Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Войчех Пшибилски: Оцеляването на ЕС зависи от включването на нови страни

Орбан превърна Вишеградската група в някакъв Франкенщайн, който да пази позициите му в Европа, смята той

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Полша и Словакия са първите сред съюзниците на Украйна, които ще й пратят бойни самолети. Макар че едва ли ще доведат до пробив на бойното поле, 17-те стари изтребители МиГ-29 са важен символ както на подкрепа, така и за нарастващата роля на Централна и Източна Европа в геополитически план. 

Преди седмица в "Събота 150" полският политолог Томаш Плудовски изтъкна, че целта на страната му е да формира бъдещ политически център в рамките на ЕС, заедно с мирна Украйна. Но значението на Централна и Източна Европа видимо се увеличава и в момента. Това се случва извън ключовия за региона Вишеградски формат, който се обезсмисли от неутралната спрямо Русия позиция на Унгария на Виктор Орбан. 

Какво ще е мястото на Централна и Източна Европа в променящия се ред на континента - интервю с Войчех Пшибилски, главен редактор на изданието "Visegrad inside".

Централна Европа, въпреки че беше дотолкова въвлечена във фантазията за нелиберална демокрация, в момента има водеща роля чрез силния си ангажимент към Украйна – чрез военните доставки и друга помощ. Регионът е по-решителен от други европейски страни, които се държат сякаш още сме в периода след падането на Берлинската стена, в който възходът на либерализма и демокрацията бяха сигурни.

Събудихме се в свят, в който трябва да се бориш за своите интереси и ценности. Централна Европа има водеща роля в това отношение, заедно с Великобритания, което е интересно. Те бяха последвани от големите демокрации на континента, Германия и Франция, които наваксват с решения и действия. В бъдещето, което се формира, за Централна Европа е важно да обособи свои политически глас и политическо пространство.

Но няма как да се пренебрегне реалността – по отношение на икономиката и цялостната им тежест, страните в региона, дори Полша, са по-малки от Франция и Германия. Централна Европа успява да надскочи себе си, но ефективността зависи и от отношенията с останалите страни в Европейския съюз. В този смисъл има добри перспективи, защото регионът върви в една посока с европейските институции – Евросъюзът подкрепя военните доставки, гледа позитивно на бъдещо разширяване, което допълнително ще измести политическия гравитационен център към Централна Европа.

Какви допълнителни условия ще трябва да изпълни този нов център в рамките на Европейския съюз, за да се изравни по значение с френско-германския съюз? От друга страна, дали Берлин и Париж са готови да споделят водещата си роля?

Има естествена борба за власт, която беше видима и преди. След като през 2015 година Доналд Туск като представител на централноевропейска държава оглави Европейския съвет, през неговото председателство се видяха различните позиции по въпроси като имиграцията и разбирането в региона за нуждата от по-строг контрол по границите. Споровете са постоянни, но с времето Берлин и Париж осъзнават колко важна е Централна Европа, не само политически, но и за техните икономики.

В бъдеще очаквам да чувам все по-малко позиции като тази на (тогавашния френски президент) Жак Ширак, който някога каза, че Централна или Нова Европа трябвало да си мълчи. Това беше в годината, в която влязохме в Европейския съюз, и причината бяха разминавания относно трансатлантическата сигурност и войната в Ирак. Регионът ще става все по-равнопоставен играч. Пример е как (сегашният френски президент) Еманюел Макрон заради собствените си национални интереси отиде в Чехия и Словакия, за да спечели подкрепата им за директивата за транспортните работници.

Тя пренебрегва конкуренцията и единния европейски пазар, но пази френския трудов пазар. Макрон разбра, че заради националните му интереси трябва да гради коалиции в Централна Европа. Такова поведение ще наблюдаваме все по-често. Берлин или Париж нямат необходимата власт, за да определят общата европейска политика и ще им трябват съюзи с централноевропейските страни. Те от своя страна също ще търсят политически съюзи на Запад. Това е демокрацията – повече е зачитане на различните политически играчи, отколкото е властови сблъсък.

По-рано споменахте ценностната битка през последното десетилетие, най-общо казано между либералните и консервативни разбирания. В рамките на Европейския съюз либералната страна се олицетворява от Запада, докато консервативната – от Централа и Източна Европа. Няма ли това да спъне съдействието?

