Октавио Маренци: Предстои много труден период за бизнесите, които се нуждаят от евтини пари

Светът също гледаше със затаен дъх – в държавата, известна с консервативната си банкова система, където богатите съхраняват необезпокоявани милиардите си, се стигна до невиждан до момента банков крах. Защо часовникът отмери последните дни на кредитната институция със 167-годишна история?

"Това е исторически, тъжен и много труден ден за Credit Suisse, за Швейцария и за световните финансови пазари“, така председателят на Credit Suisse Аксел Леман обяви на пресконференция в Берн придобиването на Credit Suisse от основния й конкурент UBS.Според Леман това е "повратен момент".

Основана на 5 юли 1865 година от предприемача Алфред Ешер, една от емблемите на швейцарската банкова система цели да подпомогне развитието на железопътния транспорт в страната, но през годините разгръща бизнеса си от Ню Йорк до държави в Близкия изток и Африка.

Темата коментира за БНР банковият експерт Октавио Маренци, основател на фирмата Opimas, която се занимава с управление на риска и инвестиции в банковия сектор.

"Имаше поредица от скандали, много лошо управление на риска и много въпросителни около решенията, които ръководството на банката взе. И това е само през последните няколко години. След това имаше вътрешни скандали с изпълнителни директори, които шпионираха служители и водещи фигури, които напуснаха, за да започнат работа в UBS. Става дума за поредица от много странни събития и то в Швейцария, която представя себе си като консервативна и благоразумна. Това хвърли много негативна светлина върху Credit Suisse", казва в предаването "Събота 150" Октавио Маренци.

Шпионският скандал е от 2020 година и води до оставката на главния изпълнителен директор Тиджан Тиам, но това изобщо не е най-големият проблем за Credit Suisse. Вложения от продажба на кокаин и българска следа – Евелин Банев – Брендо, носят на банката солидна глоба и сериозна имиджова щета. Освен замесването с хора от криминалния свят, върху нея пада още по-тежка вина от гледна точка на клиентите – разкриванета на банкова тайна. През октомври миналата година е обявен план за преструктуриране на банката. Тогава в интервю за "Блумбърг" Аксел Леман описва емоционално срива на акциите на банката за 2-3 седмици, най-вече в швейцарската им търговия.

Глобалната икономика навлиза в нова фаза и след десетилетие на рекордно ниски лихви, те агресивно започват да се покачват нагоре, коментира Октавио Маренци.

"Депозантите в Credit Suisse и в другите банки си казаха, че могат да спечелят много повече пари чрез инвестиции в корпоративни или правителствени книжа вместо да ги държат в банките. Започнаха масови тегления на средства. В Credit Suisse клиентите каскадно изтегляха парите си, а това е явление, на което нито една банка по света не може да издържи."

Следва необходимост от ликвидна подкрепа, но втората по големина банка в Швейцария получава нов шамар. Най-големият й акционер – Саудитската национална банка спря потока на средства. На въпрос на "Блумбърг" дали ще продължи да дава пари на Credit Suisse, Амар ал Кудайри отговаря непоколебимо:

"Отговорът е абсолютно "не", казва гуверньорът на Саудитската банка, с което според мнозина слага последния пирон в ковчега на Credit Suisse. В телевизионно интервю преди седмица икономистът Нуриел Рубини, известен като човека, предсказал финансовата криза от 2008 година, посочи:

"Credit Suisse в някаква степен може да бъде твърде голяма, за да фалира, но и твърде голяма, за да бъде спасена."

И отново позна, или както "Нойе Цюрихер Цайтунг" написа: "Зомбито изчезна, но се роди чудовище", с което престижното издание описа придобиването на Credit Suisse от UBS. Но защо чудовище?

"Това ще бъде четвъртата по големина банка в света. Със сигурност една много, много голяма банка. Мисля, че върху ръководството на UBS беше оказан натиск да пристъпи към това придобиване, но всъщност те не го желаеха. Все пак обаче договориха много изгодна цена, защото придобиха банката на значително по-ниска стойност, отколкото акциите й се търгуваха само няколко часа по-рано", изтъква Октавио Маренци.

