Менахем Розенсафт: Изкривяването на историята на Холокоста възражда антисемитизма

Темата коментира в интервю за БНР Менахем Розенсафт - асоцииран изпълнителен вицепрезидент и главен юрисконсулт на Световния еврейски конгрес.

"На първо място, споменът е валиден, само ако е точен. Единственото, което дължим на мъртвите, е истината. Нека започна от Франция. В продължение на много години след края на Втората световна война митологията беше, че френските евреи са били изпратени в Аушвиц от германците с участието на няколко сътрудници от Виши. Е, това не беше вярно. Евреите във Франция бяха арестувани, бяха отведени в лагера за интерниране и бяха качени на влак не от германците, а от френската полиция, действаща по заповед на френските власти. И чак през 1995 г. президентът на Франция Жак Ширак призна това и заяви публично, че Франция е била много по-отговорна за депортирането и окончателното погубване на френските евреи, отколкото се признаваше преди. Казвам това заради паралела.

Да, около 50 000 български евреи наистина бяха спасени от депортиране от България. Това е факт. И най-доброто доказателство, с което разполагаме в наши дни, е, че българското гражданско общество и Българската православна църква, митрополит Стефан от София и Кирил от Пловдив са допринесли в много по-голяма степен за това българските евреи да не бъдат депортирани, отколкото всички членове на съюзническото правителство на Хитлер, включително цар Борис.

Попаднах на книгата, публикувана от Джаки Конфорти - "Откраднатият разказ за българските евреи и Холокоста", в която той цитира цар Борис Трети от 22 юни 1943 г. да казва: "Големите щети за човечеството през поколенията, са причинени от еврейския дух на печалбарство", край на цитата. Това предполага, че именно Борис Трети не е имал особено топли възгледи за своите еврейски поданици.

Това е от особено значение за мен, защото на 22 юни 1943 г. в един град в Южна Полша баща ми и съпругата му, както и нейната дъщеря и още 5000 евреи, са депортирани от гетото в Аушвиц. Баща ми бяга от влака, като скача в река Висла. Всички останали, включително съпругата на баща ми и нейната дъщеря, са убити при пристигането им. Така че, трябва да бъдем исторически точни и да разглеждаме историята на Холокоста в нейния истински контекст."

Според Розенсафт българското гражданско общество и Българската православна църква са действали "в истински християнски дух и грижа за застрашените".

"Но ние просто не можем да пренебрегнем факта и знаем числото – 11 343 евреи от Гърция и Македония, които са били арестувани и предадени на германците от българската полиция и от българските войски. Това са реалностите. И единственият начин да се справим с историята, е като се изправим пред нея. Никой не твърди, че някой от живите днес носи някаква отговорност за това. Миналото си е минало. Но има отговорност към историческата истина. Българското правителство е длъжно да признае истината. И да постави това като част от задължението си да гарантира, че историческите данни са записани точно. Никой не прави услуга на никого, като изопачава историята или като внушава, че всички тези 11 343 евреи, виждате ли, те не били толкова важни."

Запитан смята ли, че ако българските власти признаят отговорността за евреите, които не са били спасени, това ще хвърли сянка върху другия факт - че 48 000 български евреи всъщност са били запазени живи, Менахем Розенсафт подчертава:

"Историята не е черно-бяла, не е едно или друго. Има много малко светци, въпреки че има много дяволи. Оскар Шиндлер е спасил, мисля, около 1200 евреи в списъка си. За тези евреи, които е спасил, той е бил герой. И за потомците им човекът е бил абсолютен герой. Но в концентрационния лагер, откъдето взел тези евреи и ги е накарал да работят в неговата фабрика, като така ги е спасил, е имало номер 1201 и номер 1202 – тези, които не са попаднали в списъка му и които той не е спасил. И това също е реалност, а той е направил най-доброто, което е могъл. Сега обаче българското гражданско общество, българският народ заслужават огромна благодарност и заслужават огромно признание за това, което направиха, за да защитят и спасят живота на своите еврейски съграждани. И никой никога не може да им го отнеме.

