободата си и ще има опозиция, дори понякога ще има опозиционни на режима в Москва политици. Сега, повече от година от бруталната руска война срещу Украйна, според Егерт, руското общество се опитва да игнорира случващото се на фронта. "Русия днес е държава, в която гражданите, в политическия смисъл на думата, са малцинство", коментира руският журналист в публикацията си, озаглавена "Русия умря. Няма такава държава, нито такъв народ".  

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Ще успее ли пропагандната машина на Кремъл да потопи в политически сън и част от западните общества и да изтрие онези изконни европейски ценности, върху които се градят те? 

"През първата година от руската инвазия в Украйна военните действия бяха в основата на посланията на Путин. Тъй като тази война продължава, основната цел на Путин ще се измести върху продължаващата подкрепа на западния свят за Украйна. В този аспект инструментът на пропагандата става все по-важен за него. Той ще се опита да раздели европейските държави.  

Някои държави – ще дам примера с Орбанова Унгария, се опитват да се позиционират в "лагера на мира". Именно това е желаното развитие от Кремъл – да има примирие, което да позволи на силите му да се прегрупират и с нова мощ да тръгнат към пълномащабна инвазия. Всички тези държави, които се представят като гълъби на мира, личностите – като Илон Мъск, който написа в Туитър, че няма да допусне трета световна война, или Тръмп, който в политическата си кампания заяви, че войната срещу Украйна може да бъде прекратена и да бъде постигнат мир за 24 часа, просто искат да разколебаят Европа. Те се опитват да осуетят възможността западните държави да бъдат мобилизирани и още по-силно да подкрепят Украйна, която се защитава.  

Това е целта и за постигането й могат да се използват всякакви методи. Например, да се организира шествие в подкрепа на мира в Германия или чрез различни проксита да се разпространяват послания в подкрепа на мира. Също така ще продължат посланията, в които Украйна се представя като нацистка държава и ще се търси подкрепа в различни организации в Европа да застанат зад Путин. Пропагандата сама по себе си е изкуство и когато веднъж е поставена целта, а целта на Путин е да подкопае волята на Европа да подкрепя Украйна, всичко може да бъде използвано за постигането й." 

Посланията са простички, но убедителни, макар и в същината си напълно неверни. Годишнините от исторически събития са перфектната основа за прокарването на пропагандните тези, както и слабостите на противника. Опиянена от десетилетия мир след Втората световна война, Стара Европа дълги години отказваше да чуе предупрежденията на Полша и Прибалтийските държави, че Русия ще нападне – просто е въпрос на време.  

"Не е времето да излезем напред и да обявим "бяхме прави, вие сгрешихте". Сега трябва да адаптираме общите си стратегии, да подсилим военните си бюджети и да направим всичко по силите си, за да намалим възможността военният авантюризъм на Путин да се прояви и в друга държава. Също така трябва да отслабим Москва, докато води война срещу Украйна. В бъдеще, като имате предвид, че сме на границата не само с Русия, но и с Беларус на Лукашенко, някак се възприемаме като птицата, чиято песен се променя, когато предусеща опасност. Надяваме се, че Европа вече слуша нашата скръбна песен, след като стана ясно, че Путин не уважава никакви държавни граници и никакви правила.  

Сега имаме политически съсед, който "отхапва" части от чужда територия. Ако не му попречим сега и не отслабим способностите му, следващите няма да бъдем само ние в Прибалтийските държави. Знаем за апетита на Путин към Молдова, не е изключено да посегне и към Румъния. Това е общо предизвикателство и е много тъжно, че все още има държави, които имат някакъв сантимент към Русия. Може би това е славянски сантимент заради общата историяИма други, които си казват, че това си е проблем на Украйна и тях не ги засяга. Нещо такова се опитва да направи Орбан. Истината е, че това е наш, общ проблем. Разделението на Европа е в основата на стратегията на Путин, за когото би било много по-лесно да нападне отделна политическа единица, да я деморализира и след това да присъедини територията й към Русия."  

Снимка: архив

Със сигурност обаче руската война срещу Украйна променя Европа и макар и ръководители на по-слаби икономически държави спрямо Германия и Франция например, се оказаха истинските лидери в подкрепата за Украйна. Мнозина анализатори виждат полския президент Анджей Дуда като новия силен европейски лидер, с много по-голямо уважение и внимание се чуват и думите на литовския държавен глава Гитанас Науседа. Измести ли се сърцето на Обединена Европа? 

"Бих размишлявал по малко по-различен начин, защото има различни видове сила – икономическа и военна. Дори за Европа най-голямата военна сила са Съединените щати, защото те не просто осигуряват подкрепа на Украйна да се защитава, но имат бази и на европейска територия, и специално на източния фланг на НАТО.  