"Сватба с пистолет, опрян в челото – ситуацията наистина може да бъде описана така, защото регулаторите принудиха UBS към този ход. Те изобщо не се чувстват комфортно, тъй като реално не знаят какво придобиват. Когато се пристъпва към сливането на две банки, се гледат много детайли – например кредитното портфолио, търговските подразделения. Обикновено процесът отнема няколко месеца. UBS не разполагаше с това време. Всичко се разви за по-малко от един уикенд, всъщност – само в неделя следобед."

• Швейцария: Ликвидната помощ за UBS и Credit Suisse "не е спасителна програма"

Според Маренци гаранциите, които швейцарските власти дадоха на UBS, също са от ключова важност, за да се запази стабилността на системата. Проблемите обаче изобщо не свършват до тук. И ако жителите на Цюрих се питат как ще изглежда родният им град без символите на Credit Suisse – все едно Париж да остане без Айфеловата кула или Лондон без Биг Бен, експертите и властите имат други опасения.

"Мисля, че някои от клиентите на Credit Suisse изтеглиха парите си, пресякоха улицата и влязоха в клона на UBS. Това обаче не бяха основната част от клиентите. Други вложения се преместиха в други швейцарски банки. Най-големият дял отиде в инвестиции в ценни книжа. Също така част от средствата бяха насочени към други офшорни центрове като Сингапур и Хонконг, но това е много трудно да се проследи. Струва ми се, че именно те ще бъдат големите печеливши", смята Маренци.

Следва един от най-големите въпроси пред швейцарските власти – наистина ли емблематичната банкова система на тази алпийска държава е толкова стабилна и толкова добра дестинация за парите на богатите и известните?

"Никога не можем да бъдем сигурни, че в банковата система няма да се стигне до крах. Просто моделът й е такъв. Какво всъщност правят банките? Те вземат депозитите на клиентите и им казват, че могат да изтеглят парите си по всяко време, когато пожелаят. След това отдават същите тези пари, набрани от депозити, като заеми на други клиенти или ги инвестират в 5 или 10-годишни книжа. Т.е. по-голямата част от парите са вложени и не са налични. Разбира се, има резерв в случай на искане за изтегляне на вложението, но ако твърде много хора поискат да направят това в един и същи момент, банката просто става неплатежоспособна. Това важи за всяка една банка по света."

Но това е теоретична постановка, а практически – проблемът с лошото управление на средства и допуснатите законови нередности, не удрят ли сериозно по цялата система?

"Ситуацията изглежда наистина много зле и то от няколко гледни точки. От една страна са всичките скандали в Credit Suisse, за които говорихме. Те вече нанесоха сериозни щети върху репутацията на Швейцария като финансов център. Огромните загуби и шпионските скандали са много лоши за доверието в Швейцария и най-вече за Credit Suisse. След това идват множеството въпроси по начина, по който правителството подходи към ситуацията. Те просто казаха на акционерите на Credit Suisse: "Отнемаме ви собствеността и я даваме на някой друг на много по-ниска цена, отколкото акциите на банката се продаваха в петък". Наистина има и много правни казуси около тази ситуация. Пенсионните фондове вече сигнализираха, че не са доволни от подобен развой и може би ще потърсят правата си по съответния ред. Те са убедени, че е трябвало да получат повече пари от тази транзакция", отбелязва още Октавио Маренци.

По думите му властите са се позовали на текстове за извънредно положение, с което са реагирали на банковата криза, но това също предизвиква въпроси.

"Тези текстове за извънредно положение в швейцарската конституция са предвидени за потенциална военна инвазия в страната. Това е същността им. Те със сигурност не са създадени за комерсиална транзакция в подкрепа на банка, която е изпаднала в затруднение. Струва ми се, че ще има съдебни процедури срещу правителството, регулатора и дори срещу самата UBS", допуска банковият експерт.

В турбулентни икономически времена ще остане ли швейцарският франк сигурно инвестиционно убежище, каквито са доларът и златото?

"Швейцарската национална банка е много внимателна и с прецизност управлява националната валута. Всъщност, бих казал, че се справя много по-добре от редица други централни банки. Смятам, че тя ще продължи да води благоразумна политика. Въпросът е, че тя даде 100 или 200 милиарда франка – дори не съм сигурен за точното число, за гаранции за Credit Suisse. Ако се наложи тези средства да бъдат използвани, макар че не вярвам, тя ще бъде принудена да напечата много швейцарски франкове, което ще подкопае цената им и ще постави под въпрос дали наистина франкът е сигурно инвеститорско убежище. Мисля обаче, че няма да се стигне до подобен сценарий."