А дали цар Борис Трети е участвал в спасяването на евреите, или това е станало въпреки него, не променя факта, че 48 000 евреи са спасени. Това засяга единствено неговата роля в историята и начина, по който е представен. Точно сега въпросът за сегашното управление на България е как ще бъде представено то? Дали ще бъдат представени като мъже и жени, които се изправят пред историята – добрата и лошата? Които си приписват заслугата за доброто, което са направили? И пропускат да признаят, че българското правителство преди 80 години е действало жестоко спрямо евреите в Тракия и Македония. Това са два факта, които трябва да се разглеждат заедно. Не можете да вземете един от тях. Фактът, че евреите от Тракия и Македония са били убити, не отнема нищо от факта, че 48 000 български евреи са били спасени. Фактът, че 48 000 български евреи са били спасени, по никакъв начин не намалява трагедията и не прави по-малък от ужаса за онези 11 343 евреи, които са били изпратени на смърт от българските власти."

• Пендаровски поиска извинение от България за депортирането на македонските евреи

• Професор Ангел Димитров: Несериозно е да се приписва вина на България за македонските евреи

Какво мислите за факта, че днешното българско служебно правителство, избрано от българския президент, и самият той, всъщност отидоха до паметните плочи, на които е написано, че са копия на плочите, поставени в българската гора край Йерусалим, в знак на признателност. Говоря за плочите на цар Борис Трети и царица Йоанна, които са посочени на тези плочи като спасители на българските евреи. Каква е истината? Копия на плочи, които стоят в Йерусалимската гора ли са? Или са тъкмо махнатите оттам след решение в Израел, че няма достатъчно доказателства за това, че царят е спасител на евреите?

• Венци и цветя пред Паметните плочи на спасителите на българските евреи до църквата "Света София"

"Знам, че тези плочи в един момент са били поставени. Между другото, знам също, че в българските медии се говореше, че една от тези плочи или едно от тези отличия е било от Световния еврейски конгрес. На някакво събитие в Лос Анджелис през 1994 г. в Център "Симон Визентал", под шапката на организация, наречена Американски конгрес на оцелелите от еврейските концентрационни лагери. Нещо, което не е вярно! Това съм го установил. Нямам представа каква е била тази организация, базирана в Лос Анджелис. Тя няма нищо общо със Световния еврейски конгрес. Както вие не носите отговорност за нещо, което прави някой българин в Лос Анджелис, така и ние от Световния еврейски конгрес нямаме общо с това.

Какво като има паметни плочи? Историята, за жалост, не се пише през призмата на паметните плочи. Тя не се разглежда през призмата на речите, които се произнасят. Тя се вижда през призмата на фактите, през призмата на свидетелите и документите за това, което действително се е случило. Като репортер знаете, че ако някой направи изявление, независимо дали е президент или министър-председател, това, че този човек прави изявление, не прави изявлението вярно. Трябва да го проучите.

А в този конкретен случай, каквото и да е било историческото убеждение по времето, когато са били поставени тези плочи, те не отговарят на истината, на реалностите на историята. В този смисъл, ние като Световен еврейски конгрес, сме напълно на страната на нашия български филиал – организацията на евреите в България "Шалом". И искаме българското правителство просто да се изправи пред истината и пред историческата реалност, за да продължим напред… Защото ние знаем едно. По време на Холокоста нацистка Германия и нейните съюзници са убили приблизително 6 милиона евреи. За щастие 48 000 български евреи не са били сред 6-те милиона, но също така трагичен е фактът, че 11 343 евреи от тези земи са били. Това е реалността. Това са фактите. И не може заради едната част от уравнението да се подмине другата."

• Албена Танева: За спасяването на българските евреи важният въпрос е какво се е случило

• Румен Аврамов: Държавата не успява да намери точния език и баланс в разказа за българските евреи

Ако от едната страна на уравнението стои изопачаването на истината за Холокоста, тогава какво ще видим от другата? Антисемитизъм ли? Води ли изопачаването на истината за Холокоста до нови форми на антисемитизъм днес?

"Да, за съжаление. Изкривяването на историята на Холокоста, както и отричането на Холокоста е много тревожна част от възраждането на антисемитизма по света. И е много обезпокоително, че 80 години след едни от най-ужасните събития в човешката история, след края на Холокоста, след освобождаването на затворниците от нацистките концентрационни лагери, отново се сблъскваме с шествия в различни части на света, водени от антисемитска, ксенофобска и расова омраза. И в това отношение, за съжаление, евреите никога не са единствените жертви на омразата и фанатизма. Те може да са първите, които най-лесно се атакуват. Но скоро след тях се появяват и други малцинства - роми, мюсюлмани, имигранти, ЛГБТ хората. Ксенофобията и омразата не приключват само по една характеристика и не се спират само на едно място, те продължават и разлагат обществото. Да, изопачаването на фактите за Холокоста е много тревожен знак. Но това е знак, който не засяга само нас евреите, той засяга всички нас като хора."