Снимките на спасителя Мирослав Маринов ще бъдат дарени на Противопожарната служба в Горна Оряховица. Фотосите на оператора на „Нова телевизия“ Пламен Иванов ще бъдат изложени в музея на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.
Мирослав Маринов е спасител в специализирания отряд в Горна Оряховица от 31 години, Пламен Иванов е телевизионен оператор от 18 години. Двамата отиват в Турция след земетресението – единият да спасява, другият да свърши журналистическата си работа.
„В спасителната операция бях още в началото, когато международните сили поискаха помощ от отряда, в който аз съм член – това е международният отряд за действия при такива ситуации. Заминахме на втория час и 11 дена продължи моята мисия там. Работихме в градовете Бесни и Адъяман“, разказа Мирослав Маринов.
„Заминахме на втората седмица от труса и изкарахме 10 дни в област Хатай, главно градовете Антакия, Искендерун, Османие. Природно бедствие от такъв мащаб, с толкова много разрушения, толкова много жертви за първи път отразяваме. И сега като гледам някои от снимките, настръхвам“, споделя Пламен Иванов.
Мъка е общата дума, казват журналистът и спасителят, които, въпреки че са научени да крият емоцията си, не могат да останат безучастни на разтърсващата трагедия, чиито свидетели стават в Турция след земетресението.
„Останал ми е пред очите един кадър със съборена жилищна сграда, камара строителни отпадъци, от които стърчат арматурни железа. На тези железа хората бяха вързали розови и сини балони. Минахме с колата, аз снимах с телефона набързо. След няколко часа от местни хора разбрахме, че под всеки балон е имало загинало дете. Единственото, което ми мина през ума, че никога не искам да виждам подобно нещо тук, в нашата страна“, споделя Пламен Иванов.
„Какво е останало в съзнанието ми – мъката на хората. Мъката и основно, че сме безпомощни, всички ние сме безпомощни пред природата. Търсим живот под развалините и ако има съмнения за такъв, се включваме ние и се опитваме да стигнем до мястото, откъдето сме чули този звук. А какво сме успели да направим – мисля, че направихме това, за което сме обучени и за което бяхме отишли там“, казва спасителят.
Мирослав Маринов е вадил хора и при труса в Измит в Турция през 1999 г., търсил е децата в Лим, моряците от кораба „Хера”, участвал е при спасителните операции след взрива в Хитрино и потопа в Цар Калоян. Научен е да изключва след работа, но спомените от последната спасителна операция в Турция тормозят съзнанието му:
„Видял съм човек, който с джобното си ножче искаше да направи дупка в панела, за да достигне, евентуално, до негов близък. Това няма как да се забрави. Мъката в очите на хората също няма как да забравя. Това е ужасът. Там е страшно“.
Споделя, че се е случвало по време на работа от очите му да капне сълза. „И тогава нищо, обърсвам я и продължаваме напред“.
Маринов споделя, че най-трогателната снимка, която показва в изложбата, е тази, на която в пикап, покрит с чергило, се возят седем турски деца, които се усмихват и махат за поздрав на българските спасители, които пътуват след тях.
Операторът Пламен Иванов разказва за най-емоционалните си снимки от командировката в Турция:
„Едната е с пикапа, с който хората изнасят покъщнина, а най-отгоре е сложена плюшена играчка мече. Другата е със семейство, което стои на тротоара пред къщата си и гледа как я събарят, защото не става за живеене. Други хора, които край една печка на тротоара са сложили три стола и там нощуват. Семейството, което се изнася с куфарите и след тях върви малко дете и гледа тъжно. Такова нещо не се вижда всеки ден и затова решихме да направим тази изложба“.
Всъщност идеята за изложбата със снимките от земетресението в Турция е на горнооряховски фотограф Стефан Русанов, собственик на фотостудио, а съпругата му Петя Русанова, която е копирала снимките, сподели, че за първи път от години е плакала, докато работи:
„Закупих една много добра машина за снимки, като идеята беше да правим снимки на усмихнати деца. Докато един ден гледам Мартин и Пламен предават пряко от Турция, само че те говореха за едни други деца, едни деца, които вече не са на този свят, родители, които плачеха. В рамките на 5 минути в мен се обърна нещо и си казах – трябва да направя нещо“, разказа Стефан Русанов.