Спешното спасяване на Credit Suisse и банковите колапси в Съединените щати поставиха под въпрос по-нататъшното покачване на водещите лихви в опит централните банки да овладеят инфлацията. Натискът в банковия сектор подложи на големи разпродажби, съответно срив в цената, на акциите на Deutsche Bank, което накара европейските лидери да припомнят, че банковата система е стабилна и устойчива на шокове.

• Три централни банки в Европа повишиха лихвите, Citigroup понижи рейтинга на европейския банков сектор

• Очаква се Английската централна банка да увеличи основния лихвен процент

След като миналата седмица Европейската централна банка покачи своите с нови 50 базисни пункта, преди дни Федералният резерв и Английската централна банка прибягнаха до по-скромно покачване с 25 базисни пункта. Къде е тънкият баланс между борбата с инфлацията и твърде високите лихви, които водят до обезценки на книжата в банковите портфейли?

"Бяхме свидетели на много дълъг период от време, в който централните банки изкуствено държаха водещите лихви близо до нулево равнище. В еврозоната дори се стигна до негативни лихви, което за мен е неразбираемо – какво означава негативна лихва? Те го направиха, като наляха огромно количество пари в системата. След това видяхме много агресивно покачване на лихвите, което е нормално да пречупи част от бизнес моделите, изградени на предишната политика. Банките са особено чувствителни към лихвените равнища и то от двете страни на балансите им", коментира банковия експерт Октавио Маренци.

От една страна са депозантите, които започнаха да искат по-голяма възвръщаемост за парите си и не възнамеряват да ги държат в банките, защото не им предлагат такава. След като човек може да получи 4 или 5% при инвестиция в ценни книжа на Съединените щати, защо да държи парите си при нулева лихва в банката? Няма никаква логика да го прави. Това от една страна подлага на натиск баланса на банката.

"От другата страна са активите на банките, които са инвестирани в кредитно портфолио, държавни ценни книжа и инвестиции от този род, които обаче губят от стойността си заради високите лихви. Колкото по-силно е покачването на лихвите, толкова по-сериозна е обезценката при книжата, в които банката е инвестирала преди началото на периода на лихвено покачване. Това се случва навсякъде по света.

Някои банки, които са направили по-рискови инвестиции или имат по-концентрирани експозиции в такъв тип активи, ще се изправят пред труден и много неприятен период. Видяхме го със Silicon Valley Bank, Signature Bank, видяхме го също със Silvergate и донякъде с First Republic Bank. Всички тези институции, макар че има разлика между тях, се изправиха най-вече срещу този проблем – твърде бърза промяна на лихвите, която се оказа неочаквана за тях и следователно – те са неподготвени за нея."

Институциите реагираха ли правилно на тази ситуация?

"Когато говорим за правилна реакция, мисля, че огромното изсипване на пари по време на ковид-кризата беше голяма грешка. ФЕД, ЕЦБ, централните банки във Великобритания и Япония и къде ли още не по света решиха, че трябва да напомпат ужасно много пари в системата, с което да подсигурят оставането на лихвите на много ниски нива. Това обаче е много съмнително решение. Добре знаете, че няма пациент, болен от ковид, който е бил излекуван с ниска лихва.

Ако се вгледаме по-специфично в намесата във всеки от индивидуалните случаи, Федералният резерв и Федералната корпорация за гарантиране на депозитите казаха на Silicon Valley Bank, че ще й дадат кредит на стойността на всичките й депозити, за да й осигурят ликвидност. Пазарите не бяха много доволни от това. Много е просто и сега ще се опитам да го обясня.

Преди години Silicon Valley Bank е закупила книжа на стойност 100 долара. Сега обаче заради покачването на лихвите тези книжа струват 85 долара. ФЕД им каза – ето, ние ще ви дадем заем за всичките 100 долара. Но за една година, когато покачването на лихвите е факт, банката дължи на ФЕД 105 долара, а нейните книжа продължават да струват 85 долара. Т.е. дупката става още по-голяма. Големият проблем са загубите, които претърпяха заради портфолиата си в кредити и държавни ценни книжа.

Хората, които трябва в крайна сметка да платят цената, са акционерите. Именно затова видяхме, че цената на акциите на Silicon Valley Bank и банките в подобна ситуация се срина. Няма как Федералният резерв и Федералната корпорация за гарантиране на депозитите да платят дела на акционерите. Би имало много голям политически отпор. Няма как да се стигне до подобен сценарий."

