Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Европейският подход е, че трябва да намерим начин да работим с Китай, докато САЩ оказват натиск за пълно разделяне"

Никола Поатие: Няма полза от засилване на натиска срещу Китай. Това би се променило, ако започне да доставя оръжие за Русия

Снимка: Уикипедия

Европейският съюз и Съединените щати са „на една и съща страница“ – това е един от първите коментари след срещата на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен с американския президент Джо Байдън във Вашингтон. Снимките на двамата лидери в близост до камина в Белия дом бързо обиколиха световните медии, но за редица анализатори остана въпроса дали „топлите“ отношения всъщност се потвърждават от недомлъвките в анонсите за резултатите от срещата на върха, а именно – началото на преговори за употреба на европейски суровини, които са от решаващо значение за производството на батерии за електромобили, които могат да ползват данъчни облекчения в Съединените щати. Безспорно отношенията между Брюксел и Вашингтон се сближават заради общия проблем – имперските амбиции на Кремъл, но различията във вижданията от двете страни на Атлантика трудно биха могли да бъдат изгладени с едно лидерско ръкостискане, коментират геополитическите експерти, според които посланията от срещата във Вашингтон са твърде общи. Пример за това е разбирателството за „още повече ограничения срещу поддръжници на руската инвазия в Украйна“, но без да бъде назован Китай. Точно такъв резултат от срещата прогнозира в интервю за „Събота 150“ Никола Поатие – анализатор в икономическия мозъчен тръст „Брюгел“.

Ако в лидерска среща – каквато безспорно беше тази между американския президент Джо Байдън и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, се очаква пробив, той е предварително известен – в световните медии се промъква през „източник, близък до преговорите“ или прогноза на авторитетен анализатор, който има подобен източник. В петък срещу събота през нощта обаче нямаше извънредни новини от срещата в американската столица. Байдън и фон дер Лайен се споразумяха да започнат преговори за употреба на европейски суровини за изработката на батерии за електрически автомобили, след като в края на миналата година Съединените щати приеха Закон за намаляване на инфлацията, с който въвеждат сериозни стимули за покупката именно на подобни превозни средства. В интервю за „Събота 150“ анализаторът от икономическия мозъчен тръст „Брюгел“ Никола Поатие прогнозира именно такъв резултат – позитивно послание, но без сериозни конкретни договорености. Законът изправи на нокти Брюксел, защото от Европейската комисия видяха ясна заплаха редица бизнеси да се изкушат да преместят дейността си в Съединените щати и то с инвестиции в „зелена“ индустрия, където Европа иска да бъде световен лидер, но в същото време – бруталната руска война срещу Украйна не позволява втърдяване на тона към Вашингтон:

Никола Поатие

"Има редица текстове в американския Закон за намаляване на инфлацията, чрез които се създават условия за дискриминация на европейските компании. В частност – предвиден е данъчен кредит за покупка на електромобил в размер на 7500 долара, ако в него се съдържат батерии, части и компоненти, както и суровини, добити от държави, с които Съединените щати имат споразумения за свободна търговия. С Европейския съюз няма такова споразумение, което автоматично означава, че потребителите няма да получават данъчен кредит при покупка на произведен в Европейския съюз електромобил.

Самите условия, записани в закона, са много специфични. Говорим наистина за батерии и компонентите, вградени в тях. Има и други условия, които са много рестриктивни. Американската администрация не може да ги промени толкова лесно. Законът беше договорен в Конгреса, а след това и Сенатът направи компромис. Тъй като американската политическа система е много поляризирана, изглежда почти невъзможно да се стигне до промени в закона. Много малко вероятно е в Конгреса да се постигне договореност за каквото и да е изменение. Ето защо всички инструменти, с които разполага президентската администрация, са в прилагането на закона", коментира Никола Поатие, който обърна внимание и на анонса на Европейската комисия, направен по-рано през седмицата, за облекчени правила за „зелените“ субсидии. Според него компаниите от страните - членки на Европейския съюз ще могат да получават толкова държавни субсидии, колкото биха получили и от Съединените щати, ако решат да пренесат дейността си там заради атрактивния многомилиарден пакет от субсидии за инвестиции в "зелена енергия".

Голяма промяна за Европейския съюз е да позволи „съвпадане на субсидиите“, както го наричат те, или казано по друг начин: всяка страна – членка може да даде същата сума. Това ще помогне на европейските бизнеси да продължат да инвестират в Европа вместо да преместят производството си в Съединените щати. Не ми е много ясно обаче дали ще бъде от полза в по-широк икономически смисъл.