Влиятелни консервативни политически сили има и на Запад. Пример е Испания, във Великобритания управляват торите, във Франция нараства влиянието на Националния фронт (на Льо Пен). Консервативните политици винаги ги е имало, също като либералните. Концепцията за Либерален Запад срещу Консервативен Изток не почива на факти както в исторически план, така и като погледнем последните избори в нашия регион.

Това, което се вижда ясно, е непоследователността в действията на определени политици в Централна Европа. Те не са продиктувани от идеология, а от алчност за власт и пари. Видяхме примери за корупция в политическите елити в Централна и Източна Европа, която намали влиянието на региона. Този разлом в европейския проект е много по-съществен от географското разделение.

Преди войната ключовият формат за геополитическите амбиции на Централна Европа беше Вишеградската група. Общите й действия спряха, след като Унгария на Орбан пожела да е неутрална в конфликта и се противопостави на икономическите и военни мерки срещу Русия. Това ли беше краят на Вишеградската четворка?

Форматът, какъвто го познаваме, се превърна в балон, който от 2015 година се издува от амбициите на Виктор Орбан. Помагаше и Полша, която се остави да бъде използвана от унгарската дипломация. И балонът се спука. Ако погледнем документите в основата на Вишеградската група от 1991, те са либерални – в тях се говори за западна интеграция, защита на малцинствени групи и околната среда, добросъседски отношения – всичко, което Виктор Орбан не зачита. Той превърна Вишеградската група в някакъв Франкенщайн, който да пази позициите му в Европа.

Това приключи и досегашното Вишеградско съдействие не може да продължи. Своеобразно вето върху работата на групата наложиха Чехия и Словакия, а Полша е открито критична към унгарската позиция за войната, разочарование от която тази седмица отново изрази и премиерът Моравиецки.

Виктор Орбан на практика е отстранен от вишеградското партньорство. Случвало се и със Словакия през авторитарното управление на премиера Владимир Мечиар през 90-те. Докато положението е такова, партньорството няма да се възобнови. До 2015 то показваше големия си потенциал, както през 2008, когато се противопостави на руското газово изнудване. Има смисъл и нужда от такива партньорства в рамките на Европейския съюз, те са естествени и ще продължат.

След отслабването на Вишеградската четворка заради Орбан, процъфтяха други формати – триъгълника "Славков" на Чехия, Словакия и Австрия; инициативата "Три морета", Централната Петица, Букурещката деветка. Имаме всички тези централноевропейски проекти, защото страните в региона търсят начин гласът им да бъде чут в Европейския съюз. И в неговите рамки другите региони имат свои формати.

В подкрепа на вашия анализ, тази седмица новият чешки президент Петр Павел по време на първата си държавна визита в Словакия, заяви, че Вишеградската четворка в момента е консултативен орган. Както споменахте преди малко, неговата изборна победа и тази на естонския премиер Кая Калас показват, че Централна Европа не е нелиберална по орбански. И докато френският президент Макрон реши да търси път към Виктор Орбан и го приветства в Елисейския дворец, Полша и Словакия поддържат особено активна роля в сегашната ситуация. Вчера те станаха първите страни в Европейския съюз, които ще предоставят бойни самолети на Украйна. Как разчитате този ход, седмица преди срещата на европейските лидери?

Виждаме малко закъсняла, но правилна реакция на Полша и други страни в обещанието за доставка на изтребители за Украйна. Тук водещата роля на Централна Европа се дължи и на съвместимостта на военната й техника с подготовката и въоръжението на украинската армия. Това е още един смел ход, който ще помогне на украинците да спечелят войната, а не просто да поддържат защитата си във времето. Само възвръщането на суверенната им територия ще позволи преговори, в които украинци, руснаци и останалият свят да обсъдят бъдещата архитектура на сигурността в Европа.

Какво е мястото на разширяването на Европейския съюз в геополитическото бъдеще?

Вярвам, че след европейските избори догодина ще имаме нови приоритети, от които ще е част следващото разширяване. Тук говорим задължително и най-напред за включване на Западните Балкани, което би отворило пътя към разширение на Изток, да се надяваме към вече мирна Украйна. Европейският съюз ще трябва да вземе това решение, дори и в този бъдещ момент Украйна да продължава да воюва за част от територията си. Самото оцеляване на Европейския съюз зависи от включването на нови страни, които вярват в проекта.