• Федералният резерв на САЩ повиши водещите лихви с нови 25 базисни пункта

Как Маренци разчитапосланието на председателя на Федералния резерв Джером Пауъл след решението за ново лихвено покачване, но с по-малка стъпка?

"Мисля, че посланието му беше: "Ще почакаме и ще видим как ще реагира банковият пазар с това по-малко покачване на лихвите". Всъщност, добре знаем какво ще се случи. Ще има още банки, които ще изпитват трудности. Всички банки, които в момента са подложени на масово теглене на депозити, трябва да продадат портфолиата си с кредити и ценни книжа, за да си набавят ликвидност.

Опасявам се, че много хора ще си кажат, че могат да получат много по-добра възвръщаемост на спестяванията си, ако ги инвестират в краткосрочни държавни ценни книжа, които са много сигурен пазарен инструмент. Или ако са малко по-приключенски настроени, могат да ги инвестират във фондове, които дори биха им донесли около 7% възвръщаемост. Това ще подложи банките на натиск. Те, разбира се, могат да отговорят, като предложат по-добри лихви по депозитите, за да стимулират хората да оставят парите си там, но това ще удари печалбите на самите банки.

За съжаление, няма добър изход за банките от тази ситуация, особено за малките регионални банки, които имат сериозна концентрация на депозити и инвестиции в книжа, които в момента се обезценяват. Това е съвсем естествена последица от дългия период на много ниски лихви и последвалото агресивно покачване."

• Срив на акциите на Deutsche Bank с 14%

• Срив на акциите на банка "ПакУест", след като обяви, че е загубила 20 на сто от депозитите си

Само преди месец – без все още да бяхме изправени пред банковите фалити в Съединените щати, изглеждаше, че рецесията там ще се размине. Сега обаче прогнозите май тръгват надолу?

"Така изглежда. Мисля, че освен банките, които се изправят пред проблема с тези много ниски лихви, бизнесът също изпитва трудности. Съзнателно или не, бизнесът е привикнал към възможността за достъп до много евтини пари – т.е. на кредити с много ниски лихви, които може да получава почти в неограничен размер. Така че ще видим трудности и в други сектори, станали зависими от ниските лихви. Затова мисля, че вероятността за рецесия е много по-голяма. Не знам кога технически ще се случи това, но е сигурно, че предстои много труден период за бизнесите, които се нуждаят от евтини пари."

Пред Европа какво предстои?

"Ситуацията е същата от гледна точка на ниските лихви и лесния достъп до евтини пари. Сега ситуацията е променена и виждаме отражение например при пазара на недвижими имоти. Между другото, това важи и за Съединените щати. В Германия виждаме много по-малко продажби на недвижими имоти, защото това е сектор, който също е много зависим от лихвените равнища. Натиск, разбира се, оказаха и енергийните цени. Естествено е, че има разлики от двете страни на Атлантика, но има и много прилики и най-голямата е в ниските лихви. Европейската централна банка дори бе по-агресивна и ги държа, както споменах, няколко години на отрицателни стойности. Сега това се връща като бумеранг. Не забравяйте, че много банки купиха правителствени книжа на отрицателни лихви. Сега тези книжа са изключително обезценени, което поставя европейските банки в идентична ситуация с американските. Голяма част от активите им са под много сериозен натиск."

• Лидерите на ЕС настояват, че банките са устойчиви на фона на пазарните сътресения

• "Мудис": Най-големите банки в Европа няма да се окажат изправени пред съдбата на Credit Suisse

Ще видим ли банкови фалити в Европа, освен Credit Suisse?

"Европейските регулатори биха взели незабавни мерки, ако се стигне до такава ситуация. Те са наясно със ситуацията. Няма да има системна банка в еврозоната, която да не бъде спасена. Европейската централна банка и местните централни банки ще реагират изключително бързо."

А по отношение на лихвената политика? Ще продължат ли покачванията предвид все още много високата инфлация?

"Те ще продължат с повишаването на лихвите. Както казах, може да се появи препятствие по пътя. Ако се продължава с толкова бързото покачване на лихвите, все ще се стигне до фалит. Ще има банка тук или там, която може да изпадне в неплатежоспособност, но тя ще бъде спасена."