Има някои области на пазара с компонентите, вградени в чистите технологии, които се обхващат от американския Закон за намаляване на инфлацията. Именно за тези стоки е може би по-добре и за Европейския съюз, и за самите Съединени щати, да ги внасят от другаде. Трябва да има диверсификация на доставките от различни държави, които са съюзници на Брюксел и Вашингтон. Ако се стигне до производство на въпросните стоки в Европейския съюз или Съединените щати обаче, това ще ги оскъпи прекалено и не ми се струва разумно именно подобно производство да се субсидира с публични средства.

В същото време обаче условията, при които може да се прилага този механизъм на „съвпадане на субсидиите“, са много по-ограничителни, отколкото се опасявах. Това е проблематично, защото ще позволи на някои страни – членки с по-дълбоки джобове да се справят по-добре от тези с по-ограничени финанси.

….или казано по друг начин, някои страни – членки на Европейския съюз ще успеят да привлекат повече бизнеси или поне да запазят такива заради финансовите си възможности, за разлика от други – които въпреки напредъка си в сектора, могат да останат назад заради по-скромния бюджет. Според Никола Поатие няма спор, че трябва да се работи за по-екологосъобразни технологии и че без партньорство няма как да бъде постигнат резултат. Съревнованието между световните играчи и политическото противопоставяне вътре в самите държави обаче винаги ще остане движеща сила:

"Една от причините за визитата на Фон дер Лайен във Вашингтон е осъзнаването, че не можем да позволим този дискусионен търговски въпрос, неразбирателството по който се корени в американския Конгрес и не е в полето на президентската администрация, да стане причина за развалянето на отношенията между Европа и Америка. Това би означавало да изпратим геополитическото послание към света, че сме разделени. Преди няколко години ситуацията беше различна. Въпреки това не мисля, че позицията на Съединените щати се е променила чак толкова много. Джо Байдън не е много по-голям застъпник на свободната търговия от Доналд Тръмп и не е човек, който непременно вярва в мултинационалната система за търговия. В същото време сега има по-добро разбирателство и по-добър диалог между Европейския съюз и Съединените щати".

И още един въпрос – отношението към Китай. Джо Байдън и Урсула фон дер Лайен се споразумяха „да вземат на прицел поддръжници на руската война срещу Украйна“, но не назоваха поименно Пекин. Разликата в подхода към проблема е осезаема, коментира Никола Поатие и насочи вниманието към политиката на Съединените щати:

"Те са твърде драстични в опита си да ограничат достъпа на Китай да се възползва от новостите в определени индустрии и също така да развива в страната някои високотехнологични отрасли. Законът за намаляване на инфлацията специално цели да замени китайския внос. Целта не е задължително да се подсили американската икономика чрез допълнително развиване на определени индустрии, но също така и да се удари китайската икономика. Вашингтон иска страната повече да не бъде зависима от Китай за вноса на тези определени стоки.

Специалното отношение към Китай от страна на Съединените щати не води началото си от администрацията на Байдън и дори на тази на Тръмп, припомни Поатие, но за разлика от Брюксел – Вашингтон не се бои от търговски войни чрез налагането на мита в противовес с международните правила:

"Европа се бори срещу тези инструменти, защото те често нарушават правилата на международната търговия и дискриминират не само Китай, а в този случай и Европейския съюз, но и други развиващи се страни, които бихме искали да привлечем за съюзници или поне за партньори. Съединените щати искат Европа да прегърне тяхната политика, защото самият Брюксел се опитва да преодолее много проблеми с Китай. Мисля, че Европейският съюз съвсем ясно застана срещу Пекин от началото на войната срещу Украйна, дори и преди това – още при пандемията от Ковид-19 Брюксел започна да действа много по-предпазливо и негативно спрямо Китай. А по време на войната тонът допълнително се втвърди.

В същото време ние в Европа не сме там, където е Америка по отношение на Китай. Не сме готови да предадем правилата на международната търговия, за да се преборим с Китай. Тук разбирането е, че все пак се нуждаем от тази държава и нейната икономика. Тя е огромна. За нас тя е „твърде голяма, за да се лишим от нея“. Ето защо европейският подход е, че трябва да намерим начин да работим с Китай, докато Съединените щати оказват натиск за пълно разделяне.