„Първа аз видях снимките, защото аз съм ги копирала. 30 години го правя и никога не гледам какво копирам, но тук дори си поплаках. Снимките бяха потресаващи. Имам си две любими – рамка на бебе върху бебешко дюшече сред развалините и кола с огромен мечок – хора, които се изнасят от града след явно разбития си дом. Хората трябва да го видят и да го имат предвид, ако, не дай боже, се случи тук“, казва Петя Русанова.
На откриването на фотоизложбата присъства главен комисар Александър Джартов, директор на Главната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.
„Децата бяха най-впечатляващи, техните очи. И е дълбоко разстройващо. Същевременно обаче показва, че има бъдеще. Част от снимките, които ще ни бъдат дарени от изложбата, ще бъдат разположени в музея на ГДПБЗН, а останалата част ще бъдат в регионалната дирекция във Велико Търново“.
Тази фотографска изложба показва човешката ни незначителност и последиците от грешките ни, коментира областния управител на Велико Търново Георги Гугучков.
„Колко сме дребни срещу природната стихия и до какви последствия водят нашите човешки грешки. Трагедия. Поздравявам фотографите, постарали са се, показали са нещо, което наистина трябва да се види от много хора и да си правим изводите“.
Учените Андреас Плеснер, Тобиас Вонтобел и Роджър Ватенхофер от Швейцарския технологичен университет в Цюрих обявиха, че изкуственият интелект може да разбие версията на системата за проверка "Не съм робот" . Това са онези малки досадни дейности: да определите в кои картинки има светофар и кола или да вписвате произволно генериран код, преди..
Одеонът на древния Филипопол е най-новото археологическо бижу на Пловдив. Така освен античният театър, градът ще има има още една открита сцена, разбира се доста по-малка, завещана от античноста. Одеонът е разкрит при разкопки през 1988 г. на северната страна на форума. Първите реставрационно-консервационни дейности там..
Всички детски градини в община Велико Търново ще имат свои библиотеки. Идеята се сбъдна, благодарение на мащабна дарителска кампания, в която се включиха над 1000 дарители и осигуриха повече от 4000 книжки за децата. Приказни мини библиотеки ще имат 23-те великотърновски детски градини. В тези учебни заведения книжки не се купуват често, а..
В Панагюрище започват 4-дневни тържества, посветени на 75-ата годишнина от откриването на панагюрското златно съкровище. На 5-и и 6-и декември ще се състои конференция, а кулминацията на програмата ще е на 8-и декември – това е денят, в който преди 75 години братята Павел, Петко и Михаил Дейкови откриват тракийския шедьовър по време на..
Стефан Марков - вълшебният майстор на шоколада е гост в 62-ти епизод на рубриката "Америка- илюзии и релности" . "Когато казах на моята баба, че ще ходя в кулинарно училище, имаше едно дълго мълчание и след това тя ми каза, че дядо ми е ходил в университет, майка ми е ходила в университет, баща ми е ходил в университет, тя е ходила в..
100 годишнината от смъртта на световно известния писател Франц Кафка се отбелязва в три големи библиотеки в света които разполагат с части от архивите му. В Оксфорд и в Германия изложбите бяха открити на шести юни – датата, на която е починал. В националната библиотека на Израел тя се открива чак сега заради войната. На пресконференция..
Повече от 7 години Мартин Мартинов, собственик на ресторант в централната част на София, храни през шестте студени месеца бездомни, безпарични, отритнати от обществото хора . Инициативата му "Подай ръка" се е трансформирала във фондация, чрез която той приема помощ - пакетирана храна, от хора, желаещи да станат съпричастни. Тази есен е бил..
Компанията за добив и преработка на медна руда "Асарел - Медет" в Панагюрище спря производството си тази сутрин в знак на протест срещу предложението..
Продължението на BETL е PowerPal , заяви пред БНР журналистът от в. "Сега" Юлиана Бончева. 28 000 българи са измамени от BETL? Първите 5..
Общините останаха островчето на стабилност в държавата . Това мнение изрази пред БНР Донка Михайлова, заместник-председател на НСОРБ. В..