Снимките на спасителя Мирослав Маринов ще бъдат дарени на Противопожарната служба в Горна Оряховица. Фотосите на оператора на „Нова телевизия“ Пламен Иванов ще бъдат изложени в музея на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.

Мирослав Маринов е спасител в специализирания отряд в Горна Оряховица от 31 години, Пламен Иванов е телевизионен оператор от 18 години. Двамата отиват в Турция след земетресението – единият да спасява, другият да свърши журналистическата си работа.
„В спасителната операция бях още в началото, когато международните сили поискаха помощ от отряда, в който аз съм член – това е международният отряд за действия при такива ситуации. Заминахме на втория час и 11 дена продължи моята мисия там. Работихме в градовете Бесни и Адъяман“, разказа Мирослав Маринов.
„Заминахме на втората седмица от труса и изкарахме 10 дни в област Хатай, главно градовете Антакия, Искендерун, Османие. Природно бедствие от такъв мащаб, с толкова много разрушения, толкова много жертви за първи път отразяваме. И сега като гледам някои от снимките, настръхвам“, споделя Пламен Иванов.

Мъка е общата дума, казват журналистът и спасителят, които, въпреки че са научени да крият емоцията си, не могат да останат безучастни на разтърсващата трагедия, чиито свидетели стават в Турция след земетресението.
„Останал ми е пред очите един кадър със съборена жилищна сграда, камара строителни отпадъци, от които стърчат арматурни железа. На тези железа хората бяха вързали розови и сини балони. Минахме с колата, аз снимах с телефона набързо. След няколко часа от местни хора разбрахме, че под всеки балон е имало загинало дете. Единственото, което ми мина през ума, че никога не искам да виждам подобно нещо тук, в нашата страна“, споделя Пламен Иванов.
„Какво е останало в съзнанието ми – мъката на хората. Мъката и основно, че сме безпомощни, всички ние сме безпомощни пред природата. Търсим живот под развалините и ако има съмнения за такъв, се включваме ние и се опитваме да стигнем до мястото, откъдето сме чули този звук. А какво сме успели да направим – мисля, че направихме това, за което сме обучени и за което бяхме отишли там“, казва спасителят.

Мирослав Маринов е вадил хора и при труса в Измит в Турция през 1999 г., търсил е децата в Лим, моряците от кораба „Хера”, участвал е при спасителните операции след взрива в Хитрино и потопа в Цар Калоян. Научен е да изключва след работа, но спомените от последната спасителна операция в Турция тормозят съзнанието му:
„Видял съм човек, който с джобното си ножче искаше да направи дупка в панела, за да достигне, евентуално, до негов близък. Това няма как да се забрави. Мъката в очите на хората също няма как да забравя. Това е ужасът. Там е страшно“.

Споделя, че се е случвало по време на работа от очите му да капне сълза. „И тогава нищо, обърсвам я и продължаваме напред“.
Маринов споделя, че най-трогателната снимка, която показва в изложбата, е тази, на която в пикап, покрит с чергило, се возят седем турски деца, които се усмихват и махат за поздрав на българските спасители, които пътуват след тях.
Операторът Пламен Иванов разказва за най-емоционалните си снимки от командировката в Турция:
„Едната е с пикапа, с който хората изнасят покъщнина, а най-отгоре е сложена плюшена играчка мече. Другата е със семейство, което стои на тротоара пред къщата си и гледа как я събарят, защото не става за живеене. Други хора, които край една печка на тротоара са сложили три стола и там нощуват. Семейството, което се изнася с куфарите и след тях върви малко дете и гледа тъжно. Такова нещо не се вижда всеки ден и затова решихме да направим тази изложба“.

