Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Даниел Вълчев: Свикнахме да ползваме съдебната реформа като политическо знаме

Снимка: БГНЕС

Самоцелните изменения на Конституцията никога не са водили до нещо добро. Това заяви пред БНР деканът на Юридическия факултет в СУ "Св. Климент Охридски" проф. Даниел Вълчев.

"От 5 изменения и допълнения на Конституцията, откакто тя е приета, в 4 сме включили въпроса, да не кажа, че сме изцяло посветили на съдебната рефома, и всеки път казваме, че това е първата решителна крачка към съдебна реформа. До тук имаме 4 първи решителни крачки. Време е да направим втората крачка. Не може така. Свикнахме да ползваме съдебната реформа като политическо знаме и то партийно знаме. Съдебната реформа - на мен не ми е ясно коя е. Какво да е - е въпрос на консенсус. Но нещо трябва да се направи. От една страна трябва да усъвършестваме мерки, например за неотклонение. Трябва да има симетрии в наказателния процес - това не е трудно. Проблемът е, че ние сме се фокусирали върху няколко персонални промени, което малко ни замъглява", коментира той в предаването "Преди всички". 

Днес ще бъде представено юбилейното 20 издание на "Юридически барометър". Като една от тенденциите, представени в анализа, проф. Вълчев подчерта бързината, с която се правят промени в законодателството:

"Ние сме абсолютни шампиони в лицето на Закона за здравето. Само за година беше изменен и допълнен 10 пъти. В едно от измененията - законопроектът е внесен в един ден, същият ден е разгледан в комисия, същия ден е гласуван на първо и второ четене и същия ден е изпратен за указ при президента". 

В края на всеки парламент се вижда едно почти истерично желание за внасяне на законорпоекти и за някаква бързина, отбеляза той и уточни: 

"Последният парламент - в периода юли - декември 2022 г., има внесени 199 законопроекта за 6 месеца - огромно количество. Те не могат дори да се разгледат, камо ли да бъдат приети". 

По думите му са се опитали да проследят един от елементите на изборния процес - начина на гласуване. За машинното и хартиеното гласуване и промените през годините, той каза: 

"Резултатът от всичко това е, че хората, които вярваха в машинното гласуване, започнаха да се разколебават. А тези, които вярваха в хартиеното гласуване, съвсем се отчаяха. В резултат на този дебат ние вместо да обединим обществото, успяхме още повече да го разколебаем, което не е хубаво". 

Акцентът на анализа не е върху политическите процеси в България, доколкото е възможно, защото законодателството е отражение на политически ситуации, коментира проф. Вълчев. Той даде пример с наказателното законодателство, което е темата на броя. 

"Първият НК от 1951 г. за 17 години има 12 изменения. Действащият НК, между 1968 и 1998 г., е изменян 1 път годишно. Изведннъж от 1999 г., за 24 години той е изменян и допълван 84 пъти". 

Според него се вижда тенденцията към все по-голяма бързина в промените на наказателното законодателство:

"Още по-лошо - една реактивност, главно идваща от народни представители, като се случи нещо лошо в обществото, първата работа е да ожесточат санкциите. Това не е големият въпрос. Самата система на наказанията в НК до такава степен вече е объркана, че понякога за непредпазливи деяния наказанията са по-големи отколкото за умишлени. Този разговор отива отвъд политическата ситуация". 

"Много по-лесно е да се плъзхаш по моментните настроения на обществото, отколкото да обясняваш на хората коя е правилната посока и да се опиташ да ги подредиш зад себе си и да ги поведеш нанякъде. Много по-лесно е гневът на хората от нещо случилото се в обществото да го яхнеш - от това никога нищо добро не се получава. Превенцията е много по-важна", категоричен е проф. Даниел Вълчев. 

Той даде пример, че задържането под стража като мярка за неотклонение не означава, че човекът е виновен. Хората са много чувствителни по тази тема, но това са фундаментални принципи, от които ние не можем да се отклоним като демократично общество, подчерта той. По думите му трябва сериозно да помислим за усъвършенстване на мерките за неотклонение

Според него основното е, че реформи на големи публични системи могат да станат с усилията на хората, които живеят в България. Може да ни го каже който иска отвън, но това са неща, които ние знаем, отбеляза проф. Вълчев. Според него просто не успяваме да се организираме да ги решим. 

