Димитър Казаков е роден на 23 юни 1933 година в село Царски извор, община Стражица. Изкуствоведът Аксиния Джурова, като негов близък приятел и изследовател на творчеството му, определя художника като многоцветен, нежен и лиричен в картините си, нестандартен като отношение към техниките и казва за творбите му, че са неподражаеми и тясно свързани с фолклора и националната ни традиция. А за себе си Димитър Казаков – Нерон казва в интервю от 1980 година от Виена: „Аз съм и си оставам тракиец, верен на родното село… Под неговия знак съм роден – в полето под една круша. Около мен пълзяха змии и костенурки. Там птиците пригласяха на детския ми плач…“.
Мащабните творби, които художествената галерия в Стражица има, са от времето, когато младият Димитър Казаков след завършване на Художествената академия е разпределен като художник в мебелен завод в Пазарджик.
„Може би и поради тази причина всички те са направени върху дървени плоскости, върху талашит, не са върху платно. По това време, в началото на неговия творчески път, той все още е не добре финансово като художник. От Стражица местните управници са решили да го подпомогнат финансово и да му поръчват картини“.
За триптиха „Стражишки мотиви“ тогавашната градска управа на Стражица е платила на художника в края на 60-е години на миналия век 100 лева, а днес трите картините са оценени на 150 хиляди лева, разказа в "Закуска на тревата" Валентина Стойнева, уредник на художествената галерия в Стражица и описва изобразеното на триптиха, направено в типичния приказен стил на Димитър Казаков–Нерон:
„Селския живот на труженика. Стражица е била село по това време. Трудолюбието на хората, на обикновените жени. В първата част на картината те са на нивата, трактори орат зад тях. Всичко това е направено почти митологично, приказно и фантастично. Вълшебно е, това е магията на стила на Казаков. Във втората централна част на тази композиция са хората, жените главно, насядали, празнуват с чаша вино в ръка, с децата, гушнати, и с едно знаменце „Бригада първенец“ в средата, типично в негов стил, да има някаква провокация. В третата част на творбата те са насядали и си почиват, същите тези селски жени“.

Димитър Казаков прави 15 самостоятелни изложби, негови творби са излагани в най-престижните световни галерии в Ню Йорк, Париж, Мадрид, Виена, Токио, Торонто. Творби на Нерон са притежание на националния фонд за съвременно изкуство в Лувъра, в музея на „Пушкин“ в Москва, в Имперската колекция в Токио.
Заедно с брат си Никола Казаков той дарява на музея в Трявна над 500 свои творби, но не и на родната Стражица. За легендата защо така се е случило Валентина Стойнева разказа:
„Някога съм чувала от предишните уредници, не мога да гарантирам за достоверност, че ако се бяха съгласили да кръстят галерията, ние имаме една чудесна сграда, която не функционира след земетресението от 1986 година, ако я бяха кръстили на негово име, би подарил колекцията, но са имали някакви други идеи следващи управници и така е“.
След изложба в Париж през 1981 година Димитър Казаков получава от френския културен елит прозвището „Император на българското изкуство“. Интересна е историята и как художникът получава прякорът си Нерон:
„Това прозвище му го дават негови близки, може би, защото е ексцентричен, труден за разбиране, много голям в изкуството и много странен като човек. Освен че рисува, се занимава със скулптура, пише стихове, държи ораторски речи, още като студент. Пише музика и си я изпълнява сам. Казват, че звучала неговата музика мистично и много интересно като праисторията“.

В родното село на Димитър Казаков-Нерон – Царски извор, само една малка негова скулптура в кметството е паметният знак, останал от императора на българското изкуство. Има инициативен комитет, подкрепен и от Община Стражица, в Царски извор да се направи паметник на твореца, разказва Валентина Стойнева:
„И предполагам, че ще дойде момент, в който ще се направи един паметник и нещо, което да бележи, че този човек, този толкова гениален художник, световно известен, е от това село. И се надявам, че паметникът, който ще направят, ще съответства на нивото на този творец“.