Това ще бъде и потвърждение и на общата западна позиция в тази война. Тя е, че се стремим към мир, сигурност и просперитет. И разширяването ще зависи от дипломатическата роля на Централна Европа в подреждането на следващите европейски приоритети и евентуално убеждаване на други страни. В момента Швеция е ротационен европредседател, следва Испания. Активната работа по разширяването като перспектива трябва да започне, за да се случи то в следващия или по-следващия европейски мандат.

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Виктор Канзуров

Виктор Канзуров: РСМ се отдалечава от ЕС, а неговите стандарти ще ѝ помогнат

Северна Македония се отдалечава от ЕС, а неговите стандартите ще ѝ помогнат! Това каза пред БНР журналистът от македонски произход Виктор Канзуров, който от години живее в България. "Точно заради договорите за добросъседство, подписани със страни от ЕС, имаше възможност при трагедията в Кочани толкова бързо да се задействат и България, и..

публикувано на 18.03.25 в 17:28
Отляво надясно - министърът на външните работи на РСМ Тимчо Муцунски, директорът на

Министър Кирилов: Готови сме да направим евакуация на още 10 пациенти от Кочани

В неделя бяхме известени, че е необходимо да окажем помощ на РСМ. Направихме организация, вчера разписах благодарствени адреси, не смятам, че това е най-важното, но за мен е важно, защото сме забелязали приноса на лекарите в този процес. Направихме навременна евакуация на пострадалите деца и бяха настанени в българските болници, преди да..

публикувано на 18.03.25 в 17:26
Дискотеката в Кочани.

Жертвите на пожара в Кочани ще бъдат погребани на 20 март

В четвъртък , 20 март, ще бъде общото погребение на жертвите на пожарът в дискотека "Пулс" в гр. Кочани. Това обяви директорът на Центъра за управление на кризи в  Република Северна Македония  Стоянче Ангелов.  Решението е съгласувано с Македонската православна църква, която ще определи точния час. Послание към вярващите отправи и Брегалничкия..

публикувано на 18.03.25 в 17:16
Манол Пейков

Фондацията на Манол Пейков е събрала 54 хил. лв. в помощ на пострадалите в Кочани, продължава да приема дарения

"За по-малко от 48 часа събрахме около 54 хиляди лева. Вдъхновяващо е!" Министрите на здравеопазването и на външните работи на РСМ на посещение в "Пирогов" Това съобщи пред БНР Манол Пейков, депутат от ПП-ДБ, който  организира дарителска кампания в помощ на пострадалите в Кочани. Атанас Величков: Народният гняв ще се отприщи, ако..

публикувано на 18.03.25 в 17:15
Урсула фон дер Лайен

ЕС ще създаде механизъм за продажби на военно оборудване

ЕС ще създаде Европейски механизъм за продажби на военно оборудване, обяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в реч пред кадети в Кралската датска военна академия в Копенхаген. Той цели да засили европейската отбранителна промишлена база, за да може тя да произвежда отбранителни системи и оборудване в необходимите за..

публикувано на 18.03.25 в 17:01

Близо 100 души днес са дарили кръв във ВМА за пострадалите в РС Македония

Близо 100 души са дарили днес кръв за пострадалите в Република Северна Македония във Военномедицинска академия (ВМА), съобщиха от лечебното заведение. Акцията започна по-рано днес, като ВМА се включи към инициативата на Българския Червен кръст (БЧК), УМБАЛСМ "Пирогов" и Националния център по трансфузионна хематология. Продължава акцията за..

публикувано на 18.03.25 в 16:55

Министрите на здравеопазването и на външните работи на РСМ на посещение в "Пирогов"

Министърът на здравеопазването на България доц. д-р Силви Кирилов и министърът на здравеопазването на Република Северна Македония д-р Арбен Таравари, заедно с министрите на външните работи на двете страни Георг Георгиев и Тимчо Муцунски, ще посетят Университетската многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина "Н. И. Пирогов",..

публикувано на 18.03.25 в 16:38