Това каза пред БНР Хана Циелова, сценарист, програматор на фестивала в Карлови Вари и член на Балканското жури на София филм фест.
"В историческа перспектива балканското кино беше почти непознато. Когато филм на Камен Калев беше селектиран в Кан, това беше сензация. Киното на Балканите стана все по-интересно и все по-познато. За мен винаги е интересно да гледам балкански филми, защото има много важни теми, за които може да говори балканското кино – войната в Югославия, която отново е много актуална тема, годините на преход – сложни, дори болезнени, тежката съдба на хората, които са били принудени да емигрират на запад, последиците от този бурен исторически период. Тези силни истории са интересни за публиката. Хубавото в балканските филми е, че повечето от тях са изключително автентични, можеш да повярваш на този филм. Понякога в европейското кино филмът изглежда добре, почти съвършен, но малко празен, малко кух. Тук е обратното. Филмът може да не е съвършен, заснемането да е малко "мръсничко", но е истински. Широката публика не се интересува дали филмът е идеално направен, ако докосва сърцето, ако героите, историята докосват. Това е по-важно за зрителя. Аз искам да съм като обикновен зрител - да видя силна история и да бъда трогната", коментира Циелова в предаването "Хоризонт до обед".
"Киното, изкуството като цяло трябва да се занимава с важните теми и да задава въпроси. Предимството на изкуството е, че не даваш отговор на тези въпроси, не бива да даваш отговор. Трябва да подканиш зрителя да си състави собствено мнение. В изкуството е грешка, когато си мислиш, че знаеш отговора и се опиташ да го натрапиш на зрителя", смята тя.
Ролята на фестивалите е да представят филми, които не са толкова леки за гледане, но карат зрителя да си задава въпроси и го възпитават, подчерта още Хана Циелова.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.

В галерия "Багрена" към българския културен център "Българика" край Чикаго бе открита съвместна художествена изложба на Даниела Зекина и Петър Бояджиев. Даниела Зекина и Петър Бояджиев, български емигранти от Канада, са озаглавили изложбата си "АлтерЕго" или Другото Аз. Художниците, които живеят и работят в Монреал повече от 30 години,..
В Деня на народните будители Съюзът на българските музикални и танцови дейци и "Кантус Фирмус" АД раздадоха за 28-и пореден път наградите "Кристална лира" за върхови постижения в областта на музикалното и танцовото изкуство. Домакин на церемонията беше Националният музикален театър "Стефан Македонски". В три от категориите призове получиха представители..
На 15 октомври се навършиха 120 г. от рождението на един от големите артисти на българската оперна сцена и легендарен педагог - проф. Христо Бръмбаров. Ученикът му Асен Селимски споделя: "Никога няма да забравя неговите огромни очи, които приковаваха цялата зала… бях потресен от този чародеец на сцената - с неговите изключителни пианисими,..
На 2 ноември в зала "България" от 19:00 часа столичната публика ще има шанса да види и чуе музикалния проект "Глас: Симфонична интерпретация на българската музика". Под диригентството на Константин Илиевски - главния диригент на Симфоничния оркестър на БНР, Софийската филхармония ще представи оригинална симфонична интерпретация на емблематични..
Мюзикълът "Звукът на музиката" се завръща на сцената на Софийската опера и балет. "Това е изключителен мюзикъл. Той ще бъде на 31 октомври и 1 ноември ", анонсира Весела Делчева от Софийската опера. "Изключително сме щастливи, че точно тази класика стъпва на сцената на Софийската опера и балет. Това е много популярен мюзикъл навън, с..
След успешния старт през пролетта, сътрудничеството на големия български цигулар и педагог проф. Минчо Минчев и Софийската филхармония ще продължи с есенна поредица от три майсторски класа по цигулка, които започват на 31 октомври. Следващите дати са 28-30 ноември и 19-21 декември. Избраните след прослушване кандидати ще имат уроци в Студио "Музика" на..
Между 1990 и 2001 г. швейцарската фотографка Дорис Петер документира промените в българската столица. "София на дневна светлина 1990 - 2001" предлага съпричастен поглед към София и нейните жители. Триезичната фотокнига се състои от черно-бели снимки, разкази и текстове за хората и града, както и хроника на политическите и социални събития...
След т.нар. промени от 1989 г. България остана в ръцете на хората, които са я управлявали и преди това. Това мнение изказа пред БНР историкът и..