"Наказателното правораздаване е силен инструмент и когато той бъде насочен към хора, които не са извършили дадено деяние, това е много опасно. От друга страна не можем да затъпим този инструмент, защото в някои случаи той трябва да бъде остър", коментира още Даниел Вълчев.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Анастасия Крушева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Киър Стармър

Стармър избягва среща с лидера на Бангладеш заради опасения за имиджа на лейбъристите

Британският премиер Киър Стармър е отхвърлил искането за среща от лидера на Бангладеш по време на посещението му в Лондон, целящо да получи подкрепа за усилията за възстановяване на милиарди долари, откраднати от сваления режим на Шейх Хасина, съобщи „Файненшъл таймс“.     Временният лидер на Бангладеш Мухамад Юнус заяви пред “Файненшъл таймс“, че..

публикувано на 12.06.25 в 02:47

Правителствена програма в Кипър помага на потребителите да пазаруват изгодно

Потребителите в Кипър вече разполагат с „електронна кошница“, която ще им помага за изгодно пазаруване. От днес работи новата дигитална платформа, водеща инициатива в правителствената програма, която е достъпна като мобилно приложение и уебсайт.   Новата онлайн платформа „електронна кошница“ /„e-kalathi“/ е полезен инструмент за гражданите, която засилва..

публикувано на 12.06.25 в 02:21
Зажънване в село Търнава

В Ямболско започва прибирането на зърнената реколта

Започва прибирането на зърнената реколта в Ямболска област.  Традиционно зажънването на ечемика е в община Тунджа, която разполага с близо1 млн. декара обработваема земя.  Очакванията на от региона  са за по-ниски добиви в сравнение с миналата година, както при зърнените, така и при техническите култури. Като основни причини се посочват..

публикувано на 12.06.25 в 02:11

Разполагат още полицаи в районите с безредици в Северна Ирландия

Значителен брой полицаи допълнително са разположени в райони на Северна Ирландия, засегнати от три дни на безредици, в резултат на които има ранени, арестувани, опожарени коли и сгради.   По време на насилията,които засегнаха най-тежко град Балимина, бяха ранени 32 полицаи и бяха арестувани шестима души. Безредиците започнаха в понеделник след мирен..

публикувано на 12.06.25 в 01:51
 Даниел Митов

Даниел Митов е отстранил директора на ОД на МВР - Варна

Вътрешният министър Даниел Митов е отстранил директора на Областната дирекция на МВР във Варна Андрей Ангелов.  Това научи БНР от свои източници.  За утре е насочено и съвещание на Oбластната дирекция на вътрешните работи в морския град.  Действията на министъра са във връзка със смъртта на Явор Георгиев, който почина на 7 юни след задържането му от..

публикувано на 11.06.25 в 23:06

Представители на 9 държави от Югоизточна Европа подкрепиха стремежа на Украйна към членство в НАТО и ЕС

Представители на девет държави от Югоизточна Европа подкрепиха стремежа на Украйна към членство в НАТО и Европейския съюз. "Нито Русия, нито която и да е друга държава, която не е от НАТО, има право на вето върху разширяването на Алианса," се казва в декларацията от Одеса, подписана според съобщение на украинското президентство и от българския..

публикувано на 11.06.25 в 22:15
Черногръд хомяк. Хомяците, представители на сем. Хомяковидни, често се наричат хамстери.

Зоолози освободиха в природата черногръди хомяци - рядък вид, срещан само на Балканите

Екип от Института по биоразнообразие към БАН и Българското дружество за защита на птиците освободи в дивата природа черногръди хомяци, размножени на закрито. Видът се среща само на Балканите, като е включен в Червената книга на България като "уязвим вид" и е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Повече от две години интензивна работа..

публикувано на 11.06.25 в 22:08