За Димитър Казаков-Нерон изкуствоведката Дора Валие каза за БНР, че „той е една от природните сили. Емоционалният Казаков трябва да се гледа с мисъл, защото картините му са чудесна и благоприятна среда да зараждане на митове и символи, чрез които светът е превърнат в почти безкраен низ от лица на времена на действия“.
Димитър Казаков не оставя последователи на стила си.
„Има големи наследници като имитатори. Трудно е да има наследник такъв художник, тъй като творчеството му е инспирирано от културата на българите, от традициите, от фолклора, от световната култура. Те го сравняват редом с Шагал. Такива художници е трудно да имат последователи, те са толкова самобитни, толкова вълшебни в творчеството си, че е много трудно да имат последователи, но имитатори и фалшификатори… Това е най-фалшифицираният художник, тъй като е най-скъпо продаваният в България“.
Творецът умира на 58-годишна възраст в Божурище. Седемте творби на Димитър Казаков-Нерон от художествената галерия в Стражица ще останат във Велико Търново и може да бъдат видени безплатно в изложбените зали „Рафаел Михайлов“ до края на март. Гостуващата експозиция е подарък от Община Велико Търново за празника на града 22 март.
В галерия "Багрена" към българския културен център "Българика" край Чикаго бе открита съвместна художествена изложба на Даниела Зекина и Петър Бояджиев. Даниела Зекина и Петър Бояджиев, български емигранти от Канада, са озаглавили изложбата си "АлтерЕго" или Другото Аз. Художниците, които живеят и работят в Монреал повече от 30 години,..
В Деня на народните будители Съюзът на българските музикални и танцови дейци и "Кантус Фирмус" АД раздадоха за 28-и пореден път наградите "Кристална лира" за върхови постижения в областта на музикалното и танцовото изкуство. Домакин на церемонията беше Националният музикален театър "Стефан Македонски". В три от категориите призове получиха представители..
На 15 октомври се навършиха 120 г. от рождението на един от големите артисти на българската оперна сцена и легендарен педагог - проф. Христо Бръмбаров. Ученикът му Асен Селимски споделя: "Никога няма да забравя неговите огромни очи, които приковаваха цялата зала… бях потресен от този чародеец на сцената - с неговите изключителни пианисими,..
На 2 ноември в зала "България" от 19:00 часа столичната публика ще има шанса да види и чуе музикалния проект "Глас: Симфонична интерпретация на българската музика". Под диригентството на Константин Илиевски - главния диригент на Симфоничния оркестър на БНР, Софийската филхармония ще представи оригинална симфонична интерпретация на емблематични..
Мюзикълът "Звукът на музиката" се завръща на сцената на Софийската опера и балет. "Това е изключителен мюзикъл. Той ще бъде на 31 октомври и 1 ноември ", анонсира Весела Делчева от Софийската опера. "Изключително сме щастливи, че точно тази класика стъпва на сцената на Софийската опера и балет. Това е много популярен мюзикъл навън, с..
След успешния старт през пролетта, сътрудничеството на големия български цигулар и педагог проф. Минчо Минчев и Софийската филхармония ще продължи с есенна поредица от три майсторски класа по цигулка, които започват на 31 октомври. Следващите дати са 28-30 ноември и 19-21 декември. Избраните след прослушване кандидати ще имат уроци в Студио "Музика" на..
Между 1990 и 2001 г. швейцарската фотографка Дорис Петер документира промените в българската столица. "София на дневна светлина 1990 - 2001" предлага съпричастен поглед към София и нейните жители. Триезичната фотокнига се състои от черно-бели снимки, разкази и текстове за хората и града, както и хроника на политическите и социални събития...
След т.нар. промени от 1989 г. България остана в ръцете на хората, които са я управлявали и преди това. Това мнение изказа пред БНР историкът и..
Данък "дивидент" ще се увеличи от 5% на 10% , за да се спре сивата икономика. Имаме такава нагласа в Съвета за съвместно управление (ССУ). Това каза..