Сегашната идея среща както поддръжници, така и противници.
Размерът на здравната вноска трябва да бъде увеличен, заради най-голямата в Европа диспропорция между публичните разходи за здравеопазване и това, което плащаме от джоба си, казва д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш здравен министър.
"Ние сме първенци в това да наказваме болния човек, когато боледува, да заплаща кой за каквото се сети да изисква пари от него. Над 45% от общите разходи за здравеопазване са от джоба на болния човек! Този процент в Европа е около 15, а в много западноевропейски страни – около 8-10%. Ако увеличим здравноосигурителната вноска, това не е, за да консумира здравната система повече пари, а за да освободим джоба на пациента от тези високи разходи", категорична е Виткова.

На обратното мнение е икономистът от Института за пазарна икономика Петя Георгиева. Според нея най-големият проблем с увеличаването на здравната вноска е, че от последното ѝ вдигане преди 14 години почти нищо не се е променило в качеството на здравните услуги, които получаваме.
"Средствата в здравеопазването се увеличават всяка година. Начините, по които се финансират самите подсектори, остават същите, механизмите не са се променили, качеството на услугите също не е на много високо ниво, по което съдим от най-различни източници. България продължава да отбелязва много ниска продължителност на живота, а това е най-общият индикатор за качеството на здравеопазването", подчертава Георгиева.

Новите технологии и по-високата специализация на лекарите предпоставят вдигане на разходите за здравеопазване и те ще растат. Но у нас преди да се мисли за увеличаване на разходи, трябва да се помисли за тяхната ефективност, смята д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването и бивш здравен министър. Той е категоричен, че тази ефективност е много ниска.
"За последните 10 години публичните разходи за здравеопазване са нараснали от 3,6 милиарда лева на над 7 милиарда лева, два пъти са се увеличили, обаче медико-статистическите показатели – предотвратима смъртност, смъртност от лечими заболявания, обща смъртност, продължителност на живота, те не са се подобрили, почти не са мръднали за тези десет години! Самото увеличение на разходите не гарантира по-добро здравно обслужване и по-добра медицинска помощ."
При обсъждане на промяна в размера на здравната вноска трябва да се има предвид и колко хора у нас плащат такава, уточнява Кацаров.
"Всъщност, здравна вноска в България реално от своите доходи плаща около 1/3 от населението, малко над 2 милиона души. Всички останали не плащат здравна вноска. До 6,5 милиона хората са или неосигурени, или се осигуряват за сметка на държавния бюджет. Ако се увеличи здравната вноска, това засяга тези 2 милиона души, които издържат с работата си цялата страна."

Идеята за демонополизация на Здравната каса, която периодично се поставя за обсъждане, има смисъл единствено за увеличаване на контрола върху дейността на лечебните заведения, отбелязва д-р Мими Виткова.
"Това могат да направят повечето играчи в здравната система – застрахователи, осигурители. Има страни, в които върви обратната тенденция – на окрупняване. Без държавен контрол каквито и частни играчи да се въведат, те не биха довели до подобряване на организацията на здравната система. Държавата е абдикирала напълно от контрола на здравната система."
Повече на брой здравни осигурители е най-доброто решение за повишаване на ефективността на разходите за здраве според д-р Кацаров. По думите му, ако се създаде конкуренция между няколко фонда, това "във всички случаи ще повиши ефективността на разходите", но той не вижда нагласи за това нито сред политиците, нито сред населението.
Липсата на възможност хората да избират при кого да се осигуряват здравно сама по себе си не е проблем, стига единственият осигурител да изпълнява всички свои функции, особено свързаните с контрола върху финансовите средства, обяснява Петя Георгиева.
"Касата в България има такива функции, но няма достатъчно капацитет да ги изпълнява. В крайна сметка пациентът е просто една пионка, която се осигурява по задължение в НЗОК, а Касата разплаща определени дейности. Липсва звено, което да следи какво се случва с тези средства, да натиска изпълнителите на медицински услуги към по-добро качество."

Хората са свикнали с доплащането на здравни услуги, но това не премахва необходимостта процесът да бъде регулиран така, че доплащането да е справедливо разпределено между платците на здравни осигуровки, допълва Стойчо Кацаров. Той дава пример с лекарствата, където са най-големите мащаби на доплащане.
Има лекарства, които се получават абсолютно безплатно и други, за които болният плаща 50%, а в много от случаите и цялата стойност на закупуваните медикаменти, което е крайно несправедливо, защото и едните, и другите са осигурени лица, аргументира се Кацаров. При острите заболявания пък Касата не реимбурсира нищо и всичко си плащаш от джоба, посочва той.
Голяма част от доплащанията за медицинска помощ са регламентирани, а тези, които се случват под масата, не са с чак толкова голям дял, казва още Петя Георгиева и откроява по-сериозен проблем.
"Че за да получиш добра и качествена услуга, българският пациент все още се чувства принуден евентуално да даде пари на ръка на някого."
Изразените по темата мнения чуйте в звуковия файл.
С публикация в социалните мрежи лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов съобщи, че диалогът между работодатели и синдикати е възстановен. Още утре в Министерството на финансите започват срещи, на които ще бъдат изгладени всички детайли. Това е било решено на среща, провела се по-рано днес в централата на ГЕРБ, в която са участвали министърът на финансите..
" Не може да имаме такова политическо съучастие в насилието над жени" . Това мнение изказа пред БНР Преслава Фентъм-Флетчър от коалицията "Заедно срещу насилието" във връзка с реплика на вътрешния министър Даниел Митов по повод едно тройно убийство, което той нарече "битова драма": "Не можем да минимализираме такива случаи...
"В момента в плоскостта Газа и това, което се случва през последните две години, ние се намираме в контекста на обсъждане на финалните щрихи на така наречения "План Тръмп", 20-те точки на Тръмп ". Това заяви пред БНР Мирослав Зафиров , който дълго време е бил дипломат и старши политически съветник в мисията на ООН за Близкия Изток:..
Визията на кмета за Витоша е тя да бъде достъпна и да може да я ползваме всички софиянци и гости на столицата като един страхотен парк, едно невероятно богатство, за което трябва да бъдем много горди, че имаме. Това заяви пред БНР Георги Лилянов от екипа на "Визия за Витоша" – инициативата на столичния кмет Васил Терзиев за превръщането на..
Фондация "Поглед" организира информационна кампания по темата за насилието над жени и други уязвими групи хора (деца, ЛГБТИ хора, роми, мигранти, хора с увреждания). 1 от всеки 5 жени в България е ставала жертва на насилие "Кампанията ни започна още от 1 ноември" . Това коментира пред БНР Калоян Калинин , основател на фондация "Поглед" -..
Тревненци отправят молитви за своя свещеник Неделчо Марков , диагностициран с тежко заболяване. Преди дни тревожната новина бързо обиколи жителите на Трявна, а помощта дава надежда на семейството на свещеника, че ще успее да се справи с финансово непосилното за тях лечение в Турция. Поп Неделчо събира хората в Трявна и за хубаво, и за..
Информация за търг за продажба на бракувани служебни коне на полицията доведе до остри реакции в социалните мрежи, както и до петиция за промяна на отношението към животните, които работят в полза на обществото. От сдружение КАЖИ ("Кампании и активизъм за животните в индустрията), което инициира петицията, настояват за спиране на търга,..