Балет “Арабеск“ представя нова творба на Мириам Енгел

Балет “Арабеск“ ни кани на премиера в последната вечер на месец март. На сцената на НМТ “Стефан Македонски“ ще гледаме творбата на Мириам Енгел “Смъртта и момичето“ по музика на Шуберт – едноименния струнен квартет №14, в ре минор.

Лично аз очаквам с голям интерес тази вечер, защото бях силно впечатлена от изявата на израелската балерина и хореографка от български произход в Театър “Азарян“ през ноември 2019 г. в съвместен спектакъл с балет “Арабеск“, когато гледахме “Следобедът на един фавн“ на Мила Искренова и “Awake“ /“Пробуждане“/ на Мириам Енгел. Тя остави ярък, незабравим спомен и желание да следя и следващите й танцови изяви и хореографски творби. Беше ми много приятно да разговарям с Мириам Енгел в навечерието на премиерата.

Р.К.: Най-напред нека да припомним Вашите български корени!
М.Е.: “Аз съм от Израел, но също така се чувствам до голяма степен българка, защото майка ми е от български произход и аз имам широки фамилни корени тук, в България. Моята баба Дора Мушанова беше балерина и художничка. Още в началото на своята танцова кариера в Софийската опера тя започва да търси авангарда, новите пътища за развитие на балетното изкуство. Заминава за Германия да учи в Дрезден и става един от пионерите на съвременния танц. След като се завръща в София, танцува и преподава тук. За мен моята баба е много красив символ на артист, който е новатор!“

Тъкмо на личността на Дора Мушанова беше посветен моноспектакълът на Мириам Енгел “Пробуждане“, с който споделих, че изключително ме впечатли. Родословното дърво на баба й води към два известни български рода – Мушанови и Хаджиберови. Дора Мушанова е племенница на адвокат Никола Мушанов от Дряново – министър председател на България през 1931-1934 г., а дядо й Иван Хаджиберов е виден индустриалец от Габрово. Той създава първата частна ВЕЦ и първата фабрика за фини вълнени платове у нас. Освен талантлива балерина и художничка, Дора Мушанова е и жена с много силен характер и успява да се справи с ролята на самотен родител /Съпругът й, руснак, я напуска със съвсем малко дете – майката на Мириам Енгел/.

Р.К.: Мириам, Вашите спектакли отправят силни послания към публиката. Какви са основните идеи в новата Ви творба, която предстои да представите с Балет “Арабеск“?
М.Е.: “Новият балет е "Смъртта и момичето" на Шуберт, който е един от най-важните струнни квартети в творчеството на композитора и в историята на класическата музика. Шуберт го създава по песен на Матиас Клаудиус за млада жена, която моли смъртта да я пощади, да не я взема. Момичето разговаря с ангела на смъртта и му казва: “Моят живот е красив. Искам да живея, искам да обичам! Все още не съм живяла достатъчно. Моля те, освободи ме, не ме убивай!“ Вземам този архетип на жена-дете, майка, в който и аз до голяма степен се припознавам, и пресъздавам разговора със смъртта. От една страна смъртта е нещо,  което всички съзнаваме по един или друг начин, но, от друга страна, е нещо непознато и ужасяващо, неясно и тъмно. В балета се опитвам да предам този разговор между живота и смъртта, момичето, което дава живот и е символ на живота, и как се справя, когато се среща със смъртта. Ние не знаем дали тя вече е умряла или й предстои да умре. Спектакълът е до голяма степен пътешествие в тази междинна зона. По този начин ние откриваме всичко, което се намира между живота и смъртта – любовта, страстта, клюката, греха, омразата, празника. То е толкова много и предизвиква такива силни емоции! Това е “Смъртта и момичето“ за мен и също така през погледа на днешното време, в което сякаш идва Апокалипсисът.Време на ковид, от който толкова се страхувахме да не умрем. Време на войни по света. Вглеждам се в реалността и се питам къде сме ние на скалата между живота и смъртта, каква е опасността за нас като общество, когато не изпитваме достатъчно уважение към смъртта и не ценим достатъчно живота?!“

Р.К.: А какво Ви носи надежда в този наш свят?
М.Е.: “На първо място моето дете. Разбира се, за мен – моето дете, но като цяло – всички деца. Те са следващото поколение и моята надежда е, че ще им дадем възможност да растат в един по-добър свят и че те ще го направят още по-добър. Така че за мен е важно да разкажа на моето дете истината за живота и колко красив може да бъде той! Това е единият извор на надежда. И още – любовта и приятелството между хората – ако се уважаваме един друг, ако се обичаме един друг, ако отворим сърцата си един към друг“ казва израелската хореографка с български корени Мириам Енгел и допълва, че в балета “Смъртта и момичето“ е вградила много символи, много тайни, които се надява публиката да разкрие. И още: тя преконструира едноименния струнен квартет на Шуберт заедно с оригинална музика от израелския композитор Игал Миртенбаум, създадена специално за този балет.

Р.К.: Как се чувствате в България, сред българските си колеги от балет “Арабеск“ и пред българската публика?
М.Е.: “Много ми е хубаво в България, най-напред заради моите български корени и емоции. Имам балканска кръв, така че чувствам своята принадлежност тук, от една страна, а от друга страна – нося от Израел своите идеи, характер, темперамент. В работата си с балетистите от “Арабеск“ и с ръководството на компанията, както и от страна на публиката чувствам много топъл прием, много добра комуникация. Усещам много прилики между хората в България и в Израел. Казваме това, което ни е на душата, ние сме честни и директни и аз много обичам това – да бъда себе си!“

След спектаклите на 31-и март и 2-и април в София на Мириам Енгел й предстоят гастроли в Чикаго, в Гърция и във Франция, освен ангажиментите от сезон 2022/2023 г. в танцовата й компания в Ерусалим. Тя е основател и на Ерусалимския международен фестивал за солов танц, на който миналата година се представят 35 балетни артисти от 11 държави, а тази година се очакват още повече.