Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Журналисти и медийни експерти обсъдиха проблема с автоцензурата

Снимка: Ани Петрова

Съветът за електронни медии организира дискусия на тема "Автоцензурата – проблем на българската журналистика?". Популярни журналисти обсъдиха предизвикателствата пред професията заедно с медийни експерти. Форумът се организира от медийния регулатор по предложение на председателя на СЕМ Соня Момчилова.

Последното проучване за свободата на словото на Асоциацията на европейските журналисти от миналата есен отчете ръст на автоцензурата.

Работа на Съвета за електронни медии ли е да се захваща с темата за автоцензурата в журналистиката? Това не е ли вътрешен проблем на професията? Каква е степента на солидарност в гилдията? Не трябва ли да се разграничават обществените от търговските медии в тази проблематика? Това бяха част от въпросите, които съпровождаха обсъжданията по зададената от СЕМ тема на дискусията.

И не на последно място – на фона на многото проблеми в медийния сектор как да се подобри законът, за да се даде максимално свобода, и да се ограничат лостовете за влияние върху журналистите.

Многократно е подчертавано в различни анализи, че политиците, държавните институции, бизнесмените и рекламодателите традиционно упражняват най-силен натиск върху работата на журналистите. Не бива да се забравя и финансирането, което също е фактор за засилване на автоцензурата.

Председателят на СЕМ Соня Момчилова:

"Над 70% автоцензура, самодекларирана, осъзната от страна на журналистите. Това е тревожен симптом от една страна. С днешна дата го намирам за много окуражаващ, защото познаваме рицарския принцип – след самоосъзнаването, след самопризнанието следва осмеляването".

Илия Вълков от Асоциацията на европейските журналисти коментира относно последното проучване на организацията за свободата на словото сред 204 души, което не е представително за цялата професионална общност, но подчерта:

"Притеснително е, че при последните две изследвания се оказва, че вътрешният натиск в самите медии е устойчиво голям. Медиите, и като бизнес организации, се опитват да се съобразяват със средата, с новите участници в политическия живот на страната, с рекламодателите. Много сериозно расте ролята на търговските отдели в медиите. Често рекламните отдели държат сметка на журналистите какво и как да пишат/говорят".

Вълков добави, че картината е по-мрачна в медиите в по-малките населени места.

Журналистът от програма "Хоризонт" на Българското национално радио Диана Янкулова подчерта, че в БНР нямаме забранени теми, въпроси или участници:

"Това е наше право, вътрешното ни разбиране за свобода, което е извоювано с много жертви през всичките години на Прехода. Напоследък ми прави впечатление, мислех, че сме го погребали в края на 90-те години, отношението на политическите партии към обществените медии. Позволява си пресцентърът на една партия да ни търси сметка и както те се изразяват – държавната медия трябва да отразява само официалнияна партията и да не кани вътрешнопартийните опозиционери. Моделът на работа през пресцентровете наричам по-фина цензура от онази, която преди години беше – обажда се политикът Х на генералния директор и казва "този водещ сутрин да не го чувам, защото ме дразни и се порязвам, докато се бръсна". Не може да се казва – вие се издържате от нашите данъци и ще правите онова, което ние смятаме, че е в кръга на вашата работа".

Журналистът на свободна практика Весислава Антонова акцентира върху така наречените "дела шамари", които са силен инструмент за натиск:

"Това е силен инструмент на държавата да притиска медиите, да им пречи да си вършат работата си. Когато посегнеш да правиш по-задълбочена разработка, пред теб има сериозна опасност да те закрият, не само да ти затворят устата".

Съвременната цензура не функционира на базата на ограничаване на гласове, коментира медийният експерт Георги Лозанов. И даде примери с раждането на конспиративни теории, които се налагат в режим на постистина. Според него начинът за противодействие е в ръцете на всеки журналист.

Участници в дискусията коментираха предаването "Политически НЕкоректно", и по-специално единия от неговите водещи – Петър Волгин. Те бяха призовани от членове на СЕМ коментарите да не се фокусират върху него, тъй като не това е темата на днешната дискусия.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Лозина Владимирова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Възстановено е движението на влакове край Елисейна след инцидент

Движението на влакове през Искърското дефиле в района на Елисейна беше временно преустановено вследствие на инцидент на железния път, съобщиха от държавните железници. По-късно оттам съобщиха, че преминаването е възстановено. Заради инцидента бързият влак, който заминава по разписание в 23:00 ч. от София за Варна, отпътува със 110 минути закъснение.

обновено на 22.09.25 в 02:18

60 на сто еврофондове финансират първата станция за водород в Кипър

Първата станция в Кипър за производство и зареждане с водород получи необходимите строителни разрешителни.  Източното Средиземноморие може да се превърне в ключов доставчик на водород на европейските пазари, осигурявайки дългосрочна енергийна сигурност за региона и Европа, посочват кипърски учени в ново университетско проучване.   Станцията ще бъде..

публикувано на 22.09.25 в 02:06

Честваме 117 години от провъзгласяването на българската независимост

Днес честваме 117 години от провъзгласяването на българската независимост. На 22 септември 1908 година в църквата "Св. 40 мъченици" в Търново княз Фердинанд Първи прочита манифеста, с който България е обявена за независимо царство. Церемонията е повторена и пред събралото се гражданство в крепостта "Царевец".  По традиция, днес във Велико Търново..

публикувано на 22.09.25 в 02:00
Музей на бойната слава в Ямбол

Церемония, молебен и концерт в Ямбол за Деня на независимостта

С военен ритуал, благодарствен молебен и концерт в Ямбол ще бъде отбелязана 117-ата годишнина от обявяването на независимостта на България.  Празничната програма ще започне с изпълнения на градския Духов оркестър в Музея на бойната слава в  Ямбол.  След церемонията по издигането на националния флаг и приветственото слово на кмета на града..

публикувано на 22.09.25 в 01:55

Транспортни проблеми заради наводнения в Каталуния

Един човек загина, а спътникът му се издирва, след като автомобилът им е бил отнесен от река в Каталуния.  Силни дъждове предизвикаха евакуации и отменени полети на летището в Барселона. Пожарникари са открили тялото на загиналия след сигнал, че водата е отнесла превозно средство с двама души вътре в община Сант Кинти де Медиона, в..

публикувано на 22.09.25 в 01:06
Киър Стармър

Критики към британския премиер заради признаването на Палестина

Британският премиер Киър Стармър беше обвинен от семействата на израелските заложници, че е връчил на “Хамас” „най-голямата награда“, след като официално е признал палестинска държава, макар той изрично да подчерта в изявлението си, че терористичната организация няма да бъде допусната да има каквата и да било роля в управлението на Палестина...

публикувано на 22.09.25 в 00:45

Премиерът: Опитите да се вбие клин между мен и Борисов са обречени на неуспех

"Колкото и да се опитват някои политически играчи да вбиват клин между мен и лидера на ГЕРБ, това е напразно и обречено на неуспех. Аз съм диалогичен човек, моят ангажимент е да намирам разбиране в мнозинството в парламента по важните решения и аз мисля, че го постигам, а ролята на лидерите е да правят основните политически послания и да..

публикувано на 21.09.25 в 21:02