Китай обаче има втората по големина икономика в света, освен това Пекин все повече залага на наратива, че „западните държави, т.е. Съединените щати, Великобритания и страните от Европейския съюз, опитват да доминират света без да се интересуват от мнението на страните Азия“. Европа не иска да играе по тези правила, затова Брюксел е още по-предпазлив, смята икономистът Никола Поатие:

"Има два проблема, заради които Европейският съюз ще е много предпазлив. Първият е, че е много трудно да се оправдаят такъв тип санкции или търговски мита. Съединените щати налагат подобни мерки с оправданието, че става дума за националната сигурност. Това е незаконно според международните търговски правила, но те казват директно „не ни пука“, макар и да използват малко по-възпитани думи. Просто игнорираха решението на арбитражния съд, според което въведените търговски мита са некоректни. Не мисля, че Европа би предприела подобен ход.

Вторият проблем е свързан с войната срещу Украйна. Въпросът е дали подтикваме Китай да се намеси на страната на Русия? Ще го формулирам по друг начин – до каква степен мерките срещу Пекин провокират отдръпването му от Москва или го провокират към по-голяма подкрепа. Все още в Европа има надежда, че няма да се стигне до втория сценарий заради двусмислените послания, отправяни от Китай. Затова засега не виждам полза от засилването на натиска срещу Пекин. Разбира се, това би се променило драстично, ако Китай започне да доставя оръжие за Русия", коментира Никола Поатие от Икономическия институт „Брюгел“. 


По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте

Рюте: Бих работил добре и с Тръмп, и с Харис

"Украйна има пълното право да нанася удари в дълбочина по територията на Русия - това заяви новият генерален секретар на НАТО Марк Рюте, който официално встъпи в длъжност тази сутрин.   Той каза още, че полагащото се място на Украйна е в Алианса и трябва да се работи за нейния необратим път към него. "Украйна води война на самоотбрана. Това..

публикувано на 01.10.24 в 18:25
Първан Симеонов

Първан Симеонов: 50% ще изберат мястото, където България е - при западните ЕС и НАТО

Макар доверието към НАТО в България да не е крещящо, то мъничко расте напоследък. Доверието към ЕС в у нас е традиционно високо и то расте, това означава хващане за познатото, показва социологическо проучване на "Галъп интернешънъл Болкан" за нагласите на българите към ЕС и НАТО. В предаването "Нещо повече" директорът на агенцията Първан..

публикувано на 01.10.24 в 18:14
Кристалина Георгиева

Кристалина Георгиева: Разширяване на конфликта в Близкия изток носи опасност от допълнителна радикализация

Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева определи като "огромна трагедия" разрастването на конфликта в Близкия изток. В първото си интервю за започващия днес втори мандат, дадено съвместно за БНР и БНТ, Георгиева коментира, че засега икономическите последици са основно за страните от региона. Започва вторият..

публикувано на 01.10.24 в 17:59

Силен вятър разпалва нови огнища на пожара в Пелопонес, който бушува трети ден

Пожарникарите в Гърция трети ден се борят с огнената стихия в Пелопонес, като силният вятър разпалва нови огнища. Има евакуирани села. Министърът за борба с климатичните кризи призна, че ситуацията с пожара е "изключително тежка". Повече от 30 километра е огненият фронт, а силният вятър разпространява пожара. Разраства се пожарът на полуостров..

публикувано на 01.10.24 в 17:41

"Светулки RUN" ще озари Борисовата градина за седма поредна година

Тази вечер Борисовата градина в София ще бъде озарена от челниците и фенерчетата на участниците в бягане, което има за цел да подкрепи трудноподвижни или незрящи хора. Инициативата се организира за седма година от Софийски планински клуб и ще събере средства за Фондация “Очи на четири лапи” и единственото в България Национално читалище на..

публикувано на 01.10.24 в 17:32

Правителственият самолет е излетял от Бейрут с над 60 пътници на борда

На път към София вече е и втората група българи, която поиска да напусне Ливан.  Правителственият "Еърбъс" със сънародниците ни на борда излетя от Бейрут след 17.00 часа днес и се очаква да кацне в София след 19.00 часа.  Вчера държавата изведе безопасно по въздух 89 души. Очаква се днес да се приберат над 60 българи. Те ще бъдат посрещнати..

публикувано на 01.10.24 в 17:25
Владимир Шопов

Владимир Шопов: Големият въпрос е интегрирането на радикалните партии в демократичната политическа система

Победата в Австрия на Партията на свободата постави поне два фундаментални въпроса - какво е бъдещето на санитарния кордон за изолиране на тези по-радикални и по-крайни партии, може ли този подход да продължи, когато тези партии печелят мнозинства и по-големият въпрос е как тези партии ще бъдат интегрирани в демократичната политическа система и как..

публикувано на 01.10.24 в 17:22