Всъщност идеята за изложбата със снимките от земетресението в Турция е на горнооряховски фотограф Стефан Русанов, собственик на фотостудио, а съпругата му Петя Русанова, която е копирала снимките, сподели, че за първи път от години е плакала, докато работи:
„Закупих една много добра машина за снимки, като идеята беше да правим снимки на усмихнати деца. Докато един ден гледам Мартин и Пламен предават пряко от Турция, само че те говореха за едни други деца, едни деца, които вече не са на този свят, родители, които плачеха. В рамките на 5 минути в мен се обърна нещо и си казах – трябва да направя нещо“, разказа Стефан Русанов.
„Първа аз видях снимките, защото аз съм ги копирала. 30 години го правя и никога не гледам какво копирам, но тук дори си поплаках. Снимките бяха потресаващи. Имам си две любими – рамка на бебе върху бебешко дюшече сред развалините и кола с огромен мечок – хора, които се изнасят от града след явно разбития си дом. Хората трябва да го видят и да го имат предвид, ако, не дай боже, се случи тук“, казва Петя Русанова.
На откриването на фотоизложбата присъства главен комисар Александър Джартов, директор на Главната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.

„Децата бяха най-впечатляващи, техните очи. И е дълбоко разстройващо. Същевременно обаче показва, че има бъдеще. Част от снимките, които ще ни бъдат дарени от изложбата, ще бъдат разположени в музея на ГДПБЗН, а останалата част ще бъдат в регионалната дирекция във Велико Търново“.
Тази фотографска изложба показва човешката ни незначителност и последиците от грешките ни, коментира областния управител на Велико Търново Георги Гугучков.
„Колко сме дребни срещу природната стихия и до какви последствия водят нашите човешки грешки. Трагедия. Поздравявам фотографите, постарали са се, показали са нещо, което наистина трябва да се види от много хора и да си правим изводите“.

Тази събота в 19.30 часа ще започне грандиозният спектакъл по откриването на Големия египетски музей. Церемонията за официалното откриване ще събере 250 артисти, като сред изпълнителите са 160 египетски певци, музиканти и танцьори, а останалите са от 79 различни националности, и ще се предава на живо в платформата TikТок. На церемонията,..
С фестивали, концерти и международна научна конференция Велико Търново отбелязва 840 години от въстанието на болярите Петър и Асен и възобновяването на българската държава. Светлинен спектакъл по повод честванията на 840-ата годишнина от въстанието на болярите Петър и Асен Велико Търново се върна 840 години в историята, за да..
В Художествената галерия „Проф. Теофан Сокеров“ в Ловеч е открита изложба с творби на изтъкнатия български художник Никола Танев (1890–1962). Експозицията включва 27 произведения – акварели, туш и пастели, създадени през 1947–1948 година, които документират строителството на железопътната линия Ловеч - Троян. Освен високата си художествена стойност,..
Остров Крит не е просто дестинация – той е преживяване, съчетаващо цялата палитра на гръцкия туризъм. Тук се срещат суперлуксозни хотели и круизни кораби, диви къмпинги и семейни пътувания. Мнозина българи вече са го посетили, но Феня и Искра Декало го откриха за себе си за седмица. В малките села животът тече бавно. В кръчмата „При Спирос“ чужденци..
По-рано тази година майсторката на традиционни ястия от Харманли Марияна Емилова привлече вниманието на цяла България, като собственоръчно приготви баница с впечатляващата дължина от 1160 метра по време на фестивала "На Хармана" в родния си град. Събитието предизвика широк медиен интерес не само заради рекордния размер на кулинарното творение, но и..
Дългогодишният управител на резиденция "Евксиноград" Стефан Капитанов издаде книга за нея – "Евксиноград – непремълчани истории". Капитанов е управлявал резиденцията в периода 1999–2011 г., когато е била във възход. Стефан Капитанов - от волейбола до Евксиноград В интервю за БНР бившият управител изказва огорчението си, че по..
"Строители на държавата от степта: История на Първата българска империя" - това е новата книга на американския историк Ерик Холси, който от години живее в България. Книгата излиза на английски език. " Възходът на Първото българско царство се дължи на подходящ момент. Византия е в упадък. Със сигурност има и голям елемент на късмет ", коментира..
"Присъствах, струва ми се, в 44-та секция, в която гласуваха само роми, и председателят на комисията беше доведен от Буковлък, Плевенско, да..
Борисов за пореден път показа, че той не кара влака, не е силната фигура в българския политически живот . Това каза пред БНР Цветан Цветанов, лидер..
Близо 40 творци, артисти, читалищни и научни дейци от различни области на изкуството са отличени за принос в развитието на българската култура и..
 Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Ясно
								Ясно Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност Разкъсана облачност
								Разкъсана облачност