Увеличава се интересът към българистиката в чужбина

Българският език и култура, българските истории и традиции са важна част при формирането на колективното възприятие за съвременна България. Науката, която изучава българския народ – неговия език, история, етнография, митология и култура, се нарича "Българистика". С помощта българистиката и специалистите българисти, които изследват, съхраняват и разпространяват българския дух, страната ни намира място в развитието на европейската и световна цивилизация. С кратко обяснение какво е "Българистика" и защо е необходимо да бъде създадена Национална програма за нейното развитие и утвърждаване започна конференцията, открита от доц. Елка Трайкова - национален координатор на програмата:

"Българистиката не се ограничава само до изучаване на българския език, а на българска литература, история, култура в чуждестранните университети. За съжаление, през последните три десетилетия значително намаля интересът към тези специалности в големите университети в чужбина, значително беше намален броят на лекторатите, в които се изучава български език, литература, култура и история, както и броят на студентите. Постепенно си отиде и едно много вдъхновено и отдадено на българистичната кауза поколение". 

Според доц. Трайкова причините за намаления интерес към българистиката през последните 30 години са както геополитически, така и вътрешнодържавни. От една страна интересът към по-малките езици е намалял заради по-слабия им престиж, от друга - държавните институции са се оттеглили от проблемите на българистиката в чужбина, от трета - липсва толерантност спрямо тези изследователи, които са се занимавали с проблематиката. 

"Целта на програмата е да подпомогне възвръщането на позициите на българистиката в чужбина. Да се подпомогнат държавните институции, в които виждаме един засилен интерес към проблематиката на българистиката в чужбина, както всички колеги, които се занимават с тази проблематика в чуждите университети. Да се увеличи броят на студентите, които искат да изучават български език, наука, култура, история, традиции и така да се създава по-широка мрежа от приятели на България навсякъде по света. Нашата цел е да създадем стратегия", обясни доц. Елка Трайкова.

Проф. Анна-Мария Тотоманова представи концепцията за развитие на стратегията, като подчерта, че в програмата са включени всички важни българистични средища в България, а идеята е чрез обединяване на усилията да се насърчи развитието на българистиката в чужбина. 

"За да имаме добра българистика в чужбина, трябва да имаме добра българистика и в България", смята Тотоманова.

През последните тридесет години са регистрирани единични и некоординирани дейности, свързани с проблемите на българистиката. Организиран е Трети българистичен конгрес, два колоквиума по старобългаристика, като се готви и трети. Проф. Тотоманова изтъкна и усилията на Шуменския университет да поддържа Преславката книжовна школа като международно събитие. 

На конференцията председателят на Съвета за чуждестранна българистика към Българската академия на науките Александър Костов представи какво е състоянието на българистиката и българистичните центрове в чужбина въз основа на предварителните данни, събрани до момента. 

Една от основните цели е създаването на нови, съвместни докторантски и магистърски програми, които ще бъдат съобразени с конкретните изисквания на българистите в чужбина. 

Като част от образователните програми ще бъдат разработени и дигитализирани учебни помагала. Заедно със стандартите за обучение на български език като чужд тези помагала ще бъдат качени в специален портал, който ще може да се ползва от всички центрове в и извън страната. Също така ще бъдат организирани научни форуми, тематични и специализирани семинари, посещения на исторически и културни обекти в България за чуждестранни българисти, утвърдени или млади учени. 

Целия репортаж чуйте в звуковия файл.