Има и друг вид сила – например икономическата, където погледът пада върху Германия. Проблемът е, че Путин успя да корумпира Германия с големите общи енергийни проекти и сега тя трябва да премине през много сериозна трансформация. От наша местна гледна точка бих казал, че ние се оформяме като морална сила, защото на базата на опита си показахме, че това не е само украинска битка. В Прибалтийските страни сме го преживели, много добре помним съветската окупация. Ето затова привличаме и останалите държави към тезата, че това е наше общо европейско предизвикателство."  

Страхът да не се повтори миналото ли е водещ в Прибалтийските страни, когато оказват подкрепа на Украйна?  

"Дори ако погледнете към военните престъпления на Русия в Ирпин и Буча, това е същият подход, какъвто използваха съветските сили след края на Втората световна война, когато партизанското движение "Горски братя" са се съпротивлявали срещу съветската окупация. Те са избивани и след това телата им са излагани на показ в малки населени места в Литва, за да накарат местното население да се страхува. Историите от съветската окупация изведнъж оживяха пред очите на литовското общество, когато видяхме какво правят руските сили в Украйна.  

Именно това е причината огромното мнозинство от литовците не просто да подкрепя морално Украйна, но и активно й помагат. Съвсем наскоро имаше инициатива да се закупят радари, с които да се помогне на украинците да откриват дроновете, с които Русия атакува. В Литва успяхме да съберем 14 милиона евро само за няколко седмици. Населението на страната ни е малко над два и половина милиона души. В Прибалтика мислим за Украйна като предизвикателство за нашата собствена сигурност. Това е и наша собствена битка, която водим на базата на собствения си опит." 


По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Европейските лидери ще обсъдят финансовата подкрепа за Украйна

Ситуацията в Украйна, подкрепата за нея и европейската сигурност и отбрана ще бъдат във фокуса на вниманието на европейските лидери, които се събират днес в Брюксел. На заседанието ще присъства украинският президент Володимир Зеленски.  Фокусът ще бъде поставен върху финансовата подкрепа за Украйна, като се очаква лидерите да дадат политическо одобрение..

публикувано на 23.10.25 в 03:58

Пускат ретро автобус за празника на Сливен

В навечерието и навръх празника на Сливен – Димитровден, жителите и гостите на града ще могат да се повозят на ретро автобус от модела „Икарус“. Инициативата е на Сдружение „Исторически градски превози“ с подкрепата на Община Сливен. Освен носталгично преживяване, инициативата има и благотворителна цел. Идеята е да се предложи едно..

публикувано на 23.10.25 в 03:29
Американският президент Доналд Тръмп разговаря с медиите след обявяването на новите санкции срещу Русия

САЩ наложиха нови санкции върху Русия

Съединените щати обявиха нови санкции срещу Русия и нейните две най-големи петролни компании "Роснефт" и "Лукойл". Целта на мерките е да бъда оказан натиск върху Москва, така че да се съгласи на преговори за мирно споразумение в Украйна.  "Почувствах, че вече е време. Чакахме дълго. Мислех, че ще се разберем преди Близкия изток. По време на война е..

обновено на 23.10.25 в 03:09
Николас Йоанидис

В Кипър ще има 2 нови центъра за нелегални мигранти

Два нови центъра за незаконни мигранти предстои да бъдат открити в Кипър. Председателството на страната на Съвета на ЕС от 1 януари догодина се ангажира с въвеждането на новия европейски регламент за връщане на граждани на трети страни. До края на годината ще бъде завършен центърът за незаконни мигранти, очакващи депортиране от Кипър, след..

публикувано на 23.10.25 в 02:28

Въвеждането на еврото беше тема на информационна среща в Нова Загора

Информационна среща във връзка с въвеждането на единната европейска валута в България се проведе в Нова Загора. Пред общинската администрация и кметовете на населени места бяха разяснени правилата, мерките и сроковете, свързани с прехода на страната към еврото. Това е поредната среща по темата организирана от Комисията за защита на..

публикувано на 23.10.25 в 01:32

До 16 000 евро помощи за засегнати от пожарите в Испания фермери и животновъди

Правителството в Испания ще изплати между 1500 и 16 000 евро директна помощ на фермери и животновъди, чиито стопанства са пострадали от горските пожари през лятото. Министърът на земеделието, рибарството и храните Луис Планас обяви, че средствата ще бъдат изплатени „без предварително заявление“ до края на годината. Очаква се безвъзмездната помощ..

публикувано на 23.10.25 в 01:16

След зачестили инциденти Асеновград забрани тротинетките в пешеходната зона

Община Асеновград забрани официално тротинетките в пешеходната зона. Мярката е заради зачестили инциденти и е регламентирана от промените в наредбата за безопасността на движението. Тя предвижда и забрана водачите тротинетки да возят други лица, да карат без ръце, като и да  използват мобилен телефон, по време на движение. Кои са по-значимите промени в..

публикувано на 23.10.25